Най-вкусната вечеря..спанак, розмарин, прах от сърнели и вино

Всъщност, най-вкусната вечеря е споделената.

Хляб със сол, сирене с домати, скъпо вино с гурме храни- няма значение..споделена ли е, вечерята е винаги вкусна.

Аз обаче няма да ви пиша за някоя си моя споделена вечеря.
А ще ви разкажа една история, която направи вечерята ми по-вкусна от всякога, макар че ядох сама на компютъра, с чаша вино. И макар че снимките са правени на лампи със сапунерчица, надявам се няма да се усъмните във вкуса на следващите редове.

Историята я споделих и във Фейсбук като статус. Няма да успея да пресъздам емоцията си така, както направих няколко часа след случката, затова слагам и линк към самия статус. Коментарите под статуса са много интересни…прочетете и тях!

Та…както вече знаете, имам си розмарин от един дядо в Борисова. Най-ароматния розмарин някога, най-дебелата китка, грижливо увързана с канапче. Дядото се казва Петко, някои от читателите на ФБ страницата споделиха, че редовно си купуват от него я някоя кофичка с растение, я някакви подправки, набрани от градинката му!

Този дядо Петко толкова много събра симпатиите ми, така ме просълзява и до момента, като се сетя за отношението и думите му, че с нетърпение чакам да ми се отвори път през Борисова отново.

Искам да призова всички вас, читателите на този блог, да пазарувате от бабите и дядовците, от малките магазинчета, от местните производители! Да, знам- в магазина е по-удобно, има всичко, можеш да платиш с карта, по-близо е, знаеш го къде е….но няма това, което ще ти даде една баба или дядо, продаваща дюли, лапад, коприва, орехи 🙂 Няма да ти даде благодарността си, че ти им помагаш!

А е толкова важно да благодарим за храната си. На земята, на хората, които я произвеждат по грижлив начин… Чудесно е да пиеш кафе и да знаеш, че то не е събирано от деца или от хора, на които едва ли им се плаща за тежкия труд.
Чудесно е да хапваш ябълка и да знаеш, че топла ръка я е откъснала от клончето. Ръка, която се е грижила за тази ябълка…Същото е и за сладкишите… и за хляба, и за дрехите, че дори и за мебелите.

…

Тази вечеря е много бърза, лесна и според мен-невероятно вкусна. Лека и полезна е. Защото след нея имах място и за няколко парчета шоколад. Можете да включите още или различни зеленчуци, изборът е Ваш!

Начин на приготвяне:

Чесънът и пресният розмарин се наситняват.
Арпаджикът (или зрял лук) се нарязва на едри парченца.
Морковите се нарязват на лентички, карфиолът се накъсва на малки розички.
Спанакът се измива добре, отцежда и нарязва грубо.

Отделно се нарзяват на малки парченца 1 домат и половин авокадо.

В уок или дълбок тиган се загрява малко мазнинка по избор. Чесънът и розмаринът се запържват до покафеняване, добавят се лучетата и морковите. След 1-2 минути се сипва и виното. Когато то се изпари, се налива около 1/4 ч.ч. вода, за да се задуши, след още 2-3 минути се добавят спанакът и карфиолът.

Целта е не да готвим, а да задушим и затоплим продуктите, поне така аз исках да стане. Когато спанакът намали обема си, отгоре се поръсва и смляната сърнелка ( по-надолу за нея). След 1-2 минути се изключва котлонът, добавят се авокадото и домата, не се бърка.

Сервирайте веднага с чаша червено вино. Имате вкусна, топла вечеря, в която авокадото и доматът са практически сурови, а другите продукти са обработени термично за минимално време.

А сега за сърнелката и как се прави прах от сърнели
….ами, купих си пакет сушени сърнели от пазара на Ситняково. И как се процедира: взимате 1-2-3…парченца сушена гъба и слагате в кафемелчака, в която НЕ се мели кафе. Аз имам такава, с която си меля лен и сусам, тъй че бях улеснена.
Получава се изключително ароматен, просто безумно ароматен прах от сърнели, който е една от любимите ми подправки вече! Освен това сгъстява и увеличава белтъчното съдържание на ястието.

Разбира се, можете да сложите хранителна мая, 1-2 лъжици тахан, ако няма как да си намерите сърнели. Ако имате други сушени гъби, пробвайте с тях, може и да стане 😉

И да минавате покрай дядо Петко! И покрай всички дядо Петковци като него 🙂