Порочно вкусна и бърза веган баница

Оххх, едно на ръка, че в момента ужасно много бързам, понеже след няма и няколко часа заминаваме на море ( о йе!), а ме чака оправяне на багаж, епилиране на едроразмерни крайници, поливане и оправяне на саксии, както и подготовка на котката за дълъг път, понеже решихме, че този път ще я гледа на Тодор майка му… Имам и една (служебна среща), трябва да пооправя стаята… абе не е лесно да си жена, не!

Второ- като правих баничката, толкова бързо я направих, че после трябваше да се „главоблъскам“ какво точно има в нея, понеже я направих с подръчни продукти, разполагах с оскъдно време, понеже имах огромна поръчка за следващата сутрин, ала имах отворен пакет кори за баница, топла фурна и гладно момче, което сутрин иска да закусва (защо ли?!?!)…

И трето- толкова бързо свърши тази баница, че едва ли не мих тавата още топла, хихихи. Лично аз си рязах уж по едно парче, хайде по още едно ъгълче, хайде ето това хрупкавото и загорялото и така половин тава… знам- много е, ама пък е толкова вкусно!

Явно цялата съдба на тая баница е обвързана с бързане, което пък мен много ме радва, понеже аз много си падам по вкусни и невремемки рецепти. То това дори не е рецепта, ами просто една идея, с която си доказах едно и отрекох друго.

За какво говоря ли? Ами- предполагам повечето от вас знаят как се прави баница със спанак, лук, праз, зеле- зеленчуците се задушават в мазнина, след което се слагат като плънка. Обикновено баниците са навити, понякога са редени (кора след кора, след кора)…. Аз си доказах, че няма абсолютно никаква нужда да задушавам зеленчуците, нито пък да следвам някаква специална технология на редене. Стана порочно вкусно! Честно! Объркваш, мажеш, покриваш и ..ах леле!

Направете си тая баничка у дома! Гаранция Франция, че парченце няма да остане! ☺

Продуктите са „остатъчни“ след цял ден готвене на мъфини, пай, сладки, бонбони, рязане на салата…т.е. използвала съм онези една-две лъжички, които бяха останали на дъното на някой буркан.  Някои не са задължителни, но други настоявам да ползвате, че да получите тая вкусотия 🙂

И все пак- ето тук има рецепта за баница с домашни кори и по-богата плънка.

Начин на приготвяне:

Лукът се нарязва наситно, морковите- на кръгчета.
В купа се объркват гъби, лук ,царевица, лютеница, моркови, соева кайма и подправките. Добавя се около 100 мл мазнина по изобор- олио, шарлан, оризово или царевчно олио. Трябва да се получи сравнително еднородна смес.

Кое е задължително: лук, моркови, соева кайма, царевица и подправки.
Какво още може да добавите: супени домати, нарязани наситно, пресни чушки, варени боб или грах, маслини, зелени подправки

Защо може да не задушаваме зеленчуците? Обикновено това се налага, за да намалим водното съдържание, че после в баничката да не хрупка и да няма „слепнали, мокри“ участъци. В случая хитринката е следната- добавката на суха, ненакисната соева кайма. Тя поема влагата, отделена от лука и морковите по време на печене и така се получава една стегната и доста питателна баничка.

Ако имате неприязън към соевите продукти, то може да замените със сухи овесени ядки, начукан наситно сухар или например наситнени оризовки. Всеки от тези продукти ще поеме влагата и няма да имате вдлетена баница.

Б. авт: „Вдлетена“ означава „глетава“. Това е по моя край. А глетав е определение за тестено изделие, което е твърдо и по-мокро…все едно недоопечено.

Как да я сглобим набързо:

Сипваме вода в една чаша, за да ни е наблизо.
Намазняваме тавата. Всяка кора се пръска с пръсти с вода, сгъва се на две, така че мократа й страна да е отвътре и се смачква като непотребен лист хартия. След 2-3 наредени коеи се посипва с мазнина. След това пак няколко кори.
Плънката ми стигна за два пласта. Просто я разтелете и отново редете кори по гореописания начин.
Обикновено баниците са доста мазни. Моята също не беше от „най-постните“, но пък не плуваше в мазнина както купешките. Количеството е по ваше желание, но все пак не пестете 😉

За да направим баницата рошава: две кори ги намокряме, сгъваме на две и ги накъсваме на парченца, които също смачкваме в длани. Посипваме с тях баницата, наръсваме с мазнина и шарена сол!

Не пропускайте шарената сол ☺

А каква е хитринката тук– с намачкване на корите вкарваме въздух и влага в самата баница и на това се дължи хрупкавостта и ефирността й. Вижда се парченцето на снимката- колкото повече незалепнали кори има, толкова по-вкусна и хрупкава ще е!

Баницата се пече на 200º за около 20-25 минути, а накрая се държи в топла фурна още 10-15 минути.

Напитката на снимката е слънчогледово мляко със соев протеин и мед, но за него ще има друг пост ☺ Не защото е сложно, ами защото влезе в състава на един вкуууусен крушов шейк, който няма как да остане неспоменан!

PS: снимките са ми с новия фотоапарат. Опасявам се, че няма голяма разлика, освен че се качват по-бавно, понеже са по-голями. Вие как мислите?