Житена майонеза с магданоз (…за лецитина)

Майонезата се ражда в Mahon, Испания и се нарича Mahonesa. И се чете маонеза. 
Сега е модерно да се казва по френски- майонеза, пък е най-лесно да се нарича Майо. На нашенски- Майчето с чесън, Майчето с магданоз 🙂

Всички знаете (упс…ако си купувате майонеза от магазина, може и да не знаете!), ама истинската майонеза е емулсия от олио, оцет и жълтък. С или без подправки. Емулсията е смес от вода и мазнина и както сами можете да се убедите от прост химичен експеримет вкъщи- чаша с олио и вода, тази смес не е еднородна и за да стане такава, трябва свързващо вещество- емулгатор.

В природата има такова чудо и то се нарича лецитин. Убедена съм, че сте го чували, защото лецитин (най-вече соев) се използва в почти всички готови храни, кремчета и къде още? В шоколада. Дори в най-качествените шоколади се ползва лецитин, т.к. първоначално извлеченото масло от какаовите зърна после се смесва със самото какао, със захар и аромати и за да стане сместа еднородна и за да не кристализира захарта, се добавя лецитин. Да…по-просто би било да се смели зърното, да се добави сладост и да няма нужда от лецитин, но пък доста шоколади по света се правят с маргарин или палмово масло- в пъти по-евтини, по-удобни за транспорт и т.н.

Много се отлоних от темата, но добре че котката ми мяука в си бемол, че да се подсетя. Благодаря, котко!
Лецитинът е мастноразтовримо вещество, което се съдържа най-вече в жълтъците, млякото, соята, слънчогледа, рапицата и др. За човек е важно да приема лецитин и макар че се води като Е (Е322), той не е вреден и има ред полезни приложения в готварството. Дори аз самата имам една кутия био лецитин, който понякога поръсвам върху салата. Лошото на масовия лецитин е, че вероятно иде от ГМО соя. Хубавото е, че ако ядем достатъчно слънчоглед и соя от сигурен произход, няма да имаме проблеми с него. Споменах ли, че мозъкът е изграден от 20-25% лецитин? Да го знаете! Не подценявайте слъчногледа!

Вероятно много от вас са попадали на рецепта за „Слънчогледова майноза“. Тя е досущ като испанската си майка, само че тук вместо жълтък се ползва слънчогледово семе, което има и протеини, и лецитин- точно както жълтъка. Да, пасирайки вода, слънчоглед, зехтин, лимонов сок се получава вкусната „Слънчонеза“, а разбира се можем да си направим такава и от другия ядки. Можем да добави подправки, зелении, авокадо, пасиран сварен морков…

Днес обаче, аз няма да ви предложа майонеза на основата на ядки. В нея няма и лецитин. Има други хубави неща и повярвайте- този вариант е много по-лек, пролетен и нежен, т.к. е на базата на покълнали пшенични зърна и за да ги пасираме, използваме водата, в която са били. Тази вода е „ферментационна“. Вярва се да съдържа В12. Аз не знам дали има или не, но и не ми е важно. Важно е обаче, че леко киселия аромат се усеща и мекотата на покълналите зърна прави майонезата кадифено нежна.
Не знам дали е повече вкусна, от колкото полезна.

И е подходяща за деца или хора с алергия към ядките.

И за кокоши чинии и пилешки лъжички е подходяща, ама за това няма да почвам да ви пиша.

Начин на приготвяне:

На мен ми беше удобно да ползвам блендера, но и с пасатор мисля, че ще стане.

В купата на блендера се слагат пшеницата и водата и сместа се довежда до фина и нежна паста. Добавят се другите продукти и това е.
Според вкуса ви лимонът може да е повече или по-малко. Можете да добавите и балсамов оцет, качествен соев сос (Kikoman), чесънче, зелен лук, копър. Сега ми хрумва и за коприва. Както е в тази рецепта . Или авокадо, както е в тази.

Майонезата я прибавих вечерта като дресинг на салата, а и е вкусна за намазка върху хляб, но не препоръчвам. Все пак и двете са на пшенична основа ( освен ако хлябът не е БГ).

Забележка: забележката е просто забележителна! Забелязах изкючително лесно забележимия факт, че след 3-4 часа престой в хладилник, майонезата се беше сгъстила и станала по-плътна. Нямам дехидратор в хладилника, ами просто нишестето от зърната попива повече вода и така… Забележително, нали 😉

Пшеница в Биомаг