Няма да си кривя душата и да крия, че най-любимият ми зеленяш е копривата! И най-любимото ядене преди време ми беше копривената каша на баба с масло, яйца и сирене. И колкото и да беше вкусно, имаше само един проблем- всеки път беше една и съща. Всеки път!
И когато извадих от фризера един пакет коприва, собственоръчно набрана из китните поли на Витоша, се сетих за бабината каша, но вярна на принципите си- реших да експериментирам.
Вместо каша, имам гъста супа! На сиренето и чесъна намерих аналог, а просото в супата я прави достатъчно хранителна, че да не се налага и хляб да печем!
Ако не ви се намира коприва, то свободно може да използвате спанак, че даже и броколи!
Начин на приготвяне:
Предварително сварете просото. Когато е готово го оставете да попие от водата, в която е варено.
Копривата се сварява по следния начин: слага се в тенджера с 3 ч.ч. студена вода, добавят се лукът и чушките нарязани на едри парчета. Вари се на слаб котлон. Когато лукът омекне, супата се маха от котлона и се пасира. Връща се обратно и се застройва:
Брашното се размива в студена вода и на тънка струйка се изсипва във врящата супа. След 5 минути добавете и просото, щипка сол, червеният пипер и асефатидата. Изключете котлона и оставете така.
Когато супата изстине, щедро добавете зехтин и мога да ви кажа само добър апетит!
И сега за маслините- добавяйки твърди и солени маслини, усещането е като за парченца сиренце. Асефатидата е заместител на недолюбвания от мен чесън, а кълновете са свежестта в паничката ☺
И да ви припомня- в рецептата „Суров хумус„ има подробно изброени качествата на тази шантава подправка!