Житена торта с розичка от ябълки (приказка)

Приказката, мили слушатели и читатели, започва своето начало на една нива, златна от житени класове, полюшващи се дружно в такт с ветреца. Слънцето греело силно, врабците се къпели в прахта, тук таме някое щурче се присещало нещо и подхващало свирнята си, но от горещината бързо се уморявало и млъквало засрамено.

Житните класове на нивата били натежали от зърно и мързеливо докосвали главички, сякаш за да си подушнат нещо. Мързеливо крачели и бръмбарите по нивата, спирали се на сянка под класовете, изваждали издълбани ябълкови семки, пълни с вода и бавно отпивали.

На края на нивата обаче, ако се вгледаш много внимателно и стъпваш тихичко като мишле, ще можеш да забележиш един стрък, който клател глава живо и весело, сякаш слушал бърза музика. Ако се вгледаш още по-внимателно, ще видиш, че зрънцата му са се хванали за ръчички, а ако наостриш слух като на лисица, ще чуеш и песента им! Песента на житените зрънца. Пеели дружно с нежни гласчета:

„Ние сме зрънца, братя и сестри.
Живеем заедно на този клас
под небе, обсипано в звезди.

Ние сме зрънца щастливи,
пеем песни и се усмихваме на слънцето.
Ние сме задружни и грижливи!
Защото знаем силата на зрънцето!“

Пеели зръцата и голямо ябълково дърво им пазело сянка. Пеели и пеели и както си пеели- Туп! Една ябълка паднала от дървото точно до тях. Те спрели за момент, погледнали ябълката и понеже тя била толкова голяма, червена и различна от всивко около тях, взели, че се уплашили и се скрили в обвивчиците си. Само едно зрънце останало навън и гледало любопитно ябълката. Решило се да й проговори и да я попита коя е:

-Здравей, голямо нещо! Аз съм Зрънце Житно и мога да пея песни. Ние, житните зрънца, изхранваме много хора по света, от нас правят хляб, който ядат и на празник, и на делник! Хлябът е полезен, богат на минерали! Когато хората месят хляба с любов, ние също им подаряваме нашата! Ти какво си?
Ябълката се обърнала с по-червената си страна към Зрънцето и му отговорила:

-Здравей, малко Житно Зрънце! Аз съм Ябълка Червена и живеех на дървото, което ви пази сянка и ви закриля от бури, от градушки и от силен дъжд. Мен също много ме обичат и ме познват по целия свят! Аз имам много витамини, за мен има написани много приказки и имам роднини из всички страни- зелени, жълти, розови, оранжеви, малки или големи, сладки или кисели ябълки! Правят ме на вкусни сладкиши и пайове!

Зрънцето и ябълката сладко си разговаряли, другите зрънца в класа се престрашили и надзърнали навън. Весело започнали всички да си бърборят и с веселата си глъчка, събрали буболечки, птички, червейчета и мухички, за да ги слушат. Когато при тях обаче долетели двете лястовички, които имали слава на неповторими сладкарки, разговорът затихнал и всички очаквали да чуят лястовичите истории:

-Здравей нива, здравей ябълка, зрънца, мухички и буболечки! Дочухме отдалече, че тук си говорите за ябълки и за житни зрънца. И не се сдържахме да не дойдем тук. Знаете, че обичаме да правим торти, бисквитки и бонбони! Знаете, че нас ни знаят даже хората и ни питат често за рецепти! Ние имаме да споделим една прекрасна, вкусна и полезна торта с вас! И за никой няма да е изненада, че е с ябълки и житени зрънца! Вкусна ябълкова торта с жито или житена торта с ябълки! Оставям на вас да изберете! А ние ще ви кажем как да си направите такава!

Всички зрънца, мушички, буболечки, червейчета и ябълката извадили по един лист и молив, за да запишат рецептата. Обещали си, че в някой радостен ден ще си направят тъкмо такава торта, каквто двете лястовички им споделили. Ето и рецептата за вас!

Начин на приготвяне:

Житото се сварява според указанието на опаковката. Оставя се да се „желира“- т.е. зрънцата да се слепят едно с друго добре.

Тортата се състои от „блат“, основен пълнеж, „крем“ и поръска. Всичко ще обясня кое е, макар че може всичко да се омеси заедно и пак да стане вкусно- това е за забързаните хора.

Блат: ябълките се нарязват на тънки парчета ( около половин сантиметър), почистват се от семките и се нареждат плътно една до друга в тавичка с махащи се стени, чийето дъно предварително е намазнено. Много ябълки ще ви хартисат, те се ползват за крема. Е, можете да нарежете повече и да облечете и стените на формата.

Основен пълнеж: кайсиите се нарязват на малки парченца. Заедно в купа се объркват житото, кайсиите, тахана, меда, лимоновия сок. Ако сместа е много твърда, добавете малко шарлан или вода. Получената смес се изсипва върху ябълките, натиска се добре върху тях, така че да се уплътни добре.

Крем: кремът го направих, за да има красив вид при разрязване тортата. Останалите парчета ябълка се слагат в купата на кухненски робот, смилат се заедно с рожкова, 2 с.л. тахан и малко шарлан за по-добра консистенция. Кремът се слага върху основния пълнеж и пак се притиска добре.

Поръска: смелни орехи и сусам. Добре наръсете, за да не изсъхне тортата.

Украса: ето това ми е любимата част! Една ябълка я нарежете на тънички парченца, изсушете я във фурна, дехидратор или на парното и с помощта на клечка за зъби направете розички! Не е нужно да правим рози от фондан, захарно тесто или нещо друго, ето че можем и ядливи и полезни такива да си правим 🙂

Тортата е добре да престои в хладилник поне едни денонощие преди консумация.
Възможно е да не е достатъчно сладка на някои. За мен това е идеалната сладост.

За безглутенов вариант: заменете житото с кафяв или бял ориз, бяла елда, бадеми, просо. Можете да ползвате и подправки За по-силен аромат: ванилия, канела, джинджифил, махлеб, кардамом и т.н.

Това е най-вкусната, полезна, лесна и невероятно засищаща торта, която някога съм правила! Благодаря, че сте тук, че да споделям!