Сурово плодово цветенце…и една индианка в кухнята

Колкото и да е малка кухнята, все ми се ще разнообразието от продукти в нея да е като на пазара. Не че се оплаквам, че си нямам всевъзможни подправки и чайове, варива и зърнени, зелении, домашни сосове, лютеници от баба, сушени плодове и ядки, зрънца за кълнове…но всички те се побират в разни кутиики, бурканчета и торбички, после ги скътавам по шкафовете или ги трупат на пирамиди върху тях. Туй, за което мога на висок глас да мрънкам, е че няма и няма да има достатъчно място за много и различни плодове…килограми ябълки, круши, банани, портокали и мандарини, лимончета и кивита, ананаси, кокоси, круши, тикви…просто няма място! Трябва да пазарувам в малки количества от всички, че да мога да имам някакво разнообразие после. Ала намерила съм аз за какво да се оплаквам…

В един следколеден ден, когато имаше достатъчно и различни плодве в кухнята, с голямо нетърпение исках да си изпробвам подаръка от Тодорито- супер мега якия кухнененски робот, с който вече можех да правя толкова, ама толкова много неща и то за нула време! Вечерта бях пробвала рендето за една салата с цвекло, а днес исках да изпробвам други две джаджи- голямата кана със страховито име „блендер“ и голямата остра перка, която в комбинация с купата се наричала „чопър„.

И така- Ваня в кухнята с робота!

Идеята ми беше да направя сурова торта ☺ Понеже купите са доста големи, не предвидих количествата и се получиха две торти, от което никой не се оплакваше (…преди 15 минути последната четвърт от втората торта си замина достойно).

И понеже сутринта тъкмо бях пазарувала и за първи път си взех свежи, а не сушени фурми, задължително щяха да участват в тортата. От село имаше и много орехи, имахме отново от Доброделските вкусни круши, така че се захванах с трудната задача да избера толкова продукти и подправки, че все пак да не прекаля с вкусовете и ароматите!

Как да си сътворим тортата:

Първо се заемаме с кокосовото масло– разтопява се на слаб котлон и се оставя да поизстине настрани.
После е ред на блата– орехите се накисват във вода за час и се смелят заедно с карамфила, изчистените фурми и няколко лъжици вода в чопъра ( т.е. голямата купа с нож на дъното…аз до сега винаги съм я наричала блендер, което се оказва погрешно).

Сместа се обогатява с рожкова и сусама, като смленият сусам служи за коригиране на плътността ( може да се замени с тахан или ленено брашно). До тук много добре, даже отлично! Блатът се оформя или с голяма формичка ( в тази рецепта служеше за форма на палачинки), или с пръсти.

После пък се заех с крема. Той, както всеки суров крем, е изключително, та направо безбожно лесен…Пасират се двата банана, крушите и джинджифила и вместо да направя тази процедура със стария ми верен пасатор, взех аз голямата кана с ножче на дъното ( т.нар. блендер) и реших там да извърша процедурата…така да се каже „да сефтосам блендера“. Става супер лесно и бързо, ето един „вътрешен“ изглед:

Когато сместа стане достатъчно гладка, добавя се и кокосовото масло и пак продължаваме да пасираме в каната. След двайсетина секунди кремът е готов и е ред да „сглобим“ тортите. Взимам аз каната, отвивам я от тялото на робота, дърпам и се мъча и ето колко добре се справих:

Направо съм потресена от способностите си! А уж разбирам от техника, че даже дистанционни оправям сама, крушки завивам, на баба обясних как се четат sms-и и ей такива…

Е, поне бях изчистила плота преди това, та събрах си крема къде с лъжица, къде с шепи и остатъка се оказа достатъчно много и за двата блата, които оформих. Все пак, да ми е честит робота и да няма повече таквиа ексцесии!

А сега за тортите– кремът се оформя с лъжица отгоре, украсата е по желание, но аз просто не се сдържах да изрежа едни цветя от ананас с друга, по-малка формичка цвете, толкова свеж и жълт е цветът му!

Може да добавите парчета ананас и в крема, както и фурми, ако обичате по-сладко.

Тортите могат да бъдат сглобени и в чашки, като това може да е по-добрият вариант, ако искате да използвате по-малко кокосово масло, както направих аз ( затова кремът не беше прекалено твърд и можеше да се яде и с лъжичка).

Та така! Беше интересно преживяване…аз с омазани ръце и половин кухня в банани, Тодор недоумяващ как мога така индиански да се представя и все пак аз умирах от смях и ми беше супер забавно! Какво пък, случват се такива неща даже и в най-добрите английски семейства☺

И каквото и да става- всичко ще се оправи!

PS: такива формички може да си намерите в Аromas House ☺