Какво да правим с тапиока? Мока тапиока крем!

За тапиоката! 

Да си поговорим за нея!

Тапиока е нещо много интересна, широкоприложима и неутрална по вкус храна, която много хора не са чували, виждали и нямат идея какво да правят с него. В България се продва тапиока на перли (зрънца с размер 3-4mm), но има всякакви разновидности. В същността си това е нещо като нишесте, но след като се свари става много по-гъсто, лепкаво и ах…колко трудно се отмива от съдовете!

В един от кварталите, в които съм обикаляла из Лондон се продава истинския вид на тапиока, а именно- маниока. Това е корен, тук е известен като Cassava. След изсушаване се добиват и перличките.
Те могат да са с различен размер, като се среща и тапиока на прах, която е много по-удобна за кремове и предполагам, че ако смелим едрите перли с кафемелачка, ще получим и прах.
Има и по-големи, близо 7-8mm в диаметър.

Всичко това хубаво, но има една подробност, запомнете я добре! Ако перличките тапиока не са сварени добре, те са токсични! 
Перлите са естествен източник на цианид, чийто предшественик- линамарин е безвреден, ако е добре изсушен, изкиснат и сварен.

Това означава, че когато приготвяме тапиока, винаги зрънцата трябва да са добре сварени.
Как да познаем? Ами съвсем лесно- белите и плътни перлички се превръщат в прозрачни зрънца, които приличат на хайвер или пък на съвсем малки стъклени топчета. Тапиоката се вари във вода 2:1, като преди това се накисва за няколко часа за по-бързо сваряване.

Тапикоата може да се използва за сгъстяване на супи, приготвяне на кремове, торти…За сега съм правила крем от нея може би 4-5 пъти, на края на публикацията ще покажа и снимки на тортите, за да си кажете мнението за тях ☺

А сега по същество…за рецептата днес. Кремът, който ще направим, използвах за торта, за която ще пиша скоро. Не се прави най-лесно, но някои стъпки и продукти може да ги пропуснете или замените. Всички продукти са налични в България и въпреки че там тапиоката е безразсъдно скъпа (!!!!), си заслужава да се опита. Друг плюс е, че с малко перлички се получава доста крем!

Грамажите са на око, т.к. тук нямам везна, а количеството крем бе вложено в една симпатична вкусна торта с кафеено-какаов блат. Горе долу това ще са около 6-8  чашки вкусен крем!

Начин на приготвяне:

Перличките се накисват във вода за няколко часа. Това може да се избегне, но времето за сваряване се удължава. Прехвърлят се в тенджера със студена вода ( 2:1) и се изчаква да заври. Тапиоката трябва да се бърка постоянно, иначе много лесно загаря ( от опит го казвам), а котлонът трябва да не е много силен.

Ако искате да направите по-плътен, но и калоричен крем, сварете тапиоката в повече вода ( 1:4), след това отцедете сварените перли и смесете с растителното мляко. Аз не го направих така, макар че тапиоката е много подходяща за кокосов крем ( рецепта на Йоана ).

Сипете кокосовите стърготини при тапиоката, разбъркайте и покрийте тенджерката.Оставете я настрани и да се заемем с най-любимото ми и вкусно откритие-Карамелен сос!

Преди се бях опитвала да правя мек карамел от Мусковадо захар с кокосово масло, но все стягаше твърде много. Технологията ми беше доста грешна, а ако се опитвали, то сигурно знаете, че карамел се прави доста по-трудно с мусковадо ☺ Причината е, че влажността й е доста голяма, т.е. първо трябва да се изпари тази вода, а след това започва да се образува карамел. Ароматът е несравним с този на обикновен карамел. Сега обаче взе, че ми се получи.

В съд с малък диаметър се слага захарта. Ако обичате по-сладко, сложете повече. Съдът се слага на не много горещ котлон и НЕ се бърка. Когато захарта „заври“, т.е. започне да се втечнява и да се образуват балончета, можете да започнете да бъркате до пълното й разтопяване и до онази степен на карамел, която харесвате най-много.
Съдът се маха от огъня и кокосовото мляко се изсипва. Ще започне да пръска, захарта ще се стегне на нещо като много твърда дъвка, но това си е в реда на нещата. Върнете на огъня и продължете да бъркате, докато тази „дъвка“ изчезне.
Съвет: кокосовото мляко трябва да е по-гъсто и да е с минимум 70% кокосово съдържание. Ако не намирате такова, заменете го със сметана.

След около 2-3 минути вече имате най-прекрасният и ароматен ( и съвсем натурален) карамелен сос на света!

Изсипете го в тенджерката с тапиоката, прибавете смялното кафе и ванилията, объркайте добре и това е!
За крем: разсипете топлата смес в купички, може да гарнирате с кокосова сметана или свежи плодове, които да се съчетаят добре с кафето- ягоди, праскови, банан, манго…киселите плодове не са много удачни.
За торта: кремът се ползва леко охладен, а блатовете трябва да са напълно изстинали. Тортата престоява във форма в хладилник поне едно денонощие.

Кремът е далеч по-вкусен, ако се консумира студен! А ако се консумира и споделен, няма цена!

* Рецептата може да се пригоди за деца, като кафето се замени с какао, рожков, канела, пюрирани малини, ягоди или други плодове.

А това са различни торти, които съм правила с крем от тапиока.
Вие също може да си поръчате такива, веднъж само да си дойда в родината!

Ето тази беше за рождения ми ден.
Торта с портокали, вода от пандан, шоколад, бадеми, кокос и касис.

Ето и разрез. Ефирна и лека, много подходяща за закуска!

Тортата за Блага.
Блатовете са със запечени портокали и банани, кремът с тапиока е със сушени кайсии,агар-агар, кокос и кайсиев сок.

Ух…най-вкусната торта, която всъщност ми беше и първият сблъсък с тапиоката, за съжаление е толкова грозна на снимки, че няма да я показвам. Кремът беше с тахан, киви, банани, кокос, вода от портокалов цвят и маково семе…

Но пък за финал, ето и Мока тортата, която в момента се излежава в хладилника на студеничко и чака утре сутрин да я нападна с голяма вилица. За нея рецепта ще дам, защото иначе би било грях!