Не знам за вас, но аз обичам да си ходя на село. Дали защото съм прекарвала много от летата там и сега го свързвам с безгрижните дни на детството, дали защото баба ми и дядо ми са най-скъпите ми роднини или просто защото съм подвластна на магията, която се крие в градината, лозето, при кокошките, в старата къща с дървени греди и кирпичени стени…
Има ли значение, като няма смисъл?!
Обичам да ходя там винаги, когато мога. Но „не мога да мога“ прекалено често…Все някакви задължения в София, все някакви интересни неща, все някой ще си поръча от мен или пък ще нося нещо за хапване някъде… Не се оплаквам- интересно ми е да ми е да бъда заета, макар че хич не се чувствам такава. А трябва. Че да си „заслужа“ ходенето на село.
А моето село…О, то е чудно! То е приказно!
Градината и лозето са голееемиии, стаята ми е прохладна, най-любимата ми котка ( трябва да е някъде на 15-16 години и за поредна година е бременна) е там!
А за баба и дядо е празник като ида. Защото знаят, че ги боготворя и че за мен са по-важни от всичко!
Впрочем, в този пост няма да описвам чувства и емоции. Искам да ви покажа малко снимки от Истината! От мястото, където се ражда храната ни, където звездите нощем се виждат, където се става сутрин в 5 и където всеки ден има работа за вършене.
Снимите са от градината. Знам, че повечето от вас са виждали „как расте доматиту„, но знам и че има доста деца, които не знаят, че картофите растат под земята, а черешата е дърво ( това сериозно, честно…).
Надявам се да усетите това, което аз изпитвам, когато гледам как семенцето пониква, след това се разлиства, цъфти, увяхва и на мястото на цветчето има плод…той узрява и ни радва!
Ще сложа всички снимки от посещението на село във Фейсбук ( ето линк към всички албуми ), че не е хубаво да правя дъъъълъг, дълъг пост тук.
Ами да почваме да разглеждаме!
Ами това беше виртуалното пътешествие до селцето ми :) Дано ви е харесало, макар че нито аромат, нито допир със земята може да има тук!
Съвестно ми е, че ходя там рядко и не помагам…в градината има всичко, а това всичко изисква грижи и старание!
Има още доста снимки, ще ги намерите във Фейсбук на страничката ☺
А вие обичате ли да си ходите на село?
Ооо! Страхотно е твоето село! :) А още по-хубаво е, когато виждам как се радваш на всяко нещо, което расте и живее там!
Аз съм на село при всяка възможнос, която ми се удаде, но много, много искам един ден да си имам своя собствена земя, няколко декара, която обаче да не е разпокъсана като нивите на дядо и баба, а да е един голям, цветен, ароматен, прекрасен двор. (:
Умееш да вдъхновяваш хората много вдъхновителски! :D Благодаря, че сподели такива хубави снимки!
Хей, Лъчко :)
здравей!
Ами и аз си мечтая да си имам двор, в който всеки ъгъл да е засаден с нещо, да си имам кокошки и да се грижа за градината!
Връзката човек- земя е прекъсната в днешно време и смятам, че това ни прави много нещастни!
Да! Много! Заради градината, спокойствието през деня, шумните сбирки вечер на открито. Надявам се много скоро да заживеем в някое село, София е задушаваща. Животът тече някак неестествено. Чак не ми се говори.
А кое е твоето село?
Софрониево ;)
Привет :)
много хубав пост :) покрай него и аз се сетих за моето село, където съм изкарала половината детство; докато гледах снимките, се замислих, че май на вегетарианците повече им се занимава със отглеждане на зеленчуци, градинка и т.н.
Може би си права :)
Аз имам теория, че връзката със земята те прави щастлив :) А какво по-хубаво и лесно от това….
А пък аз мога със сигурност да потвърдя теорията ти! (:
Само дето има разлика в разбиранията на различните хора за това какво е „връзка със земята“. По-конкретно (и шеговито, де:) имам предвид желанието на големи групи хора да осъществяват връзка със Земята само чрез радиовълни, докато са на някоя друга „колонизирана, спасителна“ планета… :-) а тази тук, нашата, се разскъсва от катаклизми, от които те са „успели да избягат“.
Но, това може би малко не на място го казвам, все пак тук едва ли има такъв тип хора.
може тайно да ни наблюдават!
…тъкмо д а видят как всичко земно става все по-хубаво! (-:
недейте така, аз не вярвам в теорията за катаклизмите, това са термини от медиите – според мен, Земята се чисти, нещо като гладуване или постене или нещо подобно, чрез което си възвръща баланса :)
хей (; аз не говоря за медийни теории, които стадото да възприема! Нарочно казвам „…да видят как всичко земно става все по-хубаво!“ – щото то СИ става по-хубаво от всякога. Именно въпросното чистене, след което става хубаво. (:
Да, и аз смятам, че всички „бедствия“ са в следствие на наши лоши и ужасни действия. Не че можем да се обвиняваме за земетръса, но малко или много Земята е жив организъм и сякаш потръпва от погнуса от нашите грозни действия и безчинства…..
Също смятам, че не е нужна теория или предсказания какво ще има през 2012 или 2020….все е тая. Важното за мен и според мен е да живеем в хармония с природните закони, а не да се опитаме да покорим и тях!
напълно съм съгласна с вас :)
Слънчеви усмивки ви желая! (:
Ох! След седмица и аз отивам на гости при баба. Обичам, ама как да остана дълго, като по цял ден се чудя какво да правя? То на третия ден вече всичко е изчистено, изметено е навсякъде и чак съм запомнила името на главните герои в някоя сапунка.
Иначе на село е прелест. Най-обичам рано сутринта да пия ИСТИНСКО прясно мляко на двора, точно като изгрява слънцето. Определено там е Истината.
може ли мъъъничко да ти завиждам :Р
Може да се научиш да плетеш, пошиваш или нещо друго с бабчето ти :) Приятно прекарване!
Днес те открих!Невероятна си,това което прочетох в постовете ти,са моите мисли изказани от теб!Успех във всичко!На добрите хора се случват добри неща!
Дай Боже!
успех и на теб и благодаря!
Здравей,
Ех, много се радвам да попадам на публикации като тази! Аз имам 2/3 от селска къща и декар градина, по-мили не можеха да са ми. Не се рекламирам, но ако ти е интересно да прочетеш за моята градина, ето тук http://avocett.blogspot.com много съм писала за нея – особено през лятото. Сега съм далече от нея и твоите думи и снимки ме натъжиха, понеже си припомних колко много ми липсва.
От наше село по-хубаво верно няма :))! Благодаря ти за споделеното!
привет, привет!
да знаеш, че отдавна съм ти коментирала по блога ( а може и да не съм, ако не ми е позволило там с разните му акаунти…)
Но да знаеш, че при теб е магичното и е страхотен начина, по който го изразяваш!!!
Много ти се радвам аз и половин България!!! Целувки!
Както е казал Монтен „.. за да стане човек истински Човек, трябва да мине през село..“, цитата ми е по смомен и не е много точен;-) Селото дава многооо и колкото повече стават годинките, толкова повече човек цени селото.
Аз имам разкошно село Момино;-), но е далечко за съжаление:-)
и моето е далече и се чудя кога ще намеря 4-5 дена да си отида!