Селска салата със суров спанак и млечен сос

Свеж спанак, изваден изпод затрупаната със сняг градина!
Няма нужда да ви убеждавам, че вкусът е в пъти по-различен ☺
Само и да убедя баба, че спанакът може да се яде суров, че „млечен“ сос може да се направи не само от мляко и че една чиния таква салата с няколко селски тънки питки ми стигат за обяд. Макар че не броя закуската преди 2 часа, която включваше огромно количество пресни орехи от дървото точно пред къщата, мед, гриз халва и ябълка☻

На село всичко е по-вкусно! Нима такава салата не си правя и тук, в София? Но приятната ми компания за обяд, горещата стая с печка и миризма на препечени люти чушки, старата калена паница на баба, мушамата на ягодки..искам пак и пак!

А тук не е същото, не е толкова интересно….Кухнята ми е супер „модерна“, но е в синьо и е студена. Имам над 100 различни продукта, но не мога да нахлузя на дядо галошите и да ида да си извадя спанак от градината или кисело зеле от бидона. И не мога да изненадам себе си или Тодор с „млечен“ сос от орехи и кълнове.

На баба често й разправям какво си готвя, но знам, че тя няма да се „престраши“ да го направи. Тъй че имах бойната задача да й направя нещо в мой стил, което да „става за ядене“. С всички домашни вкуснотийки, които се навъртаха покрай мен, натъкмих една свежа и лека салата, която нарекох „селска“, т.к. това прилагателно за мен е синоним на „вкусна“ !

Спанакът, чушките и марулята се нарязват наситно, морковите се настъргват (….като си на село и се сещаш, че има не само блендери и чопъри, и разни електрически уреди, ами си има обикновени рендета, които понякога режат и пръстчета☺), киселите краставички се нарязват на колелца.

Кълновете ми бяха смес от ръж, пшеница и лен. Може да използвате всякакви, а пък ако нямате- може и без тях. Половината от тях ги отделяме за соса, който става по следния начин:
В калената купа се начукват орехите със съвсем малко сол. Добавя се от време на време и по малко вода. Когато сместа стане полутечна, добавяме кълновете, продължаваме да стриваме и накрая добавяме ленено масло и сок от крастваичките. Е, ако имах пасатор, цялата процедура щеше да трае най-много минута, но не се оплаквам.

При сервиране, млечният сос се поставя в средата на чинията, салатата се поръсва с още ленено масло, сипвате си чаша червено вино, печете една непоправимо и нетърпимо люта чушка на печката, взимате една вкусна питка и добър апетит!

А на село апетитът ми е добър, че даже грешно добър!

Баба хареса салатата! Аз пък харесах баба♥  

И един по-близък кадър на салтата: