Основна рецепта за Ванилов Веган Чийзкейк „Чеиз Кейк“

Единственият „истински“ чийзкейк, дето съм яла в живота си е филия със сирене и мармалад. Голяма вкусотия!
/Упс…май не- в студентските години забърквах извара с мед и си мажех бисквитки. Това май по-прилича на чийзкейк./

И незнаейки аз какво е това чийзкейк, как може такова нещо пък, в продължение на няколкко седмици в главата ми се въртеше  как точно да направя въпросното чудо. Без млечни продукти, разбира се. (ето защо)
Не е лъжа, че погледнах един и два сайта с веган рецепти на английски и веднагически ги затворих. В Америка, има всякакви веган продукти, заместител на всичко млечно и яйчно, дето можеш да се сетиш има: веган крема сирене, веган масло, маргарин, рокфор, камембер, маскарпоне, заместител на яйца… Лесно им е на американчетата. Имат си и т.н. „silken tofu“, т.е. „копринено тофу“, което на консистенция е като нежен сметанов крем. Абсолютно нечестно е пък!
Но в никакъв случай не се разубедих, та дори напротив- от къде на къде и кога стана така, че изкуството да направиш сладкиш без яйца, мляко и масло стана лесно и скучно заместване с веган версията на въпросните продукти?! Никак не ми допада идеята да ползвам фабрични заместители и точно заради това реших сама, с продукти, купени от български магазин, да направя тоя чийзкейк.

И отгоре на всичкото чийзкейка няма капчица добавена мазнина и захар, мега хипер протеинов е и се оказа много добър като консистенция, поведение при печене, коричката не залепва за формата (нещото, от което всеки път се страхувам), кремът се запече подобаващо добре. Вкусът му позволява безброй много вариации и интерпретации. Които вече са ми в акъла, де:
Чийзкейк с петмез, с круши, карамел, мармалад от шипки, лимонов, портокалов, бананов, с рожков, с бадеми, с всякакви ядки- смлени или цели, с ягоди…Нямам търпение пак да направя! Само повод да имам или пък някой да ми поиска да му направя 😉

Сладкишът беше опитан от доста хора. На Тодор много му хареса, на мен ми хареса, на другите им хареса, но им беше по-скоро интересен и много се чудеха и маеха как може да има такова нещо и съм убедена, че и на вас ще хареса!
Добре де- на хората не им допада, че не е много сладък- аз това целях. Не им допада, че не е мазен и тежък- аз това целях. Дали има как да им хареса- даааа. Слагаш сладост- колкото ти душа иска; слагаш мазнина в крема и в тестото за  коричката и готово.

Вероятно знаете как точно се прави истински чийзкейк.
Най-общо: бисквити се смилат на прах и се омесват с много масло и захар. Дотук- ужасно и тежко! Да не би да копаем на нивата, че да ни трябват толкова празни калории от захар и наситени мазнини? Тестото се натъпква добре в ниска форма и се запича.
Кремът се приготвя от пудра захар и маскарпоне/Филаделфия/, разбити яйца, още масло. Вече стана истинска калорична бомба. Не знам наистина защо хората си причиняват ужаса да ядат толкова много захар и празни калории, при положение, че физическата активност на повечето е сведена до минимум!? И след това пият хапчета за кръвно и за отслабване. Но…всеки си знае. Вкус към храна се възпитава цял живот.

И сравнявайки нашия чийзкейк с оригиналната рецепта, установяваме, че си приличат само по начина на правене и що-годе по външния вид. Нашият ще го наречем за повече пищност, забава и нарцисизъм „Чеиз Кейк“– т.е. нещо толкова хубаво и невредно, че даже и за чеиз става.

Ми що пък да не става…

Начин на приготвяне:

Крем:

Тофуто се пасира добре. Получава се една гъста бяла маса, която нито има вкус, нито мирис. Така че от нас зависи в какво ще я превърнем.

Ще ви издам една небеизвестна тайна.…хихи- знаете ли как се прави веган кисело мляко? Лесно- соево мляко се пресича с малко лимонов сок и готово!
Точно това ще ползваме и за в тази рецепта. Използваме свойството на соевото мляко да се пресича от киселина- оцет, лимонов сок, лимонтозу. Млякото се излива в купичка и се пресича със солта и лимоновия сок. Оставя се настрана за минута, две и се добавя към тофуто, заедно с брашното. Сместа се пасира добре до фин крем, добавя се ванилията и подсладителя.
Може да ползвате бяла или кафява захар, фруктоза, агаве, кленов сироп, пасирани фурми, мармалад…аз ползвах ксилитол.
/Това е естествен подсладител от бреза, който е с по-малко калории и най-важното- предпазва зъбите от поява на кариес. Влага се и в био пасти за зъби, именно поради това му свойство. Ксилитолът е доста скъп продукт. Взех си, за да го опитам, но не мисля, че ще му стана върл фен, освен ако не го намеря на по-добра цена. Този е от Зоя, био е и цената за 125 грама е към 7-8 лева./
Имайте предвид, че всички подсладители без бялата захар, фруктозата и ксилитолът ще оцветят крема в жълтеникаво.

Ще е вкусно, ако добавите сушени плодове, мармалад, парченца шоколад, но все пак опитайте поне веднъж и чистата рецепта. Така ще прецените кое ви допада и кое не. Може би не е сладък, не е мазен, не е кисел или нещо друго. Направете го според вкуса ви.

Коричка:

За коричката е нужно да смелем нахута в чопър или кухненски робот. Може и да се смеле с кафемелачка, да се сложи в найлонов плик и да се „меси“ отгоре с точилка, може в хаванче. Поясненията по-надолу са за кухненски робот.
Само да поясня- този печен нахут е същата онази жълта леблебия дето я продават при ядките във всички магазини. Аз я ОБОЖАВАМ, защото има близо 20% протеини, много цинк, желязо, фосфор и само 8-9% мазнина.

Когато нахутът е смлян добре, се добавят овесените трици, двата вида брашно и ябълковото пюре. Не ползвайте настъргани сурови ябълки, а именно сварени и пасирани, защото ябълково пюре+брашно= лепило за сместа ни☺
Сместа се обърква много добре и соевото мляко се добавя лъжица по лъжица. На снимката се вижда каква трябва да е консистенцията- хем да е твърда и трудна за бъркане, хем да можем да оформим лесно с ръце блата.

Тавичка с D23 се намазва леко с мазнина по дъното и стените. Тестото се разпределя равномерно и се слага да се пече в предварително затоплена на 180° фурна. След десетина минути фурната се намалява на 150° и се включва на горно печене. Изважда се от фурната щом първите пукнатини се появят.

Върху коричкта се излива крема. Той ще се самонивелира. Слага се обратно във фурната по-близо до горните реотани и се пече около 20-ина минути на 180°, но не на горно печене, за да прегори.

Разрязва се, когато изстине и след това се съхранява в хладилник, покрит със свежо фолио, за да не изсъхва.
Много е вкусен полят с петмез или мед и с чаша фреш 😉

Воала! Чакам с нетърпение отзивите ви!