Храна на боговете- домашен веган шоколад

Знам…знам…шоколад просто си звучи така- като храна  на боговете и се чудя защо ли трябва изрично да го пиша в заглавието.
Сетих се! Защото това, за което тази рецепта разправя, е домашен, веган шоколад със сурови ядки и плодове!

Това не е просто шоколад. Това не е нещо, което можеш да си купиш за 1,50 в магазина…
Не е нещо сладко, което да задоволи апетита…

…това е шоколад, който да задоволи сетивата и ума!

Аз се разтапям; разтапям се заедно с парчето шоколад, което държа. Разтапя се в устата ми, разтапя ума ми, съзнанието ми, кара ме да мечтая. И мечтая…за огромен камион, пълен с шоколад! Не! За цял ТИР. Ако може с ремарке. Един ТИР с тирово ремарке, пълни с шоколад. Но точно от този, който държа….другото вече не го наричам така!

Имам едно любимо стихче, ала то е за бонбоните…искам да го приложа и за шоколада:

Тон-Бонбон
(да се разбира като 1 тон шоколад от ТОЗИ!)

— Ето ти един бонбон,
дай ми срещу него кон!

— Давам кон срещу бонбон,
но да бъде тежък тон.

— Как ще носиш тон-бонбон?
Трябва да си купиш слон.

— Нямам нужда аз от слон,
нито пък от камион,
но ще донеса трион
да разрежа тон-бонбон
на парченца милион…
На децата ще ги дам!
Сладко да ядат: „Ам, ам!“ *

* Само дето аз не знам как ще се осмеля да разрежа шоколада ми и да го раздам….човек понякога е голям егоист. С този шоколад- определно е ! 

И понеже егоизмът не е най-прекрасното качество, което искам да развивам, ще споделя с вас каква е рецептата за този божествен шоколад!
Тя може да се изпълни в 3 варианта- с купен черен шоколад ( най-лесно, нея ще представя), с домашен шоколад- с какаово масло, или с домашен шоколад с кокосово масло. Аз направих третия вариант, но т.к. има още какво да изпипам, давам най-лесния. Достатъчно божествен е ☺

Начин на приготвяне:

Първо трябва да се снабдим с плитка пластамсова кутия, в която да изсипем готовия шоколад. Тези, в които се продават маслините от магазина, са подходящи.

Смокините се нарязват на четвъртинки. В малко тиганче се сипва алкохолът и смокините се слагат вътре. Бърка се, докато заври. След това огънят се намалява, съдът се захлупва.
Изключете котлона след 2-3 минути, разбъркайте смокините пак и капенете 2-3 капки етерично масло от портокал.
(Ако не разполагате с такова, можете да настържете кората на един добре измит портокал вътре, за да ароматизира сместа.)
Захлупете за още 20-ина минути.

Смокините се изваждат, нареждат се върху сито или кухненска хартия, за да се отцедят добре.
Какаовите зърна се начукват на по-едри парченца.
Портокалът се изчиства от ципата и се накъсва на по-малки парчета, като се внимава да се запази целостта на клетките.
Ядките може да се оставят цели, а може да се разрежат на половинки.

На водна баня се разтапя шоколадът- начупва се на малки парченца и се бърка постоянно. Дъното на горната купа не бива да се докосва от водата в долната.
Когато цялото количество шоколад се разтопи, се маха от котлона и се обърква с начуканите какаови зърна.

На дъното на купичката, в която ще изсипваме шоколада, се нареждат ядките, смокините и портокалът
Върху тях се изсипва шоколадът, купичката се разтръсква добре, така че да обвие едрите парчета и се прибира в хладилник.

След 2-3 часа шоколадът е стегнал и може да се нареже на хапки.

Аз лично си го ръфам като морков.

Защо този шоколад е прекрасен?! 
Защото портокаловото масло придава свежест на пияните смокини.
Портокалът придава свежа и кисела нотка на цялостния вкус.
Счуканите какаови зърна пък са виновни, за хрупкавата и още по-наситена текстура!

Ако се колебаете дали да следвате тази рецепта или някоя друга….то знайте, че е все едно да се колебаете дали да идете в рая или в ада 😉

Честна шоколадова дума!

 ПС: ако искате да знаете повече за шоколадовия глад, защо ни се хапва сладко, защо и кога е добре да го хапваме, прочетете  ТУК