Раз, два, три! Закуска направи ( с домати и маслини, моля)

Като малка не разбирах какво означава изразът „Времето е пари„. Гледах часовника, ръчках го отпред, отзад, винтове му махах, ама така и не падна стотинка от него. После реших, че времето не е в часовника (о, колко съм била мъдра), ами то е около нас. И пак не успявах да си изровя поне левче за близалка и ледено сокче от въздуха.  Поотраснах, поумнях, почнах да решавам диференциални уравнения, започнах да разбирам от физика и разбрах, че времето е основна величина в много физични закони. Ахааа! Ето тук ще да е отговорът! Както казваше любимият ми Варчев- Физиката дава отговори на всичко.
Но уви, дори в уравнението S=v.t пак не успях да видя как t-то означава пари.
В един мил момент, може би някъде от около половин-една-две-три години насам, започнах все по-често да си мисля:
„Хм..ако имах правото да слея два дена, които да се броят за един т.е. да направя денонощието 48 часа, то това би било страхотно!“
Ще ми стига времето за всичко, ще мога да правя много, много неща за един ден, че даже и време за губене ще имам.

И така съвсем без да искам започнах да ценя времето си, като напоследък толкова много го ценя, че дори в момента- времето, през което пиша тук, го отделям защото: чакам една дама да си вземе тортите след 30 минути, т.е. съм прикована у нас, чакам една торта да изстине и очаквам вашите разсъждения по тема „Защо времето е пари и защо толкова бързо лети“.
Истината е, че когато си self-employed, работата ти е в пъти повече и често 20-те минути, които мога да отделя вечер за четене на книга са по-сладки от най-хубавия мед на света.
И макар че изразът „Времето е пари“ никак не ми харесва, защото се замесват разни банкноти, монети и други банкови термини, мога да ви уверя, преуверя, че и мен си да убедя, че времето е най-ценното нещо, с което разполагаме в този живот и зависи от нас, пак от нас, отново от нас и само от нас как ще го оползотворим.

Имам една любима мисъл, която съм прочела някога някъде и не помня чия е. Но може би това е най-точният отговор на всеобщото оплакване на мнозина „Ох, аз нямам време“:

„Не е малко времето, с което разполагаме! Много е времето, което губим!“

Е, ето че написах нещо толкова мъдро, а продължавам да разтягам локуми. Добре! Знам, че и вие бързате за някъде, макар че тайничко се надявам от уважение да четете и предисторията на рецептата, а не да скачате с молив в ръка да записвате как се прави, затова ви казвам само как се роди тази закуска и почвам по същество.
Беше събота. Или неделя. Тодор както винаги спи до късно, аз както винаги ставам рано, че нали повече време да имам. Не знам защо, ама нещо много любовно ми стана ( наистина не знам защо!!!) и реших да се направя на добро същество и да направя закуска на горкото момче, което все закусва филийки с тахан… или мъфини. Понеже в хладилника имаше някакви си изоставени маслини и самотен домат, но пък по рафтовете и шкафовете имаше доволно много пакети, след като се информирах за съдържимото им, реших още с полузатворени очи да действам. Винаги ми се получават печивата, дето забърквам, това или е ген от баба, или някоя орисница ме е прецакала все аз да правя закуската, щото нали „Ама Ванче, ти готвиш по-добре“.

Идеята да правя палачинки никак не ме блазнеше: трябва да седя до печката повече от 5 минути, да изям поне 3 палачинки, докато се правят и да се поумириша на пържено. Не че ги пържа, де. Ясно беше какво ще се случи с всички пакети вече: ще бъдат объркани с разни други подръчни материали ( маслини, сушени домати, зелен лук, чушки, лук, грах, варени картофи…абе каквото намерите в хладилника), с разни подправки, ще се изсипе в тава, ще се изпече и след това ще зарадва още спящия младеж Тодор. Да…той много спи. Явно още не е разбрал, че от съня полза голяма- няма.

Еми няма. Ако спях и аз по 8-9 часа…тая рецепта щеше да си витае из облаците самотна, преди някой да я улови и направи, а след това и сподели:

Начин на приготвяне:

В купа се смесват брашната, доматите и маслините, бакпулвера, семките и подправките.
В друга купа се смесват течните продукти.
През това време фурната трябва да е включена на 180 градуса.

Можете да използвате каквито и да е брашна, стига общият обем да е същият като посочения. Ако замените ръженото брашно с елдено, соево, от киноа и т.н, то рецептата става безглутенова.
Освен маслини и домати, можете да сложите каквото имате под ръка. Те не влияят на количеството на течните съставки.
Подправките също са по избор.

Към течните продукти се изсипват сухите. Малка тавичка ( или форми за мъфини) се намаслява, изсипва се сместа и отгоре й се нареждат парченцата нарязан домат. Поръсва се добре с черен пипер и се слага в нагорещената фурна.
Пече се около 20 минути, в зависимост от дебелината или докато получи златиста коричка.

ВАЖНО: За БЕЗГЛУТЕНОВА версия, заменете ръженото брашно с картофено брашно, или с намачкани картови и увеличете съдържанието на другите брашна.

Оставя се да изстине поне 10-ина минути и се нарязва на квадрати. Може да се поръси с шарена сол, да се гарнира със свежи зеленчуци и разбира се – с тахан.

Отзивите на Тодор и на майка му, която също го опита: супер е! Останахме с уговорката аз да публикувам рецептата тук, като предварително казах, че е смешно лесна, а следващият уикенд Тодор да стане преди мен и да ми направи такава закуска. Разбира се- с много лют пипер, Тодоре!!!