Хрупкави солети от спелта с лук ( как се прави)

Не знам дали съм ви споделяла, ама много обичам да хрускам някакви неща. Най-вече тестени. И понеже хрускавите неща се ядат скоростно и от раз мога да омета купа крекери, то няма как да не се опитам да се поглезя поне един ден от годината с нещо домашно и точно по мой вкус.
В последните месеци сме тотално луди по Тарали-те. Ако не ги знаете- това са едни мини гевречета, които се правят по италианска рецепта с бяло вино, зехтин, мазнина, брашно, подправки и сол. Българската версия много я харесвам, защото няма никакви оцветители, консерванти, много са вкусни, има различни видове и почти винаги като ходим на полянка, имаме по един пакет Тарали с нас. Радвам се, че ги има в много магазинчета, че и в големи супери съм ги виждала и вече това ми е критерий- няма ли тарали, значи магазинът не струва.

Вкъщи няма тарали. Имаше, но понеже знаех къде са, вече няма. Хрумна ми да си направя такива. После ми хрумна, че ако ги направя същите, ще има да ги правя 2 часа, а удоволствието от домашни тарали щеше да е някакви си 15 минути. Тц, не става- дай да мислим нещо по-лесно.
Мислих, мислих и се сетих за любимите на мен и много хора Крекери със семена, но като се сетя и тях колко месене, изрязване, премесване, изрязване, премесване, изрязване и т.н. изискват, и от тях се отказах.
Тъкмо  се чудех дали пък да ида до магазина за пакет тарали, които „скришом“ да си гриза, когато ми хрумна гениалната идея: СОЛЕТИ!

Не, солетите не са гениални, начинът, по който измислих да ги правя е. Със сигурност този начин се използва за солетите, които си купуваме от магазина ( знаете ли, че най-извесните Хрус Хрус имат някакво си кофти Е, което се доста вредно за деца Има го това Е и в детските им солети, разбира се) и изобщо шприцоването на тесто си е доста стара техника… няма нищо гениално значи. Жалко…аз си помислх, че от мързел мога да се превърна в гений…

Начинът е много прост и мързелив и вместо да месите, след това да разточвате и режете на тънки ивички солети, ще имате само разбъркване и шприцоване.  Ако имате шприц- лесно, а ако нямате, лесно можете да си направите такъв от голям найлонов плик.

Солетите направих в любимия ми вкус, който взаимствах от таралите, но с подобрението, че вместо бяло брашно, аз винаги ползвам пълноърнесто, а в случая реших да пробвам брашно от спелта. Направете ги с каквото имате, просто не ползвайте бяло- за бога…защо изобщо трябва да има бяло брашно и бяла захар???

И още един бонус: ако все пак ви писне да шприцовате или много се омажете с тесто по невнимание като мен, то можете да минете на вариант Б: сместта се доомесва с още брашно и се оформя на малки хлебчета, които се пекат в тава за мъфини и стават много елегантни 🙂

Начин на приготвяне:

В блендер се смила много добре лукът с водата. Казвам много добре, понеже после не бива да има едри парчета лук, които могат да запушат шприца.
След това сместа се прехвърля в купа, добавя се мазнината, подправките и брашното и енергично се бърка с тел за яйца. Целта е да развием глутена и сместа да стане много еластична.

Пош с накрайник за пълнене ( поне 0,5мм) се пълни със смес и се шприцоват тънки линии върху тава, застлана с хартия за печене.
Можете да ползвате и найлонов плик, като отрежете едно ъгълче и ето ви шприц.
Солетите се пекат за 10-15 минути на 180 градуса, като е добре да ги извадите малко преди да са „видимо“ готови. Те самите са толкова фини и нежни, че горещата тава ще ги доопече и след като ги извадите.

Хлебчета: Понеже на второто пълнене на шприца нещо се заплеснах и омазах всичко в тесто, реших, че не ми се мие, подсушава и пълни пак, затова отново минах на мързеливия вариант- сместа я забърках с още брашно, така че получих твърдо тесто. Оформих малки питки от него, които намазах добре със зехтин от всички страни и сложих в гнезда за мъфини.
Забележете, че няма никакъв набухвател 😉
Питките се пекат около 20-30 минути на 200 градуса.

Съветвам ви да се пробвате да си направите солети поне веднъж; можете да си играете с формата им, с подправките, защо не да сложите пасирани чушка, морков, спанак и т.н…. Бон Апети 🙂

 Брашно от спелта тук.