Панакота с Просеко

Има десерти, които са фини, изящни и съблазнителни като жена, съзнаваща красотата и женствеността си.
Десерти, на които се наслаждаваш първо с очи, после с нос, с вкус и накрая споменът от последната хапка те кара да замълчиш.
Такива десерти не са за всеки ден. И не са за всеки вкус. И в никакъв случай не са за всеки човек.
Би било истинско неуважение да погълнеш десерта без да отделиш внимание на киселата нотка, сладкия послевкус, копринената текстура, примамливия цвят и деликатния аромат.
Този десерт дори би бил безвкусен, ако не му отделиш време и внимание.
И дали само с десертите е така?

Дали понякога не трябва да обърнем същото внимание на себе си? Вниманието, което аз отделям на всяка една хапка, поглед и вдишване на аромата на точно тази Панакота с Просеко ?!
Това внимание го заслужава всяка жена.
Да изберете фино бельо, което да подчертава формите й.
Подходяща рокля, която да гали бедрата.
Да се погрижи за косата си, да сложи цвят на ноктите и устните си.
И да погледне себе си в огледалото детайл по детайл.
Да положи грижа и внимание за себе си, а след това да ги оцени, прегърне и изпълни с увереност.
Красотата е именно това – грижата и вниманието, което обръщаме на себе си- на телата, мислите, дома, мечтите си.

В последните месеци в ума ми се случва силна, бурна и изморителна трансформация.
Все повече започвам да осъзнавам силата, която аз като жена крия в себе си и съм потискала.
И тази сила е всъщност моята слабост, нежност, мекота, отзивчивост. Но не бъркайте със слабост, малодушие или нерешителност.
Това е признание към самата мен, че съм жена и че съм емоционална. Че съчувсвтам, че често в работата си взимам емоцинални решения, а не логични – макар че пречат на бизнеса ми, но НЕ са в разрез с емпатията, която ме ръководи.
Дали е от възрастта или от факта, че дъщеря ми поотрасна, но все повече ми доставя удоволствие да се разкрасявам по мой начин – нещо, което преди вършех рядко и с досада.
И това разкрасяване аз наричам грижа и внимание.
Момичето с небрежна опашка, спортни дрехи, желание за място в един силен, мъжки свят изчезва. И то по собствено желание.
Появява се жена, която предпочита да е по-мила и да го показва! Да бъде жена в силния мъжки свят и ясно да отстоява своите силни и слаби черти.
Жена, която забелязва и се радва на красотата си – какъвто и да е нейния измерител, ръководи малък, мъничък бизнес, но не прави компромис с ценностите си – уважение към екипа ми, време със семейството, морал и кауза преди печалба и време за мен самата – като жена.
Усещането е като да си намериш слънчево място, на което да цъфтиш.

Днешният десерт е моят израз като жена, която харесва себе си и не се притеснява да го заяви.
Семпъл, нежен и непровокативен.
Но в същото време запомнящ се, деликатен и галещ погледа.
Панакотата с Просеко е много специален десерт за мен.
Никога не бях правила панакота, а това е елементарен десерт, който включва само 3 продукта – качествена(!!!) сметана, захар и желатин. Добавката на плодов сос към всяка една панакота е по желание, но лично според мен е задължителна и именно тя прави панакотата в любим мой десерт.
Сладостта на сметаната и захарта не са истински сладки без киселата нотка на плодовете.
А контрастът в цветовете е абсолютно нужен, за да се влюбим в панакота преди да сме я опитали.

Панакота с Просеко се роди като рецепта малко преди 14 февруари.
Имах покана да измисля интересен тематичен десерт и да го представя като интерактивен видео урок, който да е подарък за служителите на голяма корпорация по случай Празника на Любовта.
Десертът трябваше да е лесен, бърз и да мога да го покажа в рамките на 45 минути – идеално време за подробно обяснение за всяка стъпка, възможност за адаптация, хитринка и опасност от грешки за приготвянето на перфектна панакота. Ще дам подробни обяснения и тук, доколкото мога.

Начин на приготвяне:

За перфектна панакота има едно важно условие: КАЧЕСТВЕНА ЖИВОТИНСКА СМЕТАНА!
Това е сметана само от краве мляко, без палмови мазнини и захар и с маслени съдържание поне 32%.

Разделям рецептата на 2 части – панакота и малинов сос. Не поднасяйте точно тази панакота без малинов сос! Няма да усетите магията…

Малинов сос:

В малка касерола слагаме малините, водата и захарта. Оставяме ги да поврят 15-20 минути, като периодично разбъркваме, за да не загори. Когато по-голямат част от течността се изпари, махаме от котлона и добавяме просекото и лимоновия сок. Разбъркваме и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО минаваме малиновис сос през цедка/сито, за да се отделят семките на малините.
Оставяме настрана.

Панакота:

Класическата рецепта е само със сметана, захар и желатин.
Може да замените желатина с агар агар, ако сте вегетарианци.

В малка купичка разтваряме желатина в просекото.
В касерола смесваме сметаната, захарта и по желание добавяме 2 3 капки сок от цвекло за цвят. Сместа трябва да заври и да сме сигурни, че захарта е разтопена. Махаме от котлона.
След като желатинът е добре набъбнал, добавяме го към сметаната, разбъркваме и разпределяме сметаната в подходящи чашки/купички.
В моя случай избрах 5 кристални чаши, които напълних до половина.
Панакотата се прибира в хладилника след като изстине до стайна температура, охлажда се добре поне за 4 5 часа и ако правилно сме боравили с желатина, тя е достатъчно твърда, за да може да обърнете чашата надолу, без да се отлепи, но все пак не е със зърниста текстура, както се получава при прекаляване с желатина.

Поднасяне:

Има два начина за сервиране.
На снимките съм ви показала по-празничния и красив вариант:

Подготвяте десертни чинии.
Купичките с панакота една по една се потапят в гореща вода и се следи кога външният слой панакота се втченява. Това е моментът да извадите купичката, да подсушите, да минете с тънко ножче около панакотата и рязко да обърнете върху чинията.
Декорирате с една или две супени лъжици малинов сос и по желание декорирате – може с листа мента, розов цвят, пресни малини. Поднася се веднага или се прибира в хладилник до сервирането.

Втори вариант:
Просто разпределяте соса върху втърдената панакота и сервирате с лъжичка.
Истински лукс за небцето ♥

А ако се чудите от къде да намерите хубаво просеко -и в салона, и в ателието предлагаме просеко за споделяне с приятелки на място или за домашна употреба.

PS: Опитах да направя Панакота с малиново вино, но вкусът е твърде натрапчив и силен.
Следващи опити ще има с бейлис, амарето и с коантро.

С нетърпение ще прочета вашите коментари тук ♥
С обич,
Ваня