Баница с елда, чесън и тученица, ако ви се намира, моля!

Първо, искам да ви кажа, че баниците изобщо не са това, което бяха! Нито яйца, нито сирене, нито даже кисело зеле или праз!
Днешната е пример и еталон за много вкусна и бърза веган баничка и няма да има човек, който да не я хареса!
Понеже никак не обичам стереотипи и дори толкова много не обичам да правя едни и същи неща, че всеки божи път, когато баницотворя, си измислям нова рецепта, което в 99% от случаите се случва така:

„Хладилникът се отваря с недоверие, ала и с надежда.
Ваня си слага едната ръка на кръста, с другата си подпира мъдро брадичката.
Извършва движение „осморка“ с очите си по всички рафтове на хладилника и след недълго мислене грабва всички буркани, зелении, остатъци от някоя сварена леща/боб/просо/ориз и т.н., натрупва ги върху кухненския плот.
Следва смесване на всичко в една купа, овкусяване на принципа „Я да видим какво ще стане, ако сложа канела на магданоза“, объркване и опитване.
Мммм, вкусно.
Баницата се навива, пече се и вече никой никога няма успее да познае какво има вътре“

Е как да познае?!?! Онази вечер баницата беше с 5-6 с.л. сготвена с моркови и лук червена леща, слънчоглед, овесени ядки, зелении някакви, лук и малко доматен сок, защото имаше 4 глътки, пък не исках да го хвърлям. Почти винаги, когато ми е останала една или по-малко от една порция от някоя яхния, я оползотворявам като пълнеж за баница или хлебчета. Не обичам да се изхвърля храна (рецепти в категория спасете храната), а и това е лесен, удобен и практичен начин да се оползотворят много продукти накуп.

Днешната баница реших да я споделя, защото я бях замислила предварително. Каква е причината ли? Ами…т.к. вече става студено и искам да си внасям саксиите вътре, а в една от тях ( да бе да…в повечето) е поникнала тученица, която искам да изскубя, понеже пуска много семена по пода, пък ми е жал да я изхвърля. И реших да направя баница с нея. Тея дни си правихме и салата, мен ми е малко тревиста на вкус, нали си е трева все пак, но на баница върви отлично!

За тези, които не знаят какво е тученица ...това е един бурен, който баба ми на село постоянно скубе от градината и го дава на пилетата. Казват му и тлъстига, тлъстика. Всъщност, треволякът е много, много полезен, гъмжи от наличие на витамин С, може да се направи на пастет, ще има вкус като киселец. Ако няма от къде да си наберете ( аз нали ви казвам, че имам цяла плантация на терасата без да съм я засявала, имало е семенца в почвата), можете преспокойно да замените тученицата с магданоз, зелен лук, броколи, лапад, киселец, коприва и т.н.

Един съвет от мен: направете плънката от вечерта и приберете в хладилник. Сутринта ви трябват само 10 минути за направата на баницата и още 10-15 за изпичането й. Когато семейството се разбуди и види каква закуска има, ще ви гледа с такова умиление, че:
-ще измият чиниите
-ще пуснат прахосмукачка
-ще ви помолят да измият прозорците заради Вас
-ще ви оставят на спокойствие да си изпиете кафето с огромен шоколадов мъфин!

Надявам се вече ви убедих, че трябва да се направи тази баница. Лесна, проста, бърза и много вкусна. Елдата е една от най-полезните храни, съчетайте с някоя зеления и експериментирайте!

Начин на приготвяне.

Елдата се накисва във вода ( елда:вода= 1:1,5) за няколко часа. Ако водата е в повече, то отцедете добре елдата.
Лукът, чушката, тученицата (избраната зеления) се нарязват наситно и се добавят към елдата.
За сгъстяване и попиване на излишната влага аз ползвах соев граннулат, но ако имате притеснения относно соята- ползвайте овесени ядки. Толкова, че да попият влагата.

Добавете накълцания чесън, подправките, олио, тахана. Когато сместа престои десетина минути се сгъстява, защото влагата се поема.

Как се прави баница:

Баница може да се прави по милиард начини, но ето само 9 варианта:

(двойна кора е кора намазана с олио и отгоре залепена друга кора)
-налагана: редуват се кори за баница с олио, вода и плънка. Отгоре се наръсва с вода и олио, продупчва се на няколко места. Вижте тук.

–триъгълни, ето като тези тук.

-навити: кората се прегъва на две по дължина, като се намазва с олио. Отгоре пак се маже. В единия край се слага плънка и се навива на руло

-джобчета: двойна кора се намазва с олио. В центъра се слагат няколко лъжици плънка, разстилят се на площ 8х8см. Загъва се с корите като джобче, пече се с гладката част отгоре

-подкова: в центъра на двойна кора се слага тънка ивица плънка, намазва се с олио. Кората се загъва по дълго, след това се превита като подкова

– вързопче: много е удобно с тава за мъфини: двойна кора се срязва наполовина. Намазва се олио, слага се 1-2 лъжици плънка, завива се като вързопче. В намазнени форми за мъфини се слага вързопчето с „вързаната“ страна отдолу. Намазва се с олио и отгоре.

-чашка (лале): двойна кора се срязва на четири парчета. В намазнена форма за мъфини се слага едно парче, намазва се с олио, слага се второто, като се кръстосват дългите страни, пак се намзава. Слага се лъжица и половина плънка. Страните може да не се загъват върху плънката, така ще си имате „отворена“ баница 🙂 Много подходящо е за партита, но да знаете, че корите са много чупливи и правят АДСКИ много боклук 😀

-вита баница ( класиката): прави се като подковата, но тогава корите са навиват на охлюв в намазнена кръгла тава. Добре е корите да са много пресни, защото ако са изсъхнали са твърде чупливи и може да се скъсат. Е, пак ще си я изядем, но все пак… Ето и с домашни кори тук.

-късана баница: тази ми е любима, защото е най-лесна и съвсем хаотична. Корите трябва да са пресни и влажни. Та, всяка кора се взима в ръка, смачква се в шепа добре и се къса на 3-4 парчета, парчетата се слагат в намазнена тава, поръсват се олио и вода, слагат се пак кори, пак се поръсват и т.н. Редуват се 3-4 пласта кори с ред плънка. Важното тук е изобщо. ама изобщо да не пипате и да не натискате баницата докато я правите, защото с късането и мачкането на корите ще придадете голям обем на баницата, резултатът, от който, ще е изключително ефирна, хрупкава и нежна баница.

Със сигурност има и още начини за баница, но тези съм правила и за тях се сещам.

Баницата се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна около 10-15 минути. Ако започне да прегаря отгоре се покрива с голио или се пече само на долен реотан.
Може да се намаже с вода и олио отгоре, да се поръси със семенца за красота.

Най-вкусна е току що изпечена, но от опит споделям, че всякак се яде 🙂

ПС: остана ми от плънката за една чушка, така че рецептата може да се пригоди и за пълнени чушки, които се пекат в намазнена тавичка за двайсетина минути :))) Е как да не е прекрасен света!