Зелен таратор с коприва

Тараторът, или по-скоро краставиците са една от най-летните миризми, които ми напомнят за мързеливи и горещи следобеди от детството, в които единственото нещо което правехме със сестра ми на село, беше да си играем в коридора с кукли, понеже само там беше хладно.

Друга миризма, която пък ми напомня за пролет е копривата…Обожавам я, как по-добре да се изразя? На път за село, малко след Алтимир, има една полянка до борова горичка, която е пълна с коприва. Там спирахме всеки пък, опаковахме ръчички в кърпи (тогава нямаше много найлонови торбички) и падаше едно бране…и оплакване „Оооопарих се“. Все пак си тръгвахме с толкоз коприва, че после баба правеше най-вкусната каша, която стигаше за шестима и то за два дена!

И какво се получава като съчетаем таратор с коприва? Някаква такава …смесена миризма, която е типична за прехода от пролет към лято. Топло е много, но вечер е хладно. Има зелена салата, но все още няма праскови. Има коприва по поляните, но все още краставиците идват от Турция и Гърция.

Но стига с толкова размисли над сезоните и какво ни носят те. Да си дойдем на зеления таратор, на копривата и на случката, която съпътстваше правенето му.

Имах плик коприва, който не исках да готвя. След Копривения пастет , реших ,че е по-добре да я хапваме сурова тази бодлива госпожица и ми дойде идеята да направя сурова супа. Малко от това, малко от онова и се получи суперския вкус- плътен, кремообразен, свеж и много пролетно-летен ☺

Но не е това интересното….тараторът официално бе признат в нашето семейство като нещо много вкусно не от друг, ами от малката Гинко Билоба ( на галено Гина), която представлява една пухкава бяла маца с дълги мустаци, брада и опашка-метла.
На обяд бях наредила масата, за да снимам супичката ( че да ви я покажа) и се суетя наляво-надясно. Госпожица Гина, като всяка уважаваща себе си котка, обича да се крие на столовете под масата. Но й става скучно, изправя се и решава да види какво се случва отгоре. И защо пък не- стопанката не гледа, дай да се качим на масата!
„Ау, нещо зелено, миришещо и явно за ядене!“- помислила си Гини и бам! муцунката в купата със супа! Започна едно близане, така че аз нямаше как да не го чуя и как да не се обърна! Стана ми жал…за обяда ми! Взех лакомата Гина, сложих я на друг плот и й сипах супичка в чинийка…Искате да видите как едно пухкаво бяло същественце се омазва до уши?! Няма проблем, това беше снимано, защото докато я гледах, умирах от смях и няма как да не го споделя с вас.

Представям ви госпожица Котка, нагъваща сурова копривена супа:

[youtube id=“nxhn99iHMMU“ width=“620″ height=“360″]

После разбира се, последва голямото чистене…

Така че имате одобрението не само на човеците, но й на техните господари- котките. Поне на моята!

Начин на приготвяне:

Копривата се слага в гевгир и в дълбока купа и се измива добре със студена вода. За да не ви пари може да ползвате щипки за скара и ли просто две дървени бъркалки.
Супата може да бъде направена с пасатор, блендер или чопър- както ви е най-удобно.
Всички съставки, без броколито и краставиците, се пасират с водата до получаване на кремообразна смес. Гъстотата е според вашето желание, но от опит ви съветвам да сложите около литър вода на  пакет коприва.

След това сместа се прехвърля в дълбока купа и се овкусява със зехтин. Краставиците се нарязват или настъргват, броколито се накъсва на малки розички.

Не всички харесват аромата и вкуса на сурова коприва. За да „излъжем“ сетивата, ето какво предлагам: на сух тиган запечете сусам, а по желание може да запечете орехи или слъчногледово семе. Ароматът на ядките и семенцата се засилва много, когато се запечат. Така техният аромат ще доминира и това ще ни овкуси супичката чудесно. Определено вкъщи я ядем със запечен сусам.

За зелен таратор- сложете и чесън. Аз не обичам, така че съм пас.

Таханът е по желание, с него сместа става с по-светъл цвят, по-богат и плътен вкус, както и с типичната „млечна“ консистенция. Може да замените авокадото с още тахан или обратно.

Зеленият таратор е зверски вкусен! Издържа в хладилник до 3 дни, може да се носи в шишенце от минерална вода на работа, в парка, на разходка ☺

Копривата може да се замести със спанак, рукола, лапад, магданоз.
Броколито не е задължително.

И един съвет, за който чак сега се сещам- направете супичката без краставици. Вместо тях пуснете цели чери доматчета. Ще е интересно, нали ☺

И ето как може да се яде супа без лъжица: