Съвършеният Веган Мъфин на Vanilla Kitchen

Обещайте да ги направите!
~~~

Като математик ( по-скоро бивш), така и не мога да възприема идеята за безкрайността. Някак не ми се побира в главата. Знам, че съществува- измерител на безкрайността е времето и пространството, които пък ние описваме в числа, и от там- безкрайните редици, безкрайно малките числа близки до нула, безкрайното делене, събиране, умножаване…
Знам, че безкрайността е всичко, но ми е трудно да я възприема. Да вземем например материята. Делиш на молекули, после на атоми…протони, електрони, кванти, мю частици и разни там. На практика, колкото и да делиш едно нещо, все ще откриваш по-малки и базови единици материя, ама как се случва това?! Както има безкрайно голямо пространство, така има и безкрайно малко. Следователно в безкрайно малкото пространство могат да се откриват все по-малки и по-малки съставни части на материята… Е да де, ама не мога да го повярвам някак си…. Защо ли ми е на мене да си блъскам отдавна забравилата математика глава с такива сложни въпроси!

Като сладкар (абсолютно настоящ), също не мога да приема тая безкрайност. Безкрайно много комбинации, идеи, украси, съчетания, вкусове, аромати. Всъщност не съм права. Математикът в мен казва: имаш краен брой продукти по тая земя, значи и комбинациите са краен брой. А като мечтател ( демек сладкар) си казвам, че колкото и комбинации да има,  времето ми НЕ е безкрайно много, че да успея да опитам да направя всичко…

А и защо пък да направя всичко, се пита в задачата за трите изядени мъфина… Защо да правя безбройно много комбинации, при положение, че съвсем честно и открито си признавам, че комбинацията ми от съставки за Съвършеният Веган Мъфин е такава, че дъъъълго време после да съм в творчески застой, заради вкуса, аромата и текстурата на мойто мъфинче 🙂

Всъщност, и тук не съм права…
Имам толкова грандиозни комбинации за мъфини, които граничат с безкрайното удоволствие, че този мъфин дори го бях позабравила и много време не го бях правила. Сетих се за него, защото една девойка ми поръча два вида кексчета и аз реших- ми айде, нека да са тия, тъкмо ще си упражня рецептата.

Карамелизирани ябълки със сусам, кокосов мъфин, вишна и шоколад, мъфин с кайсия…абе много крайни комбинации има, но времето ни не е безкрайно, че да опитаме всички възможни по света.

И точно поради това, ви съветвам да се снабдите с продуктите и да направите бързо Съвършените Мъфини у дома…чувството на безкрайност на удоволствието е съвсем…неописуемо.  И затова преставам с философските ми писаници и ви давам напътствия!

Начин на приготвяне:

Продуктите са за една тава мъфини, но е вероятно според размера на чашките ви да има хартисало количество. Просто моята тава за мъфини е с по-големи гнезда и така… 🙂

Фурната се включва на 200 градуса; подгответе си тава за мъфини с или без хартиени чашки.

В дълбока купа се слага лененото брашно и се разбърква с малко вода. След 4-5 минути се разбива с тел, за да заприлича на белтък. Това ни е „яйцето“ в случая.

В друга купа се омешват добре всички сухи съставки, като халвата, орехите и шоколадът трябва да са на едри парченца, за да се усещат добре. Съвсем съгласна съм, че тея мъфини са калорийна бомба, така че можете да заместите халвата със слънчоглед, още орехи, бадеми и т.н. СЪветвам ви да използвате хубав черен шоколад. И преди съм казвала, че харесвам Гайо, но не е задължителен 😉

В купата с лененото брашно се добавят и останалата вода, както и другите течни съставки. Объркват се добре с телта.

И тук има един спор: дали течните към сухите се добавят или сухите към течните. Важно си е!
Аз винаги доабвям сухите към течните, но на доста места съм чела обратното. Така че- както вие решите 😉

Към течните съставки се добавят сухите на части. Бърка се внимателно, като бива да прекалявате с бъркането, за да не се развие глутенът в брашното.  Ако сместа ви се струва прекалено течна или гъста, коригирайте с малко овесени ядки/вода.

Гнездата на мъфините се пълнят почти до горе и се слагат в нагорещена фурна. Пекат се около 20-ина минути, после фурната се намалява на 160 градуса и се пекат ощр 6-7 минути.
След като ги извадите, наредете ги върху решетка, за да изстинат.
И когато напълно изстинат, можете да ги намажете с глазурата.

И тук пак да напомня!!! Фъсъченото масло, което се продава масово, е със сол, захар и маргарин 🙁 Не искаш да го ядеш, нали?
Моят съвет е или да си направите домашно фъстъчено масло ( олеее, колко е вкусно…..ето ви рецепта ) или да си вземете от някой биомагазин. Бягайте далеч от всичко, дето има маргарин!

Глзурата се прави лесно: на вода баня се разтапя шоколад. Водата не бива да завира. Когато шоколадът е разтопен се добавя и фъстъченото масло. Кексчетата се намазват с четка или плосък нож. За да не се втърдява глазурата, докато работите,  дръжте я над съда с вода за водната баня.

Съвършени са…нали 🙂 Сега разбирам защо Мария ми обеща всяка седмица да ми поръчва различни мъфини, че да ме изпробва 😉 Аз знам, че Мария хич не случайно ме намери…Аз трябва да мисля за безкрайните комбинации, а не да забивам на тази, колкото и съвършена да е тя 🙂

Бон апети!

PS: Извод: ние всички сме една безкрайно дълга и голяма комбинация от ДНК, клетки, молекули, атоми, протони и т.н. значи трябва да се обичаме безкрайно много! Нека бъде така!

Био фъстъчено масло тук 🙂
И хубава халва от тук 🙂

 PS2: Това е рецептата, която дадох на Take a Cake.