Да си направим домашен тахан! Суров и печен

Първи срещи с третия вид….е така де, с тахановия вид

Беше през далечната 2009 година…видна маниачка по различни и здравословни храни, минавах на инспекция по щандовете на студентското Фантастико, когато очите ми се заковаха на Него. ТАХАНА!
Беше в пластмасова опаковка, малка. Печен, на Балчо. Не помня да съм била яла тахан преди, а го бях чувала само от тахан-халвата, която няма нищо общо.
У дома опитах и както можете да предположите, беше любов от пръв поглед. Тогава нямах блог, нито сайт. Но точно покрай тахана се запалих да снимам какво си творя в студентската стая. Великото ми изобретение беше тахан с мед и какао, който мажех върху ябълки или просто ядях докато не се усетя, че наистина прекалявам. Обърквах тахан с извара, слагах върху салата, ама най-обичах чист да го ям, за да му усещам вкуса. Имало е много вечери, в които вечерята ми беше 7-8 големи лъжици тахан, след което запрашвах някъде навън. Хем не чувствам никакъв глад, хем не ми е тежко, хем съм хапнала полезно! И витамини, и минерали, протеини, полезни мазнини! Всичко си има таханчето…

Втори и т.н. срещи с тахановия вид

После започнах да се самоограничавам. Някак се обвинявах, че една опаковка я изяждам наведнъж и реших да се спра, като не си взимам редовно. Но и това не помогна. Изпадах в абстиненция, ритах с крака във въздуха, пеех Селин Дион като обезумяла (…то няма друг начин да сее пее Селине-то) и реших, че за да избавя света от агонията ми, ще си ям тахан, пък каквото ще да става.

По-после открих тахана на Тръндеви. Имат натурален и бял, първият уж е от небелен сусам и сушен ( не е печен), а вторият е от белен сусам и е печен. Ям, разбира се, първият. Обожавам го. И до ден днешен имам кашони тахан у дома, ама то е заради тортите, защото слагам доста и в тях…нали съм му вярна фенка.

После и Ивайловградския тахан открих. О, и арабския тахан от Женския бях го дегустирала обстойно, някакви буркани без етикет пак от женския бях намерила…яла съм и гръцки, и органик, и био тахан. И от Кипър. В Лондон тахан взимах от арабските магазини в голяма разфасовка.  Даже и в момента ( т.е. в Сингапур) съм купила едно бурканче гръцки тахан, че да е под ръка.  И домашен съм яла, всички на Балчо съм яла… ако някой има „странен“ тахан, да ми прати една мостричка, че и него да съм яла…

И в един момент, о Небеса! Престраших се да си направя тахан. 

Първият опит беше провал. Е, не че не го изядохме…. Смлях сусам със сусамово олио с пасатора, ама то стана една мазнотия, мазнината се отдели отгоре, семенцата не успях да ги смеля добре и си казах, че след като мога да си купувам, значи ще си купувам, защото все пак не може всичко да правя сама.

Вторият опит, за който всъщност ще си бърборим днес, минава за успешен, освен ако не броим, че пасаторът ми просто отказа да работи за половин минута и замириса на изгоряло. Но пък аз нали съм хитра, прехвърлих сместа в блендера и макар че омазах всичко, накрая имах две домашни бурканчета тахан! Суров и печен. ☺

Защо направих и печен? Защото исках да се убедя и да узная какъв вкус наистина има таханът, в който зная какво има и зная дали е суров или не. Ами….аз останах изключително изненадана и от части разочарована, защото това което бях яла до момента, няма нищо общо с това, което си бях направила сама. Да, сложих вода, а по принцип не би трябвало да има вода в тахана.

Но…

Тук се питам аз?! Арабският тахан е твърде рядък, а се твърди, че е 100% сусам. Ъ?  Има видове, които видимо са на пластове- твърди частички отдолу и мазнина отгоре. Ъ? На Тръндеви и двата вида не ми горчат, а на Балчо ми сладнее. Ъ? Ивайловградският тахан, казват много хора, че е 100% сусам и моля- аз не подлагам това на съмнение, но поради някаква причини, много ми напомня фъстъчено масло (ето и рецептата за домашно такова). Ъ? Не знам…като пиле в кълчища съм и не искам да казвам кое е хубаво и кое не, хем не искам да подлагам всичко на съмнение, хем всички тахани, които се обявяват за 100% сусам са ми коренно различни! Аз харесвам Тръндовския тахан (….тези хорица трябва да ми плащат за реклама, не знам вече колко хора съм „научила“ да ядат точно техния тахан) и ще си го купувам, ала когато ми залипсва именно вкусът на препечен сусам от геврече, тогава ще си правя домашен.

Моята рецепта не е стандартната рецепта за тахан по обясними причини- аз съм домакиня и имам съвсем обикновени домакински уреди, а не маслобойна, таханоправаческа машина или каквото там имат таханджийте. Рецептата е пригодена за домашни условия, за да може всеки да се опита да си я направи сам у дома. Нужен е блендер, но и с мощен пасатор ще стане.

ПЕЧЕН ТАХАН

Прави се по-лесно и бързо, по-ароматен е и наистина много ми хареса! На снимката се вижда, че е по-жълтеникав, което може да се използва като „подсказка“ относно купешките таханища.

Около 300г сусам се запичат на горно печене във фурна за около 30-ина минути на 100 градуса. Внимавайте да не прегорят, трябва добре да се запекат и да започнат да пукат 🙂
Оставят се да изстинат и се прехвърлят в купата на пасатора. По съвет на Боряна, с която се запознахме покрай едни шоколадови истории, започнах да бръмча сусама с пасатора директно, без да добавям каквото и да е. Е…пасатора ми се нагря, отказа да работи, разсърди ми се и се размириса на изгоряло.
Затова сместа я прехвърлих в блендера и добавих още толкова вода. Сместа се смила до еднородност, а в зависимост от мощността и модела на блендера, може да се добавя още вода. Така стана и при мен. Съотношението вода:сусам е 2:1, като това е и резултатът от снимките. Виждате- никак не е рядка консистенцията, цветът е жълтеникав. Т.к. таханът е с вода, той е много лек и кремообразен, идеален е за филийки, торти, сладолед.
Харесва ми много и вкусът е точно на препечен сусам от геврече 🙂 Любимото ми!

СУРОВ ТАХАН

Тук процедурата е същата. Суров сусам се пуска с вода в блендера и се довежда до еднородност. Може да отнеме малко повече време.
Цветът тук е сивкав, вкусът е определено леко землист, леко горчив и „суров“. И този ми хареса, но е по-претенциозен.
Според мен е по-вкусен към пресни зеленчуци, защото на хлебче вкусът му малко се губи.
Че е по-полезен спор няма, но честно да ви кажа- малко се умороявам от това кое е много полезно и кое не. Това в никакъв случай не звучи „Айде сега да ядем кюфтета и кроасани“, но е по-скоро апел към много хора, които забравят, че храната има И вкус, социална страна, естетика, оформление, освен полезност, пък да не говорим и за удоволствие в границите на нормалното.

Извод: за около 15 минути мога да си направя домашен суров тахан, който да е като кремче, да е лек и да съм 100% сигурна, че има всички онези качества, които и самият сусам има. Те са безкрай.

И поука: поуката е, че любопитството е основна движеща сила!

И като за край искам да споделя, че тези таханища издържат в хладилник не повече от 3 дена, защото вкисват. Нормално е- все пак това са захари, вода и мазнини… Но това е добра новина 😉 Именно с ферментиралитеостатъци от двата тахана направих нов вид квас за хляб! По-лесен и бърз дори от този !

Видях ли, че вече някой търси в кой буркан е сусама или ми се стори?