Бабин Тутманик с праз и ориз

Не знам дали по вашия край ползват думата тутманик, но в нашия се ползва много често. Има две значения. За едното ще пиша сега, а за другото се надявам да не пиша изобщо 😉
Та, първото й значение е тестено изделие от кисело тесто с мая и някаква плънка. Плънката може да е постна, с месо, със сирене, като последната е най-известна. Тутманик със сирене е ястие от детството ми.

Второто й значение е загубен, немислещ и леко глуповат човек. И нея я знам от детството. И до ден днешен баба ми с успех я ползва за разни индивиди. Но- нали се разбрахме, няма да я ползвам днес в това й значение.

И понеже съм си на село, където актът на изхранване на внучката е на особена почит…ако може да е по 6-7 пъти на ден, ако може даже да е постоянно- да не взема да остана гладна аз, няма как да не се опитвам да си отвличам вниманието и да демонстрирам заетост като се разхождам наляво-надясно и снимам де що видя. Снимам най-вече котките, които са АЦКИ ГОТИНИ, снимам на баба манджите, снега, стари книги и т.н…Утре мисля да наснимам всичко в детайли и да пропусна всички подкани за ядене между закуската, закуско-обяда и самия обяд.

Не е леко…никак. Закон божи- в багажа винаги трябва да има и чифт резервни, по-широки от обичайното, дънки.

Всъщност, приятно ми е, че има някой, който да се грижи за мен и да ми прави каквото си поискам (макар че аз не искам нищо, освен ябълки и буркани лютеница, защото не обичам да карам някой да прави нещо за мен, още повече, че бабушата е стара, болят я краката и ръката и предпочитам да си почива).. Приятно е, защото по принцип рядко имам време да си идвам тук и малко или много съм се уморила все аз да съм готвещият у дома. Още по-приятно е, защото знам, че моето желание и изразяването му на глас ( а впоследствие и с апетит), е радост за баба 🙂 Радост за всеки родител, за какъвто я приемам нея, е да изпълни желание на детето си, било то и най-простичкото.

И знам, че това глезене, това мое чувство на връщане назад във времето, няма да трае много… и това ме натъжава, но и ме кара да искам всеки миг, прекаран с милите ми баба и дядо, да е пълноценен, да го запомня. Да ги снимам, снимам, снимам…да насищам ушите си с думите им, със спомените им, да „открадна“ от знанията им!

Дърво без корен не вирее. Така и аз- искам да запомня, че корените ми са тук. И че гордо мога да сляза в центъра на селото и да заявя чия внучка съм!

Тутманичето аз :))))) Радвай се на мига, бе Ваня! Стига с тея мисли, всичко е преходно…Друга прекрасна мисъл, научена в последно време- Единственото постоянно нещо на света е промяната. Така че- напиши сега рецептата, която днес бе сготвена на селската печка и гоу ту бед!

Тутманик, ама за ядене:

Замесва се меко тесто, което се оставя да втаса на топло за около половин, един час.
Можете да ползвате всякакво брашно ( с глутен); нашето беше пълнозърнесто.
Относно маята- знаете, че не съм фен, много пъти съм писала защо и какъв е ефекта от нея за тялото. Ала в същото време нямам никакво намерение да предявявам разни претенции, особено когато някой друг ми готви! Ям си бял хляб с мая и мармалад с много захар и се сещам за средновековния идеал за женска красота…

През това време празът се почиства и нарязва на ситно, морковът се настъргва, гъбите се нарязват на колелца.
В тенджера с нагорещено олио се задушават празът, гъбите и моркова с топла вода; когато омекнат, се добавя оризът и подправките.
Разбърква се, налива се 1 ч.ч. топла вода и се оставя да се поеме напълно.

Докато плънката се готви, цялото време на света е ваше, за да се разровите из някоя книга, да пийнете чаша вино, да решите едно Судоку за майстори в 24 часа.

И след като плънката е готова, тестото се разделя на две части, 2:1.
Тава се намаслява и по-голямото парче тесто се разточва и се слага в тавата, като крайчетата се надигат по стените. Отгоре се разстила плънката. Другото парче тесто се разточва и се премества върху плънката. Отгоре се надупчва с нож, за да излиза парата.

Пече се не знам си колко време. На селската фурна с истински огън всичко става по-бързо.
Е добре де- аз бих го пекла за 20-25 минути на 18оºС или докато се зачерви приятно отгоре.

Всъщност…аз бих направила тестото със сода; в плънката бих сложила кориандър, лют пипер и чили и бих добавила и нещо киселко. Хм…аз добавих, ама по-късно. Една паничка сурова туршия и кисело зеле мнооого добре се вързаха на тутманика.

Хора, изядох само едно парче!! Нещо ми е станало и не ми се яде от всичко по много, йеееесс!!!
Но това е за сметка на вчерашният ми, абсолютно най-любим и знаменит вечеро-обяд в 5, когато си дойдох тук 🙂
Като по закон, баба ми беше направила  яхния с картофи и бамя и питки на печката. Сещате се, че ометох тавата и че закусвах на другия ден към 11 с ябълки :)))))

Знаете, че това ми е любимото, нали….Нали 🙂

Обичайте и тачете бабите и дядовците си! Дърво без корен не вирее ♥