Преди време, по абсолютна ирония на съдбата и съвсем по погрешка, попаднах на една лекция на някаква „здравословна“ фирма, която разпространяваше продуктите си и твърдеше, че на света не същесувтува абсолютно пълноценна храна, която да може да засити човек, без да е необходимо той да изяжда поне 4кг храна. А, фирмата се казваше Herbalife и не съм чувала по-голяма глупост от лекцията, на която присъствах, нищо лично към всички, които са почитатели.
Отказвам да приема факта, че на мен ми е необохидмо прахче на основата на соя, което да разтворя в кисело мляко, за да мога да закусвам наистина пълноценно и да погъна всички хранителни вещесвта, витамини, микро- и макроелементи. Отказвам и да приема, че е необходимо и наложително да се пие алое, за да е здрав човек. Колкото и да е прекрасно алоето, това не е особено популярна „храна“ и преди 100 години, когато хората са били по-здрави и дълголетни, не са разпорвали листя алое.
Аз вярвам и не искам изобщо да подлагам вярата си на съмнение, че измежду нормалните човешки храни има такива, които са идеални за човека в отношение „Хранителност“. А и вярвам, че има комбинации, които също са достатъчно хранителни, в същото време малки по обем.
„Един много хранителен мъфин“ е точно таква рецепта. Исках да направя нещо малко, което да може да се яде самостоятелно и да е достатъчно хранително, полезно, засищащо и вкусно, така че 2 мъфина със салата да могат да заместят обяд, вечеря, да са междинно ядене, закуска и т.н.
Рецептата търпи много изменения, в общи линии това съвсем може да се интерпретира като „да разчистим шкафовете“ рецепта, защото идеята тук е да комбинираме храни от различни групи, като крайният резултат все пак да става за ядене.
Моето предложение е с 2 вида бобови ( грах, леблебия), ядки-бадеми, 2 вида семена ( сусам, слънчоглед), 2 вида брашно– царевично, и соево, 1 пшеничен продукт– това са овесените ядки и с подправки по избор. Заради граха се спрях на копър, но както се разбрахме- поле широко за експерименти.
Съвсем нарочно нарочно не ползвах пшенично брашно, т.к. именно то се консумира почти навсякъде и мисля, че има резон да се разнообразяват печивата.
Мъфините стават пръхки, чупливи са и се ронят. Причината е в липсата на пшенично брашно. Но ви уверявам, че са много, много вкусни и наистина след 2 сте нахранени съвсем… е добре де, ям по 3, защото ми е вкусно. Но пък не всички имат това свойство „лакомия“ като мен 🙂
Начин на приготвяне:
В „Продукти“, продуктите в скоби са алтернатива на използваните от мен. Разбира се- можете да добавяте, заменяте, премахвате нови 🙂
В купа се смесва лененото брашно с около 100мл от водата. Разбива се с тел за яйца, когато образува желе и се оставя настрана.
В блендер се смилат на не много ситен прах леблебията, бадемите и слънчогледа.
В купа се смесвят смлените ядки, грисът, брашното по избор, нарязаният на ситно копър, отцеденият грах, подправките, солта и бакпулверът. Объркват се добре.
Към ленената смес се добавят останалата вода и мазнината. Разбиват се, добавят се сухите продукти и се обърква добре.
През това време фурната трябва да в включена на 200 градуса и да е готова за подвизи. Нищо тестено не се пече в студена фурна.
Приготвят се 12 чашки за мъфини ( моите са доста по-големи, така че вероятно на нвас ще трябват поне 16 от стандартните). Ползвам силиконови, доста доволна съм и дори си мисля, че са по-добрият вариант от алуминиевите или тефлоновите гнезда. Ако нямате, можете да намажете форма за хляб с мазнина, да наръсите с грис и да изпечете сместа като хляб, но ще отнеме малко повече време.
Мъфините се пекат около 25-30 минути на 200 градуса или докато образуват приятно червена коричка.
Непоносимо ароматни и вкусни са още топли, но студени също минават за нещо ядливо.
Очаквам вашите коментари за такива мъфини, но с променена рецепта и съставки 🙂
Е, може и същите пък :Р
ПС: Картината с пеперуда е на Маестро Искрен Семков.
Продуктът беше добавен в количката ви!