ЗЕЛЕНО или червено? (суров дип от броколи и лимец)

Зелено или червено?
Това е въпросът?

И макар че е въпрос с повишена трудност, на който могат да отговорят само известни мислители като Гини, Том, Джери, Джони Браво и Алиса от страната на чудесата, то аз ще ви подскажа:

ЗЕЛЕНО!

Тази публикация е част първа, понеже както се вижда от снимките, зеленото е придружено от червено, а пък червеното хич не е за изпускане! Даже никак, но за него- в следващата публикация.

Като малка майка ми ми се караше, когато съчетая червени и зелени дрехи. Не си били отивали…Ъ? Аз пък й давах пример с родопските одеяла и колко са ведри и значи може и аз така да се облека. И тя ми казваше „Ами като искаш да си като родопско одеяло, бъди“. Сега аз обаче ще й кажа, че дори и като малко дете, съм знаела, че днешният ден ще дойде и моята „невървежна“ комбинация всъщност ще е в чест на приятелството на два много вкусни пастета- червен и зелен.

Зеленият– суров от броколи и лимец ( ако имате лимец, ако не- без него).
И червеният- любим и ароматен от печено червено цвекло и още екстри. Те тоз убавец ми е фаворит!

Преди седмица водех една лекция за здравословно хранене пред една фирма. Получи се много забавно! Имаше много въпроси, закачки, шеги, примери, очудени погледи и най-важното- хората се замислиха над думите ми. Наблягах на това колко е важно да ядем сурова храна, по възможност на всяко ядене. Можем да „замаскираме“ суровите храни под формата на подобни пастети, защото масово хората си мислят, че ако си на сурово, ръфаш краставици и ябълки по цял ден 🙂 Дори млякото, което аз не одобрявам като храна, особено пък за възрастни, също би могло да мине като „полезно“, ако е сурово. Ама къде ти в днешно време…

Аз лично не искам на тоя етап да минавам само на сурова храна, защото като се сетя какъв хляб и какви картофи правя…или пък пицата ми, ох…и съвсем се обезкуражавам. Но въпреки любовта ми към всичко тестяно, то гледам да приготвям сурови сосове, зеленчуците да са с минимална или никаква термична обработка, закуската ми да е сурова, на вечеря задължително да има салата и т.н. Не е трудно, въпрос на навик е.

И за да се придържаме към публикацията, този дип ( б. ред.  от английски: dip- потапям) е 100% суров; подходящ за дресинг на салата, за мазане върху хляб, за пица, картофи, печени зеленчуци, че даже е подходящ и за „застройка“ на супа. Не се очудвайте на кивито в рецептата, спомнете си и най-вкусният сос от авокадо и киви, за който много хора ми писаха колко гениална комбинация е. Ок, не на всеки ще се хареса, така че можете да пропуснете или да замените с авокадо, спанак, магданоз, домати и т.н.

Сосът може да издържи до 2-3 дена в хладилник.

Начин на приготвяне:

Броколито се накъсва на розички и заедно с водата, зехтина и лимоновия сок се слага в купата на пасатор. След това се добавят подправките, кивито, спанака.
Покълнал лимец става много лесно- накисва се лимеца във вода за една нощ, после се отцежда и се оставя на топло място. Бързо омеква и може да се стрие между пръсти без усилие. Ако нямате у дома, може да пропуснете.
Пасира се. Готово.

Нищо сложно 🙂

В соса можете да добавите орехи, бадеми, слънчоглед. Сосът може да се направи от карфиол, като тогава ще е много симпатичен бял сос, който може успешно да мине за „сурова зеленчукова майонеза“. Експериментирайте!
Защо не маслини, люта чушка, тахан, смлян сусам?

Писала съм, че кърито е задължително. Да- броколи+къри е много вкусно 😉

Направете вашия суров сос и ми пишете, убедена съм, че моята рецепта не е най-вкусна, но е базова и ви дава насоки!

ПС: тарталетите на снимката са беглутенови със семена и магданоз. За тях- друг път!