Знаете ли какво се получава, когато разполагаш с малко време, останал бял сварен ориз, повече въображение и едно гладно момченце, което иска да обядва? Получава се нова вкусотия, която заслужава да бъде поместена на страниците на Ваниловата кухня и със сигурност ще ви впечатли и превърне в големи нейни почитатели!
Често, често остават разни продукти в хладилника, които в никакъв случай няма да изхвърля. Така беше и с ориза, който е основната съставка на палачинките. Когато бях правила Пудинга с тиква ( ето го и него), ми беше останал сварен ориз, който чакаше реда си.
По същия начин стояха нещата и с един от последните домати, които си купих за тази година- доста поомекнал, но съвсем заслужено взе участие в Гъбения сос, който беше специално за палачинките. Ето го и него тук/.
А идеята с оползотворяване на всякакви остатъци от зеленчуци, варива, сосове и т.н. би било хубаво, ако влезе и във вашта кухня и ежедневие. Защо да изхвърляме храна?
Сега за палачинките! Може да замените ориза със сварена киноа, амарант, пюриран боб или леща, булгур, та даже и царевица и грах! Каквото ви се намира в хладилника и харесва най-много!
Начин на приготвяне:
Тук да ви се похваля, че формичките за сладки, които си взех от един прекрасен магазин, имат и едно голямо цвете с диаметър 10cm. И понеже отдавна си мечтаех да направя палачинка или питка в някаква форма ( не просто разлята-в-тиган), това беше удобен случай. Ето я и нея:
Колкото до сместа- всички продукти се смесват с толкова вода, че да получим смес малко по-гъста от боза. Ако не ви се струва добре разбито брашното, ползвайте пасатор. Дали е задължителна нигелата- не разбира се, но леко пикантният й вкус и контрастът с бялото тесто е основателна причина да се снабдите с нея.
В тиган с незалепващо покрите слагате формичката и изливате с черпак, но дебелината да не е повече от сантиметър. Възможно е да имате формичка с твърде остри ръбове, от които полуготовата палачинка трудно да може да „излезе“. В такъв случай или си помагайте с ножче, или не ползвайте формичка ☺ И безформени са вкусни!
В тигана НЕ слагам мазнина. Но след като има в тестото, не залепват и не стват сухи.
Специално за тези палачинки е и сосът от гъби ( предната публикация), който беше супер подходящ, защото има сумак и мащерка. А тук има нигела и чубрица….И става една симфония от аромати! Чудо!
За украса- кълнове от елда или просто свежи зелени листенца.
А по желание….поднесете тази палачинка в леглото 🙂
С риск да омажете чершафите със соса, определено жеста си заслужава!