Сватбата на Ва(л/н)ката

Сватбата е на Валката и на Ванката, т.е. на Валя и Иван. 
Ние- Ванилките, така и не успяхме да се запознаем с Иван преди сватбата, но пък ще ви разкажем колко интересно се запознахме с Валето 🙂

Беше поредната навъсена лятна вечер, в която небето искаше за пореден път да се изсипе и да измие софийските улици, малко преди да затворим Ванилницата към 7 без малко.
При нас във Ванилницата обаче, беше топличко, уютно… с приятелка пиехме по чаша малиново вино, а другите Ванилки обмисляха идеята да пием по бира с ядки и солети, стояхме на приглушена светлина и се радвахме, че сме на сухо и сме заедно.

И малко след като заваля поредният пороен дъжд, при нас дойде едно момиче в семпа, полу-официална рокля, мокри крачета и коса, която бързо говореше нещо за сватба, за идеи за торта, за брауни с череши, за дъжда, за това как е успяла да ни хване в последния момент и колко много се радва, че е успяла 🙂
Валето, както се досещате.

Валето и Ванилките (Ваня, Зори, Петя и Яна), барабар с моята приятелка Севди, че после и с моя мъж Т. си спретнахме толкова, ама толкова забавна вечер, в която всеки разкзваше забавни истории, споделяхме житейски мъдрости, пиехме бира (някои вино) и хапвахме солетки и ядки 🙂 Слушахме музика, танцувахме, а навън валеше, валеше и се изливаше вода от намусеното небе. За 2 часа се чувствахме едно цяло, радвахме се на толкова спонтанната и случайна вечерна забава!
Толкова ни беше хубаво, задружно и приятно, че Валето ни каза- Хайде да си направя моминското парти тук!
И ние в един глас- Хайде!
Казваме си- ще им запалим свещи, ще има много люти трюфели, ще има студено шампанско с малини и ще има женска веселба 🙂 Въодушевени от идеята, почнахме да обсъждаме планове и кой кога може… установихме, че има само две седмици, а тъкмо тогава сме отпуска и ще ремонтираме и много от нас няма да са в София за през уикенда…
На другия ден пък се сетихме, че съседите хич не обичат шумните събирания след 19ч, че все пак всичко ще е в боя и че едва ли ще успеем да направим най-хубавото моминско парти, не ни е там силата.
И трябваше да се откажем от моминско парти във Ванилницата, колкото и много да исках да повторим такава забавна вечер отново!

За сватбата имахме малко време за подготовка, но напълно достатъчно количество ресурси- мейл, свобода да творим и доверие от страна на Валя.

Помолихме я само да ни каже къде ще е сватбата, в колко часа ще се реже тортата, какъв е стилът и украсата и какви вкусове предпочитат. Важен ни беше и бюджетът, в който да се вместим. Всичко останало беше наша задача.

Спяхме се на наш много любим вариант- красива тематична торта за най-близките и кексчета с вкус като на тортата, които лесно се сервират, могат да се декорират интересно и са красиво наредени върху четириетажна стойка.

Тортата трябваше да е без плодове по желание на Валя и Иван, беше шоколадова с бадеми и шоколадов крем с кокос. Декорацията беше в бяло и червено- с бял шоколад нарисувахме символа на сватбата им и червен елемент беше годжи бери-то.  Избраха си торта напълно по тях вкус, благодарение на ТортоСъздателя 🙂

Кексчетата бяха два вида. Едните кексчета с шоколадов крем, а другите бяха кексчета с усмивки, украсени с бял шоколад, годжи бери, жълти стафиди, тиквени семки, маково семе, парченца шоколад- все ядливи украси!
С усмивки, защото това беше важно! Всички да са усмихнати, весели и много да се радват за хубавото събитие в живота на Валя и Иван.

Сватбата беше в ресторант с хотелска част в единия край на София. Свършихме работа съботно във Ванилницата и закарахме всичко.
Сглобихме стойкате, сложихме крем на кексчетата, наредихме ги, снимахме ги, снимахме ги с подранили гости, пихме чаша шампанско за наздраве и след това си тръгнахме. 

Оставаме с приятно задоволство, защото Валя ни писа рано, рано в понеделник сутрин, за да ни благодари и да сподели, че всичко е било много вкусно и красиво. Някои гости взимали по 3 кексчета дори ☺

Ние пък пожелаваме много усмихнати и щасливи дни на младоженците.
На нас пък си пожелаваме да успяваме да сбъдваме още повече сладки желания, мечти и представи на много хора, че все пак може да има празнична торта без фондан♥

Благодарим за доверието, Валя и Иван. За нас беше огромно удоволствие да си „наша булка“ ☺