Ето че и тази година мина.
Днес е 30 декември, правя първата си баница с току-що приготвени, домашни, точени кори и пиша късметчета…

А не се замислям как преди година на този ден бях в Търново, преди две- на последния Студентски Грандиозен Купон в общежитията на ВИАС, преди 3- в Смолян, преди 4-…вярвате ли ми, че не помня?!
Когато бях в десети клас, навръх Нова Година „минах“ през една стъклена врата, по-скоро се опитах да мина и поне я запоминх тази вечер- имам си хубав белег. В единайсети клас карах последната си пневмония, та седях у нас цяла вечер…

Но има ли смисъл да си припомням такива събития? Мисля, че е много по-важно да успееш да запомниш годината според съдържанието й– какво си постигнал, в какво си се провалил…Нови приятелства или загубени псевдо- такива, нови интересни и красиви хора. Каква е поуката и урокът, каква е наградата и какво предизвиква усмивка у нас?

Докато пишех късметчетата, имаше точно едно, което много искам да ми се падне! Ако ми се падне- ще споделя какво е :) От суеверие сега си мълча…другите късметчета са доста забавни и нестандартни, но пък в това им е чара.

И докато ги пишех, тестото си бухваше, плънката къкреше и скришом си хапвах шоколад от шкафа зад мен с уговорката, че поредното парче е последното...Не, този шоколад е неустоим. Подарък от наш’те хора в Швейцария е, просто е превъзходен…а уж исках да сваля едно- две кила за 2012…
Но аз определено се отплеснах! Нека да си говорим за баницата и за плънката, която не е само сирене и яйца, зеле с лук, ориз, спанак и пр….В тази има и маслини, сушени чушки и домати, риган и слънчоглед!

Начин на приготвяне:

Тестото се замесва от посочениете продукти, като не бива да е твърдо, т.к. предстои разточване в още брашно- тогава корите ще поемат нужното количество. Оцетът е по желание. Маята също може да се пропусне. В такъв случай дори ще се улесни процеса на разточване, понеже корите без мая са по-жилави и лесни за работа. Но не…аз реших да се затрудня. Всъщност причината е, че възнамерявах да правя едни охлювчета, които правих преди седмица, но в последния момент се сетих, че хич не е трудно да се точат кори и така и направих.След половин час тестото е втасало:


Разделя се на топчета, които се разточват в много брашно. Технологията на разточването е в рецептата за Питките на печка (тук).


Направих аз едни толкова тънки и крехки кори, че даже се чудех ще стане ли нещо. Определено с тях се борави по-трудно, но мисля, че си заслужава.

А за плънката– лукът се нарязва на много ситно или се пасира в кухненски робот( тук да вмъкна, че Тодор ми подари такова чудо за Коледа и аз ужасно много му благодаря! Всичко става буквално за секунди!).
Доматите и чушките се заливат с вряла вода и се оставят десетина минути. Нарязват се наситно.
Лукът се задушава в част от шарлана за 5-6 минути, добавят се нарязаните зеленчуци с малко топла вода. Добавя се и нарязаното наситно зеле, обилно се поръсва с чубрица и червен пипер и се оставя за десетина минути на слаб огън.
Добавят се слънчогледовото семе и маслините, поръсва се с щипка риган и се оставя да се задуши под капак на изключен котлон и да изстине.

Когато навивате корите с плънката, може да се скъса някоя- голяма работа! И така ще се изяде ☺
Не мога да кажа от сега какъв ще е вкусът на баницата, но плънката си беше цяла манджа, от която няколко пъти „опитвах“ докато навивах корите, а остатъка, от която, Тодор любезно довърши вместо обяд ☺

Корите се слагат в намазана с мазнина тава и не се притискат плътно една до друга ( понеже са с мая). Отгоре също се поръсва с мазнина. Тази 1/2 чаена чаша, която е по рецепта стига за цялата тава.
Нямам намерение да правя потънала в олио баница, от която после да не мога да щракам с пръсти!

Та, утре ще е денят на късметите! Пожелавам ви да ви се падне именно оня, който най-много ще ви бъде полезен през 2012! Но дори и да не стане така- нали си знаете, че сами ковем съдбата си и късметът е на наша страна, ако го приветстваме с позитивни мисли, а не с постоянни опасения, притеснения и тревоги :)

Be happy, eat banica!