Докато оная вечер с моята сестра пийвахме биричка със семки и фъстъчки в Борисова и си говориме за разни неща, тя изведнъж вмъкна в разговора „Защо не направиш веган скалички?„.
Ооох, колко обичам да ми поставят задачи и аз да ги изпънявам! Записах си идеята с химикал на ръката, че да не забравя и вчера беше денят, в който се роди поредната вкусотия, да не кажа „Най-голямата вкусотия“.
Ами така става то- като го правиш с мерак, няма как да не стане супер!
За да ви опиша любовта ми скаличките, ще ви разкажа как често протичаха големите междучасия в училище…
Не помня да съм яла хамбургери, банички или някакви закуски, помня, че често обичах да ям ябълки,сладкиши и сусамени гевречета…от както се помня съм си такава- все по сладкото и хляба си падам. Обаче, най-ярките ми спомени са от едно гаражче-сладкарница, в което се продаваха всякакви сладки, бонбнони, пасти и торти, но не мога да визуализирам нито едно от тях, с изключение на скаличките!!! Ох леле……
Наредени на голяма тава, с глазура от шоколад и кокосови стърготини като сняг. Когато извадеха от витрината една ( дрън дрън..взимах си поне по две!) скаличка, шоколадът бързо се покриваше с капчици вода от топлината, аз завивах скаличката с върха на долу в амбалажна хартия ( че да ми остане най-вкусната част за накрая) и ръфах в блаженство….
Нямаше по-голям фен от мен на скаличките! Но само и единствено от това място! Само от там…
Един ден намерих в скаличката ми телбод…шанс беше да не си разраня устата. Друг път намерих парче хартия, после отново телбод…дори това не ме отказваше, смятайте за какви скалички става въпрос! Скаличките ми мили струваха само 30 стотинки ( за сравнение един хамбургер беше 1,50) и така няколко години…
Но, както с много други неща, скаличките започнаха да стават все по-мънички, шоколадовите им шапки станаха по-светли и по-безвкусни, цената им скочи на 50 стотинки. Моя милост взе тежкото решение да не си взима повече скалички от там.
Пробвала съм на много места…попадала съм на доста добри, на ужасни, на безвкусни, на съвсем различни по вкус скали. Онези не ги сравявам с нищо и си ги пазя като скъп спомен от училищните години…всяко голямо междучасие от Суми, където беше училището ми, до Благоев ходехме кой за баничка, кой за скаличка…
И сега ви питам- познайте от кой град съм и къде съм учила ☺☺☺
За днешната рецепта: въпросните веган скалички надминаха очакванията ми и добре, че вечерта занесох осем на рожден ден и още четири, за да почерпя който видя, че иначе щях с диабет да съм днес! Докато правех скаличките, изядох поне 4 неоформени такива, неверояяяятниииии сааа!!!
Отзивите бяха: група непознати младежи ги хвалеха, питаха за рецептата, казаха, че са по-добри от тези в Пчела ( е убава работа…) и определено се харесаха!
PS: в хладилника има още две, заменям ги срещу шепа череши 😉
Начин на приготвяне:
Фурмите са накисват за няколко часа във вода, отцеждат се ( не напълно) и се пасират на пюре. Прибавя се изчистеният от кори, семена и люспи лимон и отново се пасира.
За рецептата избрах тези бискити, защото много ми харесват и са без захар и хидрогенирани масла:
С кухненски робот:
В купата на робота се слагат бисквитите и орехите. Смилат се, но не на прах. Ако има по-едри парчета, после ще хрупкат, а това много се харесва.
Върху тях се сипва ромът, бърка се за 20-30 секунди.
Кокосовото масло се оставя на стайна температура за 15-20 минути, нарязва се на кубчета и се прехвърля при бисквитите. Сместа отново се бърка.
Добавят се пюрето от фурми, какаото, захарта Мусковадо и пак се бърка.
Сместа се прехвърля в купа и се добавят малините. Не бива да стават на пюре, за да може да се усещат по-кисели и свежи хапчици в скаличките.
Преместете купта в хладилник, за да стегне.
Без кухненски робот:
В хаванче се натрошават бисквитите и орехите, след това последователността е същата.
Ако и хаванче не се намира, има и друг начин: сложете бисквитите и орехите в найлонов плик и с празна бутилка ги „начукайте“ 🙂 Готово.
След като сместа стегне, можете да оформите скаличките.
Наредете в плоска чиния и отново сложете в хладилник.
Заливката може да се направи само от разтопен шоколад, но според мен трябва да е по-горчива. Затова я направих с шоколад, кокосово масло, какао и хитринката тук е смляно кафе 😉
Скаличките се заливат, посипват се с кокосови стърготини и воала!
Сместа е достатъчна за около 25 скалички, високи 4см и с диаметър 2см.
При мен станаха към 18….по разбираеми причини…
PS: сместа е подходяща и за блат за торта, но тогава бисквитите трябва да са повече, за да не се разкашка.
PS2: малините може да се заменят с вишни или друг кисел плод. Какаото – с рожков, ако скаличките са за малки деца ☺
Убедена съм, че ще си изядете пръстите!
Продуктът беше добавен в количката ви!