Ежедневието е първа производна на нашия възглед върху живота. Зависи от нагласата, от отношението, от нещата, които правим, за да разнообразим деня си.
Съвсем прост и нагледен пример, който е често валиден за мен в момента, е отношението ми към времето тук. Сега е юни и гледайки снимки на приятели виждам колко е слънчево и топло, как мога да излизам вечерно време без да взимам горна дреха, да карам колело до късно и да ходя да тичам по тъмно в НСА и да се съзтезавам с Луната… Ох как го обичам това време! Как само го обичам! Онази мързелива мараня, ранното ставане, за да хванеш прохладата на деня, късните събирания по пейки и паркове, палатки, поляни, планини…
А тук, моля да се отбележи, не е точно така. Даже никак- излиза се с жилетка и яке, като задължително си взимам и шал. Юни е и е лято! Лято означава, че понякога може да има слънчеви дни, в които да излезеш по тениска и рокля, но задължително с горна дреха в чантата. Също така след слънчев ден, съвсем в реда на нещата си е в 7 вечерта да завали и да задуха и следващият ден да бъде все така мрачен и неприветлив.
Но, но, но…осъзнах, че да тичаш в хладното време и дъждът да отмива потта и да те охлажда е приятно! Чувството да излезеш, да те духа вятър, да ти е хладно е приятно! Особено ако то бива последвано от топла стая, пъб с ледено студен сайдер или среща с готини приятели! И трите ги имам тук, в Лондон! Дори си мисля, че ще ми липсва прохладата и свежестта на лондонските паркове с мокри пейки, безкрайни зелени ливади и множестово нагли патици…
Осъзнах, че ако съм в България, ще гледам през прозореца и ще си казвам „Егати гадния ден“, докато тук взимам чадър и шал и излизам. Усещате накъде бия, нали ☺
Идеята ми е, че каквото си надробим, такова ще сърбаме. И колкото и да е клиширана тази поговорка, толкова е и актуална за…за ваниловата кухня ☺
Имахме почти пълна опаковка с булгур, а т.к. ни остават малко дни, трябва да се оползотворяват всички хранителни продукти. Вместо типичните аромати за кюфтенца на базата на бобови и зърнени продукти, аз реших да променя малко концепцията и да изпълня един съботен ден, прекаран в слънчевия Уиндзор, с аромата на по-екзотични вкусове… Това е идеята- вместо да заложим на познатото, нека внесем нотка аромат и ново усещане в ежедневието си!
Рецептата е базова, а ароматите са ми много любими именно в тази комбинация! Ако вие и семейството ви не харесвате такива „ароматни“ интерпретации, то по-надолу ще видим кое с кое може да заменим, че да получим други варианти на булгурените кюфтенца.
Булгурът е един подценяван и според мен не често използван продукт. Освен в салата Табуле, той може да бъде влаган в супи, други салати, в пълнени зеленчуци, хлябове, сладкиши, кюфтенца и т.н.
Т.к. имам още половин опаковка, мисля да пробвам да го направя на хляб…но ще му мисля по-късно. Да почваме рецептата сега ☺
Начин на приготвяне:
Булгурът (около 1 ч.ч. суров) се залива с 2 и 1/2 ч.ч. студена вода и се сварява. Маха се от огъня, когато булгурът е почти готов и се оставя под капак за около 15-20 минути. Така ще поеме необходимото количество вода.
През това време нарежете главите лук наситно или пък на мустачки, селърито се реже на тънки колелца, морковите настържете наситно. Селъри може съвсем успешно да се замени с обикновена целина. Разликата е, че първата има съвсем лек аромат и по-плътни стебла, които могат да се ядат като солети ( любим кадър от Том и Джери☺). Ако нямате никаква целина, пропуснете, не е голяма загуба.
Джинджифилът, нарязан наситно, и чесънът се намчкват добре в хаванче или с голям плосък нож. Кората на един лайм се остъргва и добавя към чесъна.
Булгурът се отцежда добре от водата. В голяма купа се смесват всички съставки, като количеството на брашното определя твърдостта на кюфтенцата впоследсвие.
Вариации на тема:
Продуктът беше добавен в количката ви!