Джинжифилово-канелени охлювчета с меласа

Вчера имаше Веган курс, който аз водех. Мина суперско! Хората говореха с пълна уста, беше им вкусно, имаше различни теми за размисъл, всеки научи по нещо ново…както винаги курсът мина успешно и интересно! Приготвихме си вкусната лята супичка Газпачо (рецепта), веган дюнери със запечено тофу, два вида сос и зеленчуци, както и суров сладолед с боровинки и малини, който гарнирахме с карамелизирани кайсиеви ядки. Снимките от събитието не са много, понеже не обичам да снимам на лампа и със светкавица, но все пак има малко материал за разглеждане на страничката във фейсбук- тук!

Но защо започвам с това? Защото мислех да направим заедно с участниците именно тези сладки, но като се замислих „Абе то сега е топло…всички обичат сладолед“, реших, че ще правим сладолед.
После си казах: „Е да де, ама няма да умрем от жега, айде и сладките да направим“….да, ама няма да има време ( и място в коремчетата)…
И най-накрая взех, че го измислих, не че е кой знае колко сложно: правим сладолед на веган курса, а тук давам рецептата за джинджифиловите бисквитки.

Самите те са доста ефектни и ако ги направите като мен- без захар /нещо много не ми се яде сладко../, ще усетите сладостта, която подправките дават. Абсолютно честно! Самият аромат ви кара да си мислите, че слагате нещо сладко в устата си…а когато бисквитката се  разтроши на парченца, тогава вече усещате истинската симфония от аромати… Е добре де- сложих и малко меласа, за да видя какво ще стане. Хареса ми и затова давам рецептата така. Ако обичате сладко, сложете повече меласа или кафява захар Мусковадо.

Стига приказки, ами да почваме!

Джинджифилът се обелва и настъргва на ситно ренде.
Зрънцата кардамон се изваждат от шушулките и се начукват в хаванче.
В голяма купа се пресява брашното заедно с бакпулвера, канелата, солта, захарта (по желание), добавя се и лененото брашно, настръргания джинджифил, кардамона и се обърква добре. Половината се прехвърля в друга купа и се добавя и какаото. Ще направим две теста- тъмно и светло.

Процедурата и за двете е една и съща:
В купата се слага кокосовото масло, нарязано на дребни парченца. Брашното се претрива с длани, докато цялото масло се поеме от брашното. В края ще можете да стиснете в длан част от сместа и тя няма да се разпада.
След това се сипват последователно вода, меласа и шарлан и се омесва твърдо тесто. За регулиране на твърдостта се ползва мазнина и брашно.

Забележка: може да пропуснете кокосовото масло и да сложите повече шарлан. Разлика ще има, но няма да е фатална 😉

Ако тестото е омесено с вода, бисквитките няма да са хрупкави, а ще са като по-твърд и глетав хляб. Ако не сложите вода пък, или тя е прекалено малко, тестото ще бъде нееластично и прекалено ронливо за разточване.

Процедурата се повтаря и с другата част от сместа.

Двете теста се прибират в хладилник за половин час, за да стегнат.

Следва разточването– върху намазнен плот се разточва едното тесто, а след това, върху него- и другото. С остър нож се изрязват ръбчетата, така че да се оформи правоъгълник, чийто страни са в отношение поне 2:1.
Навива се плътно по дължина, като за да залепите крайчето или натистете добре с пръсти, или ползвайте вилица, с която да надупчите рулото по самото ръбче.

Рулото се реже на филийки с дебелина 6-8мм, нареждат се върху тава, застлана с хартия за печене.

Пекат се в предварително загряна на 180 º С фурна до почервеняване, а след това фурната се намалява на 140º С, за да се изсушат бисквитките.
След като изстинат се изваждат.

Могат да се съхраняват около 10 дни в затворена кутия. Могат ли наистина обаче да седят непокътнати?!

Може да се използват и за в бисквитена торта- заливат се с нишесте по избор, плодчета, семенца- и готово =)