Плодов сладкиш без захар ( за захарта с НеЛюбов…)

Захар, захар, захар, захар, захар, ЗАХАР, ЗАХАР, ЗАХАР, навсякъде, навсякъде, невидима, невъзможно вкусна, невъзможно да я избегнеш, захар, захар, не я искам, но кой ме пита, не я искам! Казвам ти! Не искам захар.
…но обичам сладко! Обичам, ама ям сладко от плодове, мед, сушени плодове, петмез, нерафинирана захар.

Знаете ли колко е средната годишна консумация на захар на българина? Предположете…Казвам ви (цитат от интернет): 36 килограма! Тридесет и шест килограма!!! Захар! Бяла захар! Бяла захар с много калории и без грам минерали и полезни вещества. И това харесва на всички! Хиляди блогове и сайтове за готвене съветват да слагате по 300г захар в сладкиш или торта; да слагате захар на всичко и по много, защото- видите ли, няма да ви харесат тортата.

Представете си един 50 килограмов чувал захар. 36 килограма са близо 3/4 чувал.
На ден това прави по 137 г захар.
Колко са 137 грама? това са горе долу 3/4 чаена чаша. Всеки ден…а при някои индивиди и всяка нощ.

И не си мислете, че средностатистическия бълагрин яде сладкиши всеки ден. Не 🙂 Яде „нормални“ неща от магазина, в които има захар. Много захар. Но не я усеща. И не си прави труда да прочете или пък да се поинтересува… „абе моето здраве дали не е толкова лошо, защото ям захар, животински и хидрогенирани мазнини всеки ден!?“

Къде има захар:

• всички бисквити, вафли, шоколади, кроасани, бонбони- за смучене, за дъвчене, шоколадови и т.н, газирани напитки, „плодови“ сокове без грам плод в тях, рула, сухи пасти, торти, залежаващи по витрините, смукалки, десертчета.
  Да ви е правило впечатление, че на мястото, където се прекарва най-много време в магазините – на касата, има сладкиши? Много и само сладкиши? Ни една ябълка, пакет сурови ядки, вода. Има и фризери с кола, фанта, спрайт- да не би да сте забравили да си вземете дозата захар…
• в хляба 🙂 Е не се учудвайте, моля ви! Дори в солените крекери, соленки, милинки, банички, солети, Кубети, бисквити Тук ( нали ги рекламират за здравословни), Бейк ролс, снаксове, чипс, царевични пръчици. Захарта е естествен консервант, подобрява вкуса и изостря апетита.
• в лютеници, майонези, разни сосове- барбекю, чили, тай, индийски; кетчупи, в млечни сосове
• в мармалади, в меда от магазина, в туршии, сосове за сладолед, сладолед, топинги, разни кремчета, млечни десерти
• тук може и да греша, но мисля, че можете да откриете захар и в различни колбаси и сирена. Пак заради вкуса.

Какво й е лошото на захарта? Нищо, нали е вкусна 🙂 Човек има болезнена нужда да приема захар, но не каква да е.
Бялата захар е една голяма и кръгла нула- нула нутриенти за сметка на калории. Защо ни е храна, която да ни е вкусна, а да не ни дава нищо. Освен паласки де…ама те не са много яки. Защо за да угодим на небцето, ние жертваме здравето си, защо?
Освен бяла захар, в горе изброените продукти можете да откриете и така „любимият“ ми HFCS, т.е. високо-фруктозен царевичен сироп. Той е много евтин и т.к. е 90% фруктоза, 10% глюкоза, е близо 1,4 пъти по-сладък от бялата захар. Получава се от царевица (ясно е, че е ГМО) след ензимна хидролиза на нишесте.
Защо той е вреден? Ох…фруктозата в големи количества докарва черния дроб до състояние, подобно на цироза. Създава измамно чувство за глад, не потиска апетита и може да докара човек до лептинова резистентсности до диабет.
Глюкозата…тя е готина. За здрави хора. Използва се за гориво на организма, преработва се в тъканите и е важна за мозъка. Ако сме подложени на умствен труд, ни трябва повече. Вдига инсулина, ама голяма работа- ние сме здрави хора. Да- разбира се, че трябва да се внимава с нея!
Фруктозата обаче не се усвоява в тъканите, а в черния дроб. Пренатоварват се гликогеновите депа, които се зареждат най-вече от фруктозата:

„Направени са редица изследвания, доказващи, че фруктозата занижава чувствителността към инсулина в организма и влияе на метаболизирането на мазнините. Тези промени повишават сърдечно-съдовия риск. Установено е, че при консумация на фруктоза мазнините се отлагат предимно около вътрешните органи и по-малко в подкожните слоеве. Според лекарите приемът на голямо количество фруктоза в съчетание с висококалорична и богата на мазнини храна може да доведе до лептинова резистентност, като по този начин се затруднява поддържането на баланса между хранителния прием и енергийните нужди на организма. Според някои специалисти фруктозата в растенията не може да предизвика лептинова резистентност при здравите хора, независимо от количеството плодове, които поглъщат.
Източник: Плодовете и плодовата захар

Всичката тази информация не бива да се интерпретира като „не яжте плодове“: те имат достатъчно фибри, вода, а и са естествен продукт, който природата ни дава. В състава си те имат повече фруктоза и по-малко глюкоза, но плодовете са ценни! Имат витамини, минерали, ензими, вода, целулуза…всичко това, което липсва на бялата захар и на HFCS. Най-ествественият подсладител са плодовете и нерафинираната захар ( зависи коя!). Най-разумно е да ядем плодове, а не да правим фрешове; да ядем плодове, а не да търсим фруктоза на прах! Да ядем плодове! Много е лесно.

Искаш да си подсладиш торта, сладкиш- използвай натурални източници- пасирани сухи плодове, пресни плодове, нерафинирана захар ( мусковадо), стевия. Всички сладкиши които правя, всички- те са с кафява захар, която е богата на минерали като магнезий и желязо. Да- калорична е и не смятам, че дори и тя е редно да се консумира редовно.
Друг път използвам плодове за подслаждане. Най-лесно е да се ползват най-сладките плодове: грозде ( или стафиди), фурми, банани, райска ябълка, круши. Друг път ползвам стевия. Странна е, не всички я харесват, но аз знам плюсовете й.

Ако все още не сте се отказали да четете тази публикация, то нека ви помоля да потърпите още малко 🙂
Следва интересната част, а именно- да си направим сладкиш без нито зрънце захар!
Т.к. възприятията за сладко на всички са разлини, когато поднасяме сладкиша, можем да го намажем с мед, с петмез, с меласа- все „хубави“ захари. Така се случи и с моите гости, когато им подесох парченца с меласа. Бяха възхитени и го оприличиха на немски сладкиш 🙂 Не на щолен, ами на немски сладкиш…кой ги знае 🙂

Ароматът е плодов, лек и много фин. Определено не е сладък и (срам за мене…) Тодор си намаза лютеница отгоре му :):):) Щом му харесва, да си го яде.

Все пак, ако искате да направите сладкиш, който да се хареса на повече хора, можете да добавите и кафява захар ( демерара или мусковадо; нерафинираната захар ухае приятно и е влажна. Не бъркайта оцветената българска захар с полезна!)

Аз обаче давам моя вариант! Недостатък е, че съм мерила количествата с кухненска везна, с която не всеки разполага, но вярвам, че всеки знае каква консистенция за кекс трябва да получи. Винаги можете да пропуснете едното за сметка на другото. Плодовете са по избор, съветвам ви да изберете сезонни. Правих го през зимата и избрах цитруси, но само си мечатя да го направя с череши, праскови или грозде!

Начин на приготвяне:

Плодовете се пасират с водата. Аз избрах банан, портокали и една остаряла круша. Можете да изберете всичко- киви, ананас, праскови, кайсии, череши, ягоди, вишни, малини, грозде, тиква, пъпеш и др.

В купа се смесват олиото и плодовете. Прибавя се тахана и се разбива добре. Количествтото на водата зависи от плодовете.
В друга купа се смесват всички сухи съставки. Ако нямате везна стремете се сухи към влажни да е 1:1. 
Обърква се добре и с внимателно бъркане сухите се добавят към мокрите. Много важно е да не прекалявате с бъркането! Ако го направите, сладкишът няма да се вдигне и ще остане глетав.

Форма за кекс се намазва с мазнина и се поръсва с царевичен грис. Сместа се изсипва внимателно. Слага се в предварително загрята на 180º. Пече се около 40 минути, но това отново е относително- според дебелината на сладкиша, фурната и т.н.

Аз лично харесвам сладкиша, полят с петмез или намазан с мед. Признавам, че не ми е сладък.
Харесвам го нарязан на парченца и препечен на слаб котлон 🙂

Та така…внимавайте със захарта! Имайте предвид, че всички готови продукти са с високо съдържание на захар, а това никак не е полезно. Не на последно място искам да кажа, че вкусът към солено, сладко и люто се възпитава 🙂 Което е в наша полза!

За други, беззахарни рецпти, надникнете тук:

Морковена торта с крем от кашу, Джинджифилов пай със суров крем от фурми и авокадо, Ябълков сладкиш с орехи и кокосов крем, Чийзкейк, Пай с крем от чиа и киви