Ако мама чете тоя пост, отново ще ми припомни:
„Ех, Ванюшка, като се роди исках да те кръся Вероника на моята най-добра приятелка от детството, но заради баба ти и дядо ти те кръстих Ваня. А и на Ваня Костова, де„.
Добре че съм си Ваня, че ако бях Вероника, нямаше да мога да съм Ванилка 😉
Щях да съм Джинджър.
Както повечето хора в кулинарните среди познават моята мила, уважавана, усмихната и много отзивчива гостенка днес!
Помолих Вероника преди около седмица да гостува в блога ми с история, рецепти, снимки и тя много бързо се съгласи и ми изпрати материал, т.к. нямаше как да се срещнем наживо. Но съм й обещала, че и това ще стане скоро! Нали четеш, Вери 😛
Аз знам блога й Ginger Cookies от доста време, изумена съм от снимките, сладкишите й са умопобъркващи и не мога да не отбележа, че Вероника е вегетарианец, споделя много каузи за спасяване на ранени или изоставени животни на личната си страничка във ФБ и ме спечели с добротата, която срещнах у нея. Споделя, че иска да премине на веган хранене, но както на много хора съм споменавала- това ще стане някой ден ей така- без да усети.
Няма да ви говоря повече за нея. Оставям ви в нейни ръце 😉
НА ГОСТИ НА ВАНИЛКА И ГИНЧЕТО
Какво се случва, ако на едно място събереш джинджифилови сладки и ванилия?
Със сигурност нещо хармонично и вкусно, но отвъд кулинарията, всъщност се случва началото на едно ново приятелство. Ванилка ме е спечелила отдавна не само с блестящите си умения в кухнята, красноречиво показващи безспорен талант, не само с прекрасните си и уникални рецепти, но и с неповторимия й мироглед и заразяващото чувство за хумор.
Запознахме се съвсем случайно, и да- повод за това стана именно желанието ми да опитам някои от убийствено изглеждащите й торти. Отговорът на запиването ми за рецепта беше толкова слънчев, позитивен и приятелски, че на мига усетих, че тя е мой човек, ама на 100%. После дойде поканата от нейна страна да гостувам в приказното й кътче, и ето ме и мен гостоприемно посрещната в неповторимата кухня на Ванилка.
Сега трябва да се представя и всъщност това е най-трудното нещо, защото никак не обичам за говоря за себе си.
Аз имам две имена, а не три- Вероника и Джинджър. Как ще ме наричате, решавате вие 🙂 Това, което е сигурно е, че обожавам музиката и тя беше моя професия цели 12 години. Обожавам и да готвя и именно тази страст беше причината да създам и своя кулинарен сайт Ginger Cookies . Всъщност, обожавам много неща, аз обичам да обичам и модата е третото важно нещо, с което съм се захванала и ми носи много радост и лично удовлетворение.
Във всичко влагам цялото си сърце, останалото е в ръцете на Бог.
Да не забравя да споделя с вас и за големите ми любови- моят съпруг, с когото сме заедно 9 години и красивите ми 2 котета, които са нашата огромна семейна слабост. Гинчето си има Ванилка, аз също съм щастлива собственост на двама бели разбойника с кадифени кожухчета.
Обичам животните, много ги обичам и не ги ям, а им се възхищавам.
От тях човекът може да научи много, стига да е готов да погледне отвъд собствения си егоизъм, себелюбие, суета и равнодушие.
Никога не е късно да погледне отвъд тях…
За някого може би изглеждам като част от „онези лудите защитници на животните“ и нека бъде така. Ако е лудост да обичаш живи същества, неспособни на завист, омраза, корист и интригантство, а раздаващи обич, доброта, нежност, вярност и преданост до смърт, нека бъде така. Вярвам, в това, което ни е завещал Леонардо да Винчи- „…ще дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също толкова престъпно и отвратително, както сега гледат на убийството на хора.“
Моля се това да се случи по-скоро.
Моля се и някой ден да се сбъдне една моя мечта- да създам огромен дом за много бездомни животинки, всякакви видове животинки.
А дотогава няма да спра да вярвам, че човеците ще станат по-добри, няма да спра да обичам живота във всичките му форми, няма да се уморя да отвръщам на Природата с уважение, респект и любов.
И не само защото това е мой дълг, а защото това ме прави щастлива.
Избрани рецепти от Ginger Cookies:
Изначалният хляб-хляб от лимец
Продукти:
500 грама брашно от лимец (смляно в каменни мелници)+още за помощ при месенето
300 мл хладка към топла вода
1 кубче прясна мая
1 чаена лъжичка хималайска сол
1 чаена лъжичка кафява захар
3 супени лъжици олио
Знам, че този хляб е по-добре да се направи с квас, но нямах в наличност.
Следващият път, обаче, задължително ще го направя така.
В съд разтворете маята с малко топла вода (около 30 мл), захарта и 2 супени лъжици от брашното.
Оставете да шупне, докато се появят балончета, значи е готово.
В съд за месене сложете останалото брашно, направете кладенче и в него сложете закваската и солта.
Започнете да сипвате по малко от водата и да месите.
Месете, докато се усвои всичката вода.
Тестото ще стане лепкаво, така трябва да е.
Покрийте тестото с кърпа и го оставете на топло място да втаса около 50 минути.
На набрашнен плот с набрашнени ръце премесете отново тестото, оформете го в желана от вас форма, покрийте го и го оставете да втаса отново, докато удвои обема си.
Аз имам един трик за това.
Пускам за секунди котлона и го спирам бързо.
Слагам съда с тестото върху него, покривам го и го оставят да втасва така.
Често правя така при месене.
Ако, обаче котлона е силен, рискувате да го изпечете направо.
Много внимавайте, ако решите да правите това.
Трябва толкова да е топъл котлона, че да може да се пипне с пръст.
Пуснете фурната през това време да загрява на 210 градуса.
След като хлябът е втасал, можете да направите разрези по повърхността му по ваш вкус.
Сложете хляба да се пече и по средата на печенето намалете фурната на 190 градуса.
Готовият хляб може да се съхранява около 7 дни и няма нищо общо с хлебните изделия в нашата комерсиална търговска мрежа.
Той е плътен, тежък, а вкусът му наистина е божествен, целият ми шкаф за хляб ухае силно и не искам да ви казвам колко пъти го отварях, за да вдишам от аромата му.
Както се твърди в статията по-горе, това е била последната храна на Христос.
Този хляб, макар и забравен от модерния свят, завинаги ще остане изначалния хляб на нас, човеците и ние му дължим уважението си.
Домашна градска лютеница
Продукти:
3 кг домати Рома
1 кг червени чушки
1/2 кафена чаша захар (на вкус)
около 3 чаени лъжички сол (на вкус)
прясно смлян черен пипер
3 скилидки чесън
чили пипер по желание
200 мл олио
1 равна супена лъжица смлян джинджифил по желание
Първо изпечете чушките и ги обелете.
Постарайте се да махнете всички семки добре.
Смелете ги, поне има вече страхотни електрически уреди за целта, не е като едно време.
Оставете ги настрана, те ще влязат в по-късен етап в лютеницата.
Обелете доматите от люспите.
Накълцайте ги на ситно, колкото можете и ги сложете в най-голямата си тенджера на котлона.
Да, тях ги кълцам, а не ги меля.
Работете на среден котлон.
Разбърквайте много често, за да не загорят доматите.
Наистина това е важно и не подценявайте разбъркването.
Целта е да ги изварите добре и да се махне водата от тях.
Отнема около 1 час.
Когато доматите се сгъстят добре, прибавете смлените чушки.
Намалете котлона и оставете лютеницата да си къкри, като не спирате да разбърквате.
След около 30 минути добавете олиото, захарта, солта и смляния чесън.
Сложете и джинджифила, ако решите, че го искате в тази рецепта.
Той не е типичен за нашата кухня, още повече пък за лютеница, но придава много интересен аромат и със сигурност си е на място.
А и в 21 век не е лошо да бъдем и новатори, нали?:)
Както и да е, джинджифила не е чак толкова важен, ако искате, не го слагайте.
Продължете да варите лютеницата и да я разбърквате постоянно.
Опитайте я как е на вкус и ако не отговаря на вашето желание за сол и захар, коригирайте.
Това е твърде лична преценка и там вие си решавате.
След като лютеницата е сгъстена и готова, махнете я от котлона и прибавете прясно смлян черен пипер и чили по желание.
А как ще познаете дали е готова-като прокарате дървената лъжица по дъното на тенджерата, трябва да остане следа и да можете да видите линията, която сте очертали.
Зрял фасул яхния
Никого няма да шашна с тази рецепта, но всеки уважаващ себе си български кулинарен блог, трябва да я има в списъка си.
Та, това ястие си ни е национална гордост.:)
Зима, лято, няма сезон за него и всички го обичаме.
Вкусната боб яхния, лично за мен, трябва да се приготвя на слаб огън, да не се бърза, а ако наистина имате възможност да я направите на огън и в гърне, то тогава сте си за завиждане.
А ако изкарате от някой долап и една хрупкава и леко пикантна домашна туршия, към всичко това прибавите и препечен и опушен от огъня хляб, не, не, не мога да продължавам с описанието повече…
Много е важен и самия сорт боб, не всеки се сварява добре, някои пък са с дебели люспи, виждала съм дори и яхнии със салатни сортове, което поне за моя вкус, не е добра идея.
Близо до моя дом едно семейство продава плодове и зеленчуци и от тях си купувам насипен боб, който е просто убийствено вкусен и се сварява сравнително бързо.
Ако ще готвите в тенджера под налягане, може да не накисвате боба.
Ако, обаче ще го готвите в стандартна тенджера, добре е да го накиснете във вода от вечерта.
Никога не слагам зеленчуците, преди боба да е почти сварен.
Опитвала съм така и докато боба се свари, всичките им аромати са изчезнали почти и изобщо не са ароматизирали боба.
Фасулът е странна работа-слагаш му какво ли не, а вътре в самото зрънце нищо не влиза като миризми и аромати.
Да се готви боб яхния не е никак просто и затова винаги съм се чудила някой като каже „Абе, ще метна там един боб да се свари набързо“.
Вкусният боб си има майсторлък и аз все още изучавам тънкостите му.
Да си призная, обичам го с повече мазнина, но моят съпруг винаги протестира и аз се съобразявам с това.
Освен това, обичам яхнията по-гъста, чорбата си е друго нещо.
Слагам препечено брашно, то е подходящо и за различни сосове, също така.
Да не забравяме и подправките, които са изключително важни за крайния резултат.
Свекърва ми ми донесе прясно изсушен джоджен от нейната градина.
Как ухае само…
Накратко, всеки има своя начин за приготвяне на това ястие, някои дори не обичат да сгъстяват с брашно, всичко е въпрос на вкус.
И не на последно място, най-вкусният боб се готви с дървена лъжица.
Нека да ви разкажа как аз приготвям моята яхния от зрял фасул.
Продукти:
500 грама зрял фасул
1 глава кромид лук
1 среден морков
1 малък розов домат (обелен и почистен от семки)
половин корен целина
сол на вкус и малко захар за баланс на киселината от домата
прясно смлян черен пипер
1/2 чаена лъжичка сминдух
1 супена лъжица сладък червен пипер
2 супени лъжици препечено брашно*
сушен джоджен
чубрица
1 голяма суха сладка червена чушка
1 люта червена чушка по желание
пресен магданоз по желание
Накиснете боба да престои една нощ във вода.
Аз готвя в стандартна тенджера (не харесвам тези под налягане).
На другия ден, изхвърлете водата, налейте нова и го сложете да се вари на средна степен на котлона.
Не усилвайте огъня, бобът трябва да къкри, а не да ври агресивно, това е много важно.
Добавяйте още вода (но не гореща) към боба по време на варенето, когато намалее количеството й в тенджерата.
Когато бобът е почти напълно сварен, прибавете натрошената или нарязана на ситно суха сладка червена чушка и целината, която сте настъргали предварително на ренде.
По желание, сложете и суха люта чушка.
Някои предпочитат пресните чушки, както и зелените на цвят, но ние обичаме яхнията със суха сладка червена чушка.
Оставете да къкри до пълното сваряване на боба.
В тиган с малко олио запържете до омекване нарязания на ситно лук и моркова, нарязан на малки кубчета, докато омекнат.
Внимавайте да не прегорите лука, работете на средна към слаба степен на котлона и следете целия процес, защото лукът загаря лесно.
Разбърквайте често.
После сложете към тях почистения и нарязан на ситно домат, малко сол и малко захар за намаляване на киселината от домата.
Оставете малко да къкри и прибавете всичко това към боба.
Сега е времето да сложите солта и чубрицата в яхнията.
Намалете още котлона и нека бобът продължи да си къкри леко.
В тиган с 2-3 супени лъжици мазнина запържете червения пипер.
Много внимавайте в този момент, защото, знаете, че червения пипер прегаря изключително бързо.
Работете на много слаб котлон и махнете тигана от него, щом усетите, че се е запържил.
Дори и извън котлона, той продължава да се пържи в горещото олио, имайте предвид това.
Сложете към пипера и препеченото брашно* и разбъркайте добре.
С черпак вземете от боба и сипвайте към запръжката и разбърквайте, докато се смесят добре.
Върнете всичко това към тенджерата с боба и го оставете да къкри още около 10 минути на слаб котлон.
Прибавете и черния пипер, джоджена и сминдуха.
Разбърквайте много често, защото има опасност яхнията да загори.
При сервиране може да добавите нарязан пресен магданоз.
*препечено брашно-в сух тефлонов тиган на слаба степен на котлона се препича брашното, докато порозовее, не трябва да почернява, защото ще горчи.
Вери, много благодаря за гостуването! Ще те каня пак, убедена съм!
Имам един сварен боб и мисля да следвам рецептата ти стъпка по стъпка, понеже в нашия край я правим по друг начин. Нямам търпение!
И не забравяйте да посетите блога на Вероника…разкошен е!
Ginger Cookies
