Есенна царица… или сурова торта с дюли

Дюля О-ла-ля! Има двете последни букви в азбуката и оттам следва, че е един от последните есенни плодове, които пък могат да се съхраняват цяла зима, а така и по-вкусни стават.

Любим начин за съхраняване на дюли е в стаята, на стайна температура. Ако няма други аромати- свещи, лампи, ароматиозатори или миришещи пръчици, ароматът им се стеле нежно и ако ме питате мен, това ми е най-любимото им качество…
Когато се прибера на село, в стаята ми баба държи панерче жълти дюли. Ей… там ароматът на въздуха е такъв, каквъто ви описвам. Сладък, дюлен, есенен и топъл!

Както и да е! Преди месец, както си карам аз колело и минавам през кв. Изток, се забих в едно дюлено дърво и веднага се роди идеята да си набера дюли- те хората така или иначе ги оставят да изпокапат. Не бяха много зрели тогава, но както ви казвам- като престоят известно време, послушно решават, че ще узреят пък 🙂 Супер! Набрах си аз в дамската чанта и вместо да ароматизирам стаята, ароматизирах хладилника, мен и Тодор със супер яката  не….не знам защо за всяка рецепта пиша, че е най-добра, но тази е най-добрата от тортите) сурова дюлена торта, която да отбележа беше първата, която направих и то доста импулсивно.

Тъкмо предния ден си бях взела от така хвалените годжи берита. Тъй че само ме чакаха да ги оползотворя :)Ако нямате под ръка, много по-вкусно според мен ще са сушените сливи! 

Тортата, като всяка уважаваща себе си торта, има блат, крем и украса. Всичко търпи модификация, но скромното ми мнение е, че комбинацията, която ще ви предложа, е достойна за точно подражание и спазване на продуктите =) 

Начин на приготвяне:

Блат: дюлите се настъргват на не твърде ситно. Много удобно е с блендер. След това се смесват с останалите продукти, като ако е твърде рядко- сложете още ленено брашно. В общи линии- импровизирайте.

Кремчето е още по-лесно- бананите се пасират, слага се амарето, а пектинът е за сгъстяване. Може да се използват и семена от чиа или ленено брашно, но няма да е толкова изискано и фино.

Украсата зависи от вас. Може да нарежете домат и кисела крастваичка, ако това ще ви хареса. Свобода в кухнята нека да има!

Така….И как сега да я сглобим? Елементарно:

В плоска чиния се слага домакинско фолио( така че после да може да загънем тортата и отгоре). Изсипва се сместа за блатът и се оформя легълце за крема- стените на това легълце да са достатъчно високи( поне 2-3 cm), че после да не хартиса крем (какъв ужас…ще трябва да го излапате :D). Когато го оформите добре, изспивате крема и заглаждате, ако има неравни ръбчета от блата. Съвет от мен- ако решите да правите висока торта, не е добра идея- банановият крем не е толкова гъст, че да може да отрежете парче, по-високо от 6-7 cm.

 

И украсата- аз използвах кокосо сняг, рожков и плодчетата лиций. Честно, след 1 денонощие като бяха попили влага от крема, бяха къде, къде по-вкусни 🙂 И за фолиото- хубаво стегнете тортата с него и я завийте отгоре( все пак не бива да се докосва до крема). Правя го, защото нямам подходяща кутия за торта, а в хладилника би поела миризми и излишна влага. Не, мерси.

И моля- намерете си хубав повод, че да направите дюлената торта…не преувеличавам, като ви казвам, че е Есенна царица 😉
Да ви е фкусно, миуи мишуенца и шишуенца!