Райска торта, сурова. И здравей, вдъхновение!

Здравейте!!!
ХЕЙ! Публикувам рецепта!

От кога не се е случвало това ли- от много време, по-точно от 10 месеца.
Защо, ще ме попитате. Защото нямам време, защото съм заета, защото не се прибирам у дома… Все верни неща по принцип, но не е това причината.
Искате да чуете истината? Е, аз не мога да лъжа…
Причината е, защото бях изгубила интерес и желание да пиша. Най-лошото, което можеше да се случи на мен и на блога.
Минавах покрай разкошните пролетни, после летни, после есенни сергии с плодове и зеленчуци…шкафовете ми все по-празни и по-празни оставаха, а хладилнникът взе, че се наводни от самота. Честно- една сутрин го намерихме прогизнал, но не знаем колко време е стоял така.
Хранехме се навън или у нас с каквото има- хляб с краставица и масло, домати с тахан, боб от консерва с чубрица, човек да ни съжали чак.
И така до преди няколко дни, в които (както сте разбрали от предния пост) се прибрахме измръзнали и разболели се, настудували се и гладни за топла и домашна храна. Прибираме се петъка и отново се наложи да ходим до съседния ресторант за салата и пица. Събота сутрин обаче аз се събуждам и сякаш глас ми говори отвътре- Отивай на пазар! Гласът проговори и на Тодор, на колата, на няколко пазарски чанти и след няколко часа- бяхме всички на път за къде- за борсата в Слатина!

Оххх, ходили ли сте там? Ооо, мястото е нещо средно между рай и не точно. От една страна очите ти стават на палачинки, защото всичко, ама всичко наоколо са едни пищни, цветни, красиви и най-вече- МНОГО плодове и зеленчуци. А от друга страна нямаш търпение да се махнеш от там, особено ако си момиче и се вреш из складовете да питаш колко е килото на бананите и може ли да ми сложите по-малко от един кашон.
Е, оказа се, че на повечето места не може да вземеш по-малко от кашон и така за по-малко от час се сдобихме с 15кг портокали, 17кг мандарини, 9 кила лимони, още- ябълки, банани, авокадо, зеле, чушки, лук, магданоз, патладжани, моркови, бадеми, кашу, киноа червена, шам фъстък, фурми, кайсии, сини сливи и не на последно място- с огромния ми ентусиазъм да не позволя нито грам от цялото това фауна разнообразие да се развали!

Планът ми за кулинарни геройства засега е много успешен, понеже два пъти готвих- киноа и спагети, толкова много фреш изпихме, сурова торта правих, дори и сега храня себе си и котката с мандарини и се убеждавам, че ако сдъвчеш цяла мандарина наведнъж е по-вкусно от парченца едно по едно….

Но, да се върнем към темата. Любовта ми към готвенето и измислянето на нови вкусове и комбинации отново е жива! Дали защото момичетата във Ванилницата могат да се оправят и без мен и аз успявам да се застоя и у дома; дали защото след пътуването в студената страна ми стана едно коледно и домошарско…или просто защото съм си починала и отново съм себе си. Значение няма, има само една сурова торта с райски ябълки, за която ако нямаш хубав и мощен блендер… не трябва да се отказваш, защото не е чак пък толкова фатално!

Тортата е стандартна сурова торта. Именно това, че 99% от суровите торти са на един и същи принцип, е причината аз да НЕ обичам да правя такива торти, защото за тях- рецепти много, макар че истината е, че рецепта- няма. Всеки може да забърка в каквото си иска съотношение всякакви сурови вкусни неща, да ги оформи и украси и готово.
Не подценявам факта, че суровите торти са много здравословни, макар че са абсолютно в разрез с правилото плодове да не се съчетават с нищо, най-вече с мазнини!
И че всъщност ядките, поне за мен, понякога се оказват доста тежка храна, когато са сурови.

Впрочем- ако си почитател или разбираш от Аюрведа, може ли да споделиш в коментар какво казва Аюрведа за десертите и има ли такива варианти. Не знам дали Гаджар Халва-та е подходящ пример.

Блатът, както и кремът могат да бъдат модифицирани съвсем изцяло. Тази сурова торта е всъщност базова рецепта за 99% от суровите торти, които ще срещнете по магазинчета и в блогове.
Идея за по-различна и изискана торта- ето тук.
За много полезен и различен вариант на торта– тук.
А за най-вкусната торта и най-първата рецепта, която съм публикувала някога- ето, моля ☺

А сега, време е да направим и тази торта!

Първо, ще накиснем всички ядки. Бадемите- за цяла нощ. Кашуто- стигат му 4 часа. Защо? Защото всички ядки съдържат т.нар. „ензимни инхибитори“, които са вещества, които не позволяват на зърната да покълнат на сухо и всъщност се оказват не много полезни за нас.
И защото- както би казал Малкият Мук- за да станат повече 🙂 Ядките увеличават обема си, защото поемат вода и стават по-хрупкави и лесни за смилане на кухненски робот.

Блат:

Бадемите се отцеждат добре и се смилат в кухненски робот заедно с овесените ядки. Понеже моят робот е с много малка вместимост на купата, трябваше да прехвърля ядките в друга купа, за да смеля фурмите.
Броят им зависи според степента на сладост, която харесвате. Фурмите се смилат с няколко лъжици вода, за да станат на гладко пюре. Прехвърлят се при ядките и се добавят щипка сол, лимонов сок, разтопено кокосово масло и лукума, по желание.
Лукумата е корен, стрит на прах, който се продава в здравословните и био магазини. Дава интересен вкус, но ако не можете да намерите, заместете с малко кокосови стърготини, шипково брашно, какао, рожков.
Цялата смес се омесва добре. Трябва да прилича на твърдео тесто, което да можете да оформите в произволна фигурка с ръка. И е вкусно, опитайте 😉

Крем:

За крем препоръчвам използване на райска ябълка, докато е налична, защото има чудното свойство да желира и съответно да прави крема по-стегнат.
В блендер се пюрират ябълките, добавят се разтопено кокосово масло, лимонов сок и мед. И тук е трудната за блендера част- добавяме и кашуто. Т.к. моят не е най-услужливият блендер на света, не пожела да смели кашуто на нежен крем, наложи се да добавя още вода, за да може да се разбие поне на малки парченца. И затова и кремът ми не е толкова нежен. Но аз ще ви кажа един друг крем- когато направите сместа с ябълките- добавете и два банана и чаша кокосови стърготини и ето ви крем 😉

Сглобяване:

Трябва ви форма за торта с махаща се стена или силиконова форма, или стъклена кръгла тава.
Дъното се посолява обилно с кокосови стърготини- това го знам от блога на Деси 😉 Идеята е когато тортата се разреже, парчето лесно да се сервира, защото блатът не е залепнал за дъното.
Блатът се натиска добре по дъното и се изравнява.
След това един портокал се нарязва на малки парченца, нарежда се върху блата.
Кремът се изсипва, заравнява се с шпатула.
Тортата е готова 🙂

Украсата е по желание, аз се спрях на годжи бери, фурми и мандарини. Споменах ли, че имаме 17 кила….

И така 😉 На мен тортата много ми харесва- лека, свежа и ненатрапчива е. Според някои търпи още сладост, а според други трябва да си сменя блендера 🙂
Но, за нов блендер няма да мисля преди стария съвсем да се счупи.

На 26 ноември Ванилницата прави точно една година!
Не ми се разказва какво значи това за мен…ако искате да чуете повече- знаете къде сме.
Целувки, аз отивам за една чиния мандарини ☺