Виолетов ориз с гъби

Мога много да пиша за цветовете! За значението им, влиянието, за красотата на всеки един от тях!
Когато ме попитат дали имам любим цвят, то въпросът е непълен- важно е да се поясни в какво настроение съм, дали съм уморена или ми предстои тренировка, дали съм здрава…Е, в повечето случаи ще кажа ,че харесвам зелено,
защото не искам да изпадам в детайли, но вие да си знаете- няма грозни цветове, има неподходящи.

Във Ваниловата кухня минаха доста цветни ястия:

• Зелена паста за паста
• Бял ориз с бели приятели
• Оранжевите витамини
• Зелен дресинг за зелена салата
• Зелено пюре от грах
• Сладко-розов сок

Има и такива, които си чакат реда да бъдат публикувани тук, но така им тествам търпението.

Мисълта „Нахрани очите си с храна“ се опитвам да я спазвам или поне през повечето време. И друг път съм писала- с колко малко усилия може да превърнем всекидневната вечеря в малко, китно празненство…с една ваза, цветна салата, шарена покривка, весело-изписани чинии и чаши ☺ Не е трудно, а е така приятно!

И нещо интересно! За първи път публикувам материал от страничката на Камелия, която е чудно нежна и ефирна! В днешния пост просто няма как да не ви представя статията й „Лечение с цветове“.  Предлагам ви утре сутрин да я изчетете с чаша цветен чай!

И сега пак на нашата тема- виолетов ориз! Ами не, не съм постигнала този цвят с червено цвекло, макар че е напълно възможно! Тайната е в черния ориз, който ако се свари заедно с белия, дава цвят, който е неописуемо красив и наситено виолетов! А ако открадна малко информация за лилавия цвят от Алфиола  „Виолетовият цвят, чистият, дава сила, употребена за висши цели, сила на духа, а нечист – сила, но употребена само за лични облаги“. 

Да започваме:

В нагорещена мазнина се запържват чесън, чер пипер и сумак. След минута е ред на лукът, нарязан на колелца. Когато ароматът стане достатъчно силен, добавяте гъбите, нарязани натънко и бялото вино и намалявате котлона. Задушете така за 5-6 минути.

Предварително сваряваме двата вида ориз, като имайте предвид, че на черния му трябва поне с 10-15 минути повече, тъй че добавете белия ориз по-късно. Когато оризовата смес е готова, отцедете в гевгир и още топла прехвърлете при подправките и чесъна. 

Внмателно разбъркайте, оставете на изключен котлон и поръсете с мащерка и риган. Любимите ми подправки от българската кухня, макар че повечето хора ги обиждат на „чай“. А те са достойни подправки! Чест!

И за да сме съвсем в лилавата гама- гарнитурата нека е от кълнове от ряпа, които са също така нежно виолетови!
Да ви е лилаво вкусно и нека този пост е поздрав за всички Виолетки, които четат блога ♥