Бързо, бързо да ви споделя за една друга моя хлебна страст, докато още не е изстинала!
Ще си говорим за тънки питки, които се пекат върху широка повърхност, т.е. върху печка на дърва.
(Макар че може би и вие, както и аз, в ежедневието си нямате те такъв уред):
И от личен опит знам, че тези питки успешно стават и в широк, сух тиган. Даже има и подобни в блога- Индийските питки с лук ( ето тук), които не бяха хрупкави заради лука, но технологията е същата.
Но днес ще ви разкажа за питките на баба. Понеже още ме държи уютното и обично чувство от двата дена, прекарани само с бабата и дядото, ще побързам да опиша питките така, както тя говореше, докато ги разточваше. Аз също се включих в процеса, но…имам още да я гоня с разточването! А баш това си е майсторлък!
Какво ви трябва:
Омесва се тесто, по-скоро твърдо отколкото меко. Оставя се десетина минути, за да се отпусне и след това се разделя на 6 (ако сте с тиган, може би ще трябва да го разделите на поне 12-15) еднакви парчета. Топчетата трябва да са обилно набрашнени, преди да започенете да ги разточвате. А относно самия процес – успях да запомня важните насоки, които дава баба:
Когато прецените, че питката е достатъчно тънка (около 4-5 mm), както е навита върху точилката се развива върху плочата на печката. Ако се лепи по точилката, все пак поръсете още брашно:
Колкото е по-силен огъня, толкова повече балончета ще има. Обръща се с нож, пече се за кратко и от другата страна и се загъва в памучен плат, за да омекне.
Препоръчвам такива питки поляти обилно със студенопресовано масло по избор и червен пипер. На село ги ядох с шарлан. Един от любимите ми вкусове! Вкусовете от кухнята на баба♥
И едно малко подсещане- предишното ми „селско вдъхновение“ беше отново по бабина рецепта- Яхнията на баба!
Продуктът беше добавен в количката ви!