Този сайт за готвене ли е или не е?
Вие ще кажете да, защото има рецепти. Аз ще кажа не.
Този сайт е за Любов:
Във всяка рецепта има любов.
Всяка снимка правя с любов и с още повече я обработвам.
Всяко ястие трябва да се поднесе с любов!
..да се изяде с любов.
….да ви напомни за любов.
…..да се отдадете на тази любов!
Днес ще пиша за това. Точно за Любовта…не за рецептата, тя е лесна.
Искам да наблегна на онова чувство, което някои наричат енергия, сила, щастие, ентусиазъм, интерес към новото, любопитство, креативност, чувство за хумор… Всички тези прекрасни неща са израз на нашата Любов!
Любовта се корени в тях и повярвайте- ако не обичаме и не чувстваме обич, не мисля, че щяхме да можем да се смеем, мислим цветно, бъдем щастливи или имаме желание за живот.
Кой художник, не чувстващ любов, може да рисува шедьоври?
Кой музикант, не познаващ сладостта на любовта, може да измисли нежна ария, която да ни просълзи?
Кой творец твори, не усетил силата, която движи ръката му и която аз наричам Любов?!
Аз съм влюбена! О, колко много съм влюбена…знаете ли? Мисля, че мога да се пръсна от любов!
Искам да тичам в зелена и свежа поляна, устремена към слънцето и движена от любов! Да се гмуркам в дълбоко море и да чувствам студената вода, топлена от любов! Да творя красиви предмети, мислеща си за любовта…
Тя е всичко. Няма средно положение….или обичаш до край, или не.
Аз обичам до себеотрицание. Обичам него, моя избраник! Обичам живота си с него, идеите, които ми хрумват, когато съм с него. Обичам себе си, защото той ме обича.
И често той е вдъхновение за това, което виждате тук…Сега е далеч от мен; не си мислете, че прекарваме много време заедно, т.к. и двамата сме заети. Ала мислите ми за него са повече от достатъчни, за да творя…
Мус със смокини и лешници. Вкусен е…За себе си не искам да правя; за него- правя. Защото храната, която приготвям, също е израз на любов.
И- дано не звучи нескромно- снимките в този пост са едни от най-най-най-любимите ми!
Мус със смокини и лешници:
Половината от лешниците се накисват в студена вода за 5-6 часа.
Смокините се накисват за час в студена вода. Измиват се в гореща и се отцеждат.
/вероятно смокините са обработени със захар и затова ги премиваме преди да ги ползваме в рецептата/
От портокалите се изстисква сока, като се оставя 1/2 портокал цял.
Измитите смокини се нарязват на половинки и се накисват в портокаловия сок, като съдът се захлупва.
След 3-4 часа смокините би трябвало да са поели целия или почти целия сок.
Прехвърлят се в купата на кухненски робот заедно с разтопеното кокосово масло, какаото, портокала, семенцата от ванилия и изкиснатите и отцедени лешници.
/сместа може да се пасира и с ръчен пасатор/
Сместа се пасира, докато стане еднородна.
Другата половина лешници се запичат на сух тиган за десетина минути, докато станат ароматни и леко хрупкави. Натрошават се на едри парчета.
Бананите се нарязват на кръгчета
В чашки се подреждат: ред банани, ред смокинов мус, ред банани. Отгоре се посипват с по 1-2 лъжици лешници.
Чашките се оставят в хладилник, за да стегнат.
Поднасят се задължително с Любов! И с малка лъжичка де…тая нашта любов още не сме я научили да яде с пръсти 😉
Забележка: кокосовото масло може да се замени с шарлан или мазнина без аромат- от гроздови семена, сусамова или с плод авокадо. Ако сложите авокадо, добавете и една, две лъжички мед.
Знам, че ще в е сладко…всичко, сготвено с любов, е вкусно.
А това най-много!
Защото съм влюбена…бъдете влюбени и вие!
В живота, слънцето, човека до вас, родителите! Може да сте влюбени и в този сайт, ако имате мъъничко любов в излишък!
♥
Продуктът беше добавен в количката ви!