Веган Козунак!
След толкова много време и канене, ето че успявам да седна и да напиша рецептата за Веган Козунака, за която толкова много ме питахте! За което ви благодаря! Много!
Та така…тук няма да се впускам в романтични описания на вкуса, аромата, нито пък ще разказвам лична история. Е добре де- обожавам козунаци и с нескрит срам си признавам, че мога да изям един голям козунк съвсем сама и пак няма да ми стигне…
Ароматът на козунк, който всъщност се свежда до лимон, ванилия, понякога локум, стафиди, ядки е един от любимите ми и го свързвам с дните преди Великден, когато баба затопляше кухнята като сауна, за да опече поне 4-5 козунака, кой от кой по-вкусен! Баба е майсторка, ала да видим аз как се справих!
Ще започна с това- кое какво замества. В класическата рецепта за козунак се ползва много (наистина много) мазнина- олио, масло и/или мас, много яйца, мляко и захар. Още се слага доста мая, за да е бухнал козунака. И ето какво промених:
- мляко- сусамено или само вода
- яйца- пасиран банан
- масло, мас, олио- със смесени кокосово масло и шарлан /ако нямате кокосово масло- заменете го и него с шарлан, не е проблем/
- захар- смес от фруктоза и захар мусковадо /не искам да използвам стевия тук/
И искам предварително да уточня и да се самоизвиня… Козунакът можеше и трябваше да стана по-хубав от този, който виждате на снимките. Просто в деня, когато го замесих, имах…ужасни, ужасни проблеми /егати..за пръв път в живота ми тогава се наложи да пия аулин!!!/ и го бях забравила да втасва твърде дълго. На това се дължи тоталната липса на форма и естетически изглед на изпечения козунак… Мисля за самия Великден да направя още няколко козунака, като в тях ще сложа и локум, понеже много ми харесва, ще ароматизирам единия с розова вода и най-вече- няма да ги оставям да превтасат! Но понеже вече ще е късно за рецепта, слагам снимките от този козунак с уговорката, че вие ще ме извините за грозноватия му вид! Е….вкусът му обаче не търпи никаква критика! Никаква! Само похвали приема!
И още едно уточнение- за осми март се сдобих с кухненска везна! Йееее! Та най-накрая я използвах по предназначение /че с нея мерех котката преди това/ и количествата са точни. Ако не разполагате с такива екстри, просто мерете „на око“ или с чаша ☺.
Козунакът много се доближава до превъзходния Веган Щолен (тук), но е по-мек, с повече мазнина и има мая. Подправките също са различни.
Да започваме!
- Помещението, в което месите козунака трябва да е добре затоплено. Всички продукти трябва да са със стайна температура!
- В малка купа смесете мая с 1 с.л. брашно и 1 с.л. захар. Оставете добре да шупне /поне за около 10 минути/
- Пресейте брашното в дълбока купа.
- Добавете към него солта и захарта Мусковадо, настърганата лимонена кора, солта, орехите, слънчо семената. Объркайте добре.
- Пияните стафиди се приготвят по тази рецепта . Ако не сте ги подготвили предварително, просто ги попарете с вода за кратко, отцедете и залейте с ром за около 10 минути. Все пак, по-вкусно става с предварително приготвени пияни стафиди ☺
- Сусамово мляко се прави най-бързо, като разбием 3 с.л. тахан със 150мл вода и разбием добре. Използвайте хладка вода в случая.
- Банана се пасира и към него се прибавя капсулката ванилия / аз много харесвам тези на д-р Йоткер- знам, че са химия, ама не се пиша за Света Ваня Ванилова, все пак 😛/ и 3-4 капки етерично масло от портокал. И него много харесвам!
- Кокосовото масло заедно с шарлана се разтопяват. Използват се, когато изстинат добре / не бива да ви пари на ръцете/. Ако нямате кокосово масло- не е проблем да ползвате и само шарлан.
- Време е за месене! …или както се казва: It’s show time!
- В купата с брашното се прибавят маята, пасирания банан, сусамовото мляко и около 2/3 от мазнината. Замесва се меко тесто, като се добавя и хладка вода до получаване на нужната плътност. /не успях да запиша грамажа на водата, но разчитам на вас/
- Тестото се изважда от купата върху намаслена повърхност, разстиля се и се посипва със стафидите /оставете няколко лъжички от тях за декорация/. Отново се меси, като постепенно се изсипва цялата мазнина.
- Когато е готово, се прехвърля обратно в купата, намазана с мазнина, завива се с домакинско фолио и се оставя да втаса. В зависимост от брашното ви, колко захар сте сложили, температурата в стаята и самата мая, този процес трае от 2 до 4 часа. При мен 2 бяха напълно достатъчни.
- Бухналото тесто внимателно се изважда върху намаслена повърхност, разделя се на 3 равни части, които с усукване и издърпване се оформят на фитили. Нормално е да са много непослушни и все да се свиват ☺ Именно затова ги усуквайте добре!
- Сплита се плитка. Аз по-сложна форма не знам, но вие може и рибена кост да измайсторите с фитилите ☺
- Слага се в тава /правоъгълна или кръгла/, предварително добре намаслена по дъното и стените.
- Козунакът се намазва с мазнина и отгоре, поръсва се със семенца по избор. Аз избрах сусам и черен сусам, заради контраста, сложих стафиди в ъгълчетата на плитката /вие може да ползвате захар на кристали или маково семе- каквото обичате/.
- Отново завиваме с домакинско фолио и оставяме да втаса.
- …ето тук беше моята грешка. Второто втасване трябва да е за около половин час, докато аз го оставих да втасва поне 2…вие вече знаете да не правите това ☺
- Пече се на 160° в предваритено загрята фурна. В началото покрийте с алуминиево фолио за 30 минути, а после оставете да се запече и отгоре за още 30.
- След като е готов се оставя да поизстине за 10 минути, изважда се внимателно от тавата и се прехвърля на решетка, като се завива с чиста кърпа, за да остане мекичък.
- И по желание- аз много обичам хрупкава коричка! Ако искате да се сдобиете с такава, намажете козунака с мазнина десетина минути преди да го извадите и оставете на горно печене ☺ Мммм!
Това е, оххххх!!! Цялата кухня ухае на козунак, вкусът е по-груб от традиционния, но пък консистенцията е каквато исках- мек, с коричка. Не прекалено сладък и не много мазен. Ароматен и подканващ ме да си отрежа още…
И….за да ми повярвате, че този козунак е не само по-здравословен, лек и щадящ талия, бедра и ханш, но и много вкусен, ето ви част от вдъхновението, което ми дойде, след 4 достойно изядени парчета от мен:
Аз съм Вачка-Козуначка!
Някои казват ми готвачка..
Днес аз искам да се жална
колко тъжно нещо стана…
Та направих козунак-
вкусен, хрупкав- няма как
И днес аз рано, рано
с любопитството голямо
исках да го проверя
вкусен ли е или да!
Та, отрязох си парче.
Е добре де, бяха две!
Ала в миг- така и не разбрах
свършиха и двечките за страх!
Вкусен, хрупкав и примамлив!
А дори не бях аз гладна!
Да устоя не можех,
взех аз ножа,
още две парчета тънки резнах…
После се засрамих,
ножа настрани оставих…
И си казах: „Ваня, козунак за мАжо си остави!
Бедрата си ти пожали,
нека той го оцени, изяде и те спаси
от тази лукава наслада,
апетитът негов ще ти е награда!“
