Сурови смокинови тарталети с мока крем

Слънце, топло време, време e за тениска, якето и 2 ябълки в раницата, колело, парк…пролеееет ее!!
Не е официално пролет, но така както ми е напращял босилека в саксиите, както вече няма ни едно парно работещо у нас, слънчевите лъчи и изкараното колело, направо си е по-пролет от всякога!

Ако се загледате по дърветата, вече има пъпчици 🙂 Всичко се събужда!
Пилците пеят из небето, гълъбите флиртуват най-безсрамно…
Пролет е пък!

И понеже е пролет, и понеже манията ми за сурова и полезна, задължително отчайващо и пристрастяващо вкусна храна става все по-силна, няма как да не мисля само в тая насока. Не ми се пече хляб, не ми се правят готвени ястия..ако може, всичко ще е сурово. Е, не може, защото експериментирането е главната движеща сила при мен и все ми хрумват някакви идеи- за 3 вида квас, за хляб с агар-агар и мед, за печено цвекло с портокали, за безглутенови питки. И така…искам аз само сурово да си хапвам, но пусти интерес и любопитство ме карат все нещо да си пека.

Когато казвам, че искам да хапвам само сурово, хич не си мислете, че искам да ръфам ябълки, бадеми и салати по цял ден. Разнообразие- колкото щеш! То не са накиснати и покълнали неща, омесени на крекери, то не са кремчета и дипове– солени и сладки, то не са бисквитки, ето сега и тарталети. Е, те не са 100% сурови, понеже са с черен шоколад, но определно имам нужда от него, за да мога да си изкарам колелцето на баира без бутане 🙂 Като тук следва голямото уточнение: шоколадът е черен на Гайо ( нали ги знаете?), с добавено какао и силно кафе, за да е минимално сладък, да е богат на какао и да ме умопобърква с вкуса си!

Да ядеш само сурова храна е трудно. Дори не искам да го правя поради разни социални причини ( слънчоглед с бира лятото или лещена чорбица на някоя хижа= безценно!) Но ако поне 80% от менюто ни е сурово, то няма опасност ни от пролетна умора, ни от здравословни проблеми, ни от нахални съседи 😉

Но да си правиш сурова храна, не е трудно, дори напротив. Прочетете десетте предмиства на суровата храна в публикацията за бисквитките и се пре-убедете.

За днешните тарталети искам да направя няколко уточнения:
1. Могат да се направят изцяло сурови- т.е. и шоколадовият крем може да е суров.
2. Ако не желаете да ползвате кафе, то ползвайте вода или вода с инка.
3. Ядките в рецептата могат да са всякакви- по ваш вкус и каквото имате под ръка.
4. Екстракт от ванилия не е бялото нещо в пакетчета! Това е ванилин и е чиста химия. Екстрактът са семенца от ванилови шушулки, които са в алкохолен или захарен сироп. Ароматът няма място за сравнение с този на ванилина.
5. Ако ви се хапват, ама не ви се правят, пишете ми 😉

Начин на приготвяне:

Смокините се накисват за една нощ във вода или докато омекнат. След това се изплакват и отцеждат. Добре е да се накисват не само за да омекнат, ами и за да отмием захарта, с която вероятно са напръскани.

Относто „микса“– бадеми и слънчоглед. Можете да го направите в каквото желаете съотношение. Може да са само слънчо ядки или бадеми. Накисват се за една нощ, след това се измиват и отцеждат.
Не знам защо, но слънчогледовото семе не се радва на голям престиж и не се ползва особено много в „готините“ рецепти. Вероятно защото е по-евтино и от там е дошла ниската му слава. Всъщност слънчогледа е много богат на полезни мастни киселини, на витамин Е ( много!!!) и на протеини! Покълва много лесно, вкусен е, достъпен е, има и български!
Не го заменям аз с нищо!

В купата на кухненски робот се пасират смокините до пюре, добавят се ядките и другите съставки без хуска. Когато сместа стане сравнително еднородна ( при мен имаше почти цели бадеми, за което се радвам), се прехвърля в купа и се добасв хускът. Обърква се и се оставя на страна за 5-6 минути, за да стегне.

Сега е време и да уточня, че Хуск не е правописна грешка. Това са люспи от живовляк, ама индийски. Във вода увеличават обема си 8-10 пъти, следователно е много подходящ за сгъстяване на подобни смеси. Хускът изчиства храносмилателната система и някои хора го разтварят във вода и го пият сутрин за подпомагане на перисталтиката. За мен е идеален и здравословен помощник в кухнята. Ако не можете да си намерите, добра работа върши и смляното ленено семе. То също стяга, но му трябва повече време.
Лукумата е едно прахче, което има голяма слава и популярност в Южна Америка, но лично за мен не е нещо уау! Може да се пропусне, макар че дава един по-особен, ядков аромат и сладникав вкус. Съдържа противоанемично желязо и е подходяща за сладолед или печива. Разбирайте- взех я от любопитство 😉

За да си направите тарталети ви трябват силиконови форми за мъфини или тава за мъфини, покрита с домакинско фолио. Поставя се по една пълна супена лъжица смес в гнездо и с мокри пръсти се оформя тарталета. От сместа стават около 10-12, но аз направих 5, защото другите 6 паднаха жертва на „Я да опитам малко„…Ами вкусно ми е пък!

Оставят се в хладилник, а преди да ги пълните в крем- за десетина минути във фризер, за да ги извадите от формите по-лесно.

Начин на приготвяне на крема:

Моля ви, не съсипвайте цялата полезност с некачествен и евтин шоколад. Ползвайте натурален такъв с поне 50% какао, без хидрогенирани мазнини и без сухо мляко. Аз ползвах кулинарен шоколад Гайо, който е отличен за целта. Ако ли не- направете си сами шоколад. Не е трудно.

С готов шоколад:
200г шоколад се натрошава на еднакви парчета в купа; залива се чаша горещо и силно кафе и се бърка, докато се разтопи. След това се добавя и какаото на лъжици. Бърка се добре, за да няма бучици какао. Гъстотата е подходяща, когато бъркалката остави следа по дъното, но тя бързо се закрие. Т.к. сместа стяга бързо или трябва да работите много бързо, или да я държите на слаб котлон или над съд с гореща вода.

С домашен шоколад:
На водна баня се разтопява кокосово или какаово масло, към което се добавя какао и подсладител. Сместа трябва да стане гъста като разтопчен шоколад. Добавя се вода ( хладка, а не гореща като с готов шоколад) и се бърка добре. Може да се добави и кафе на прах, инка, още какао.

Тарталетите се вадят от формите и се пълнятс още топъл крем; поръсват се с иглички от шоколад, с кокос, какао… Съхраняват се в хладилник и са божествени. Взимам си едничка ей сегичка, за да се убедя, че не ви лъжа.

Не ви лъжа!!!!

ПС: Хуск можете да намерите тук.