Тортата на моя живот…орехова с кестенов крем!

Случвало ли ви се е както си ходите по улицата и изведнъж да усетите неопределена миризма, която да ви изпрати в спомени за детството, много живо да си представите определена случка, а да не можете да дефинирате миризмата?

На мен ми се е случвало. Много пъти...както си вървя и изведнъж се сетя за най-милото, за безгрижието на детството и на дългите дни, в които съм се чувствала обичана и защитена от майка ми или пък баба ми…
Миризма на кафе в медно джезве, миризма на асфалт в летните жеги, на зеленчукова супа, на 2 парфюма, чиито имена не зная, миризма на нафталин, на стар и мухлясал килер, на препечени люти чушки или орехи; на турски сапун в шкафа, който да ароматизира кърпите….все миризми, които ме отнасят назад във времето и да знаете, че ако ме срещнете по улицата и имам някоя и друга сълза в окото си, най-вероятно съм се присетила за детството в бабиния скут; за нежната ръка на майка ми, която единствено можеше да ми свали температурата с милувка…

С вкусовете отново е така. Помните ли домашните пелети? Или прасковките, които се обелпяха с цветна захар и им се бодваше  листенце чемшир? Помните ли шипковия мармалад на филия хляб с масло? А лютеница Хорце? Беше култова 😉
Ех…помня. Помня, че баба ми ми правеше тортите за рождените дни и аз бях най-щастливото дете, когато ги видех! Баща ми печеше редовно лешници и орехи, майка ми правеше шоколадов кекс с вино ( ужасено вреден, с маргарин, ама кой да ти знае тогава). И тея вкусове са ми така мили, така скъпи, че понякога дори ми липсва сандвич на партигрила с камчия и кашкавал, но истината е, че ми липсва самото детство, а не храната от него…

Защо ви пиша тези носталгични редове, при положение, че съм нарекла публикацията „Тортата на живота ми“ ? Много просто- за да ви обясня защо тази точно торта е символична за мен и носи спомени…

Когато бях малка, най-най-най много обичах торта Гараш. Никога не съм яла по-хубава от тази на баба ми и не мисля, че някога пак ще опитам, освен ако тя не ми направи. Готова съм да хапна едно парче, пък било то с яйца, с масло, с бяла захар…
Била съм на 3-4 годинки, но знаех как се прави- блатовете са от смлени орехи с разбити белтъци, кремът е с масло и орехи. Видех ли, че вкъщи има 2 купи орехи на масата, знаех какво следва 🙂

И, понеже вкусът на торта Гараш иде най-вече от орехите, ето защо те ще присъстват в моята торта.
Една от любимите ми храни, в която се влюбих, защото Тодор ми я показа, са кестените 😉 Преди това не ги обичах; вероятно защото все съм отказвала да ги ям.
Банани! Ако едно време имаше банани само по Нова Година, то сега има кашони с банани и за мен те са любим, вкусен, лесен и полезен вариант за крем за торта!

Представям ви моята торта със запечени орехи за по-силен аромат и бананово-кестенов крем, в чест на моя любим Тодоран!

Начин на приготвяне:

Тортата я направих със запечени на фурна орехи, защото исках техният вкус и аромат да доминират. За по-здравословен вариант, орехите се използват сурови. Но…абе давайте с печени!

Блат:
Орехите се запичат във фурна за 10-ина минути или докато покафенеят приятно. Още топли се намачкват с дървена бъркалка или се начукват. Важното е да останат големи парчета и в никакъв случай да не правим орехите на прах!

Кашуто се смиля фино; може да се замени с още сурови орехи, с овесени ядки за по-лек вариант. Техният вкус не се усеща.
Бананите се пасират.

Всички продукти за блата се смесват добре в купа. Отново да отбележа- орехите трябва да са на едри парчета.
Сместа се прехвърля във форма за пай с махащи се стени или пък се оформя с ръце върху плоска чиния във формата на кръг. Оставя се в хладилник за поне 10 минути, докато стегне.

Крем:
Бананите и кестеновия крем се пасират заедно с пасатор, добавя се и лъжица ром. Може да се пропусне или замени с ванилия, есенция и т.н.
Кремът се разпределя върху стегналия блат и отново се поставя в хладилник.
Ако не ви се намират кестени или цената им ви идва твърде висока, заменете с още 2 банана и малко кокосово масло или смлени орехи, за да стегне.

Украса:
О йе бейби!! Най-накрая и това направих! Украсих си тортата със stencil, т.е. с шаблон. От хартия за печене изрязвам снежинка в произволна форма. На тях мама ме е учила 😉

Снежинката се слага върху крема, не се залепва изцяло, а се фиксира леко на 3-4 места с лек натиск. Отогре внимателно тортата се наръсва с какао.
Снежинката внимателно се маха, като трябва да се внимава какаото по нея да не се изсипе върху тортата. И воала! Имате си красива торта без кой знае какви усилия или материали 🙂

Тортата е вкусна, дори да се консумира веднага, но по мой и по Тодорин съвет, хапнете я след едно денонощие престой в хладилника!

ПС: кестенов крем можете да откриете в Пюре от кестени, този месец е на по-ниска цена.