Зелени веган палачинки

От много малка зеленото ми е любим цвят. Вероятно е заради очите ми- всички много ме ласкаеха заради тях и аз, 3-4 годишна мома в чорпогащник с бримки и сандали, унесена в незаслужени с нищо комплименти, бях решила, че е голяма работа да имаш зелени очи; оттам и зеленото ми станало любимо. Но сега, съвсем не заради цвят на очи, зъби, коса или нещо друго, обичам зеленото повече от всеки друг цвят и ако зависи от мен, ще си боядисам всички стаи в къщата именно в зелено. Само банята ще е розова, хихи 🙂

Имах любим зелен анцуг, който отказвах да спра да нося, дори след като скъсах, ми окъся и се протри по колената (мама го закърпи с плат от яката на анцуга….); и зелена блузка с цип-сърчице имах, която носех може би 7-8 години, въпреки че ми окъся и тя и накрая беше вече в мръсно-бялата гама; зелени чершафи, пижама, зелени гримове, моливи за очи; добре че зелено червило не съм имала.

Баща ми каза веднъж, че пижамата ми отива на очите. Аз го изгледах и му казах- е нали я нося, докато съм със затворени очи и той ми отговори- „Е, не се хвана“…абе ей?! как може да си мисли, че ще се хвана на това?

Зелено, зелено…зелени чаши, чинии, стени, предмети, зелени жаби, зелени котки. Хм..дали Гини да я жертвам покрай Великден с една зелена боя за яйца? Ще й прилича.

И по ирония на съдбата, сега зелени са и любимите ми храни и „символи“- вижте цвета на сайта 😉 Обичам зелени ябълки, салати, зелении всякакви, пия зелен чай от зелена чаша, подарък от сестрата, ям зелени палачинки със зелен пълнеж. Гримирам се в зелено ( дрън дрън..аз не се гримирам, но ако се гримирах, щеше да е в зелено), обичам наш’те планини зелени, зелено море, зелени пилци. Само Тодор още не е зелен, но има време; убедена съм, че и той може да позеленее ( е не от яд!).

Та, както се разбра- ще пиша не за светло или тъмно, ами за ядливо зелено днес. Малко ми е гузно, че напоследък пиша от дъжд на вятър, но покрай толкова торти и бонбони, едва намирам време да сготвя нещо за себе си, че да ви покажа и на вас. Тази събота обаче, освен че правих мъфини за един рожден ден, торта за съседката, торта за мен и Тодор, която ще споделя скоро, правих и нещо несладко…време беше. Вкусни, ама много вкусни зелени палачинки и бърз зелен пастет за тях.

Умишлено не наричам палачинките спаначени, магданозени или с друго зеленчуково име, понеже те могат да се направят с каквото имате под ръка. Абе..да изчистим хладилника и да направим едни палачинки, както се казва.

Давам ви напътствия и ви споделям с какво аз забърках тестото, ала с уговорката, че можете да използвате всичко зелено- босилек, копър, магданоз, броколи, спанак, коприва, лапад, листа от репички и цвекло, лук, праз. Другия път ще направя с печена червена чушка и моркови 🙂 А по-другия път- с карфиол и куркума. По-по- другия път- с боровинки….и ще стане една палачинкова дъга!

Колкото до пълнежа…тук вече всеки може да забърка каквото си желае. Според мен, палачинки с тахан и бабина лютеница са супер, според други това е малко, а според трети, това е направо гладуване…
И за пълнежа ще ви дам идея, т.е. ще споделя какво забърках аз. Но ще го сложа в отделен пост, защото вече този стана доста дълъг!

Начин на приготвяне:

В купата на пасатор се слагат зелениите и водата, пасират се заедно до еднородна смес. Аз използвах каквото намерих- листя спанак, едня малка главичка броколи, малко магданоз. Ако са повече, по-добре; и цветът, и вкусът ще са по-наситени.

След това се добавя зехтинът, брашното, подправките и спирулината, ако имате и искате да ползвате. Аз я добавих за по-наситен цвят; като цяло не я харесвам на вкус, знам колко е полезна и я ползвам, само ако искам да оцветя нещо. В случая, миризмата й на тиня и риба, не се усещат и съм доволна от цвета 😉

По принцип, когато правя палачинки, слагам следното: брашно, овесени ядки, сусам и лен смлени, малко бакпулвер, брашно, вода и мазнина. Този път обаче забравих за бакпулвера; резултат- нямаше балончета и самите палачинки станаха по-тънки и еластични. Сусамът не беше смлян и се усещаше приятно. Рецептата позволява безбройно много интерпретации, единственото, което трябва да съобразите е гъстотата на тестото. Аз предпочитам да е малко по-рядко от боза, за да мога да го изсипвам лесно в тигана и да са по-тънки палачинките.
Може да се сложат всякакви семенца, смлени ядки, подправки, различни брашна като добаква, пасирани зеленчуци. Веднъж бях правила палачинки от пасирана зеленчукова супа…

Закон за палачинките №1: палачинки се пекат в силно нагорещен тиган с незалепващо дъно без мазнина. Така те не залепват, могат да се обръщат лесно. Това е мой закон, който винаги работи. По тоя начин палачинките стават по-здравословни и се правят по-лесно.
Закон за палачинките №2: всяка готова палачинка ( без първата,де) се слага под вече готовите палачинки; по този начин те се самозапарват и омекват; т.е. няма нужда да се мажат допълнително с мазнина, огъват се лесно- нещо, което много хора не могат да постигнат без яйца в сместа.
Закон за палачинките №3: винаги предвиждайте поне 3 палачинки отгоре, т.к. по време на печенето задъжително ще изядете 3, докато си късате от тази, късате от онази… е поне аз така правя.

Понеже от посоченото тесто стават доста палачинки, през това време можете да направите още нещо. Например някоя орехова торта. Такава направих аз, докато с една ръка обръщах палачинките. За нея ще пиша скоро, понеже си заслужава споделянето! Скоро ще споделя и рецептата за зеления пълнеж, който се вижда на снимките 🙂

PS:  още зелени ванилови идеи:

Зелен таратор с коприва

“Зелено чудовище” най-вкусният крем от авокадо/span>

Пай с блат от семена и зелен крем с чиа и киви

Зелена паста за паста?