Време му беше на времето да се развали.
Но това няма да развали настроението ми, особено ако има с какво да заместя слънчевите лъчи и топлите вечери- със слънчеви хора и топли обеди/вечери с тези хора. Именно есента и дъждовните дни са дните за гости, за нещо топло и уютно. Най-бързо се сещам за супичка или за чай. Тъкмо каквото направих в неделя, заедно със зеленчуковите тарталети ( ето ги и тях )
Супичка, обаче не каква да е, а полусурова и все пак топла!
Защото, както знаем и трябва да знаем всички, в суровата храна са ензимите, витамините и всичко останало- точно както природата ни го е дала.
Реших за тази супа, че зеленчуците с най-много витамин С ще бъдат сурови и ще ги прибавя накрая- чак в чинийките с негореща супа, за да е максимално полезно.
По желание сложете лют пипер, гъби, парче лимон на супата. Тук не са важни продуктите, а начинът на приготвяне! Това е комбинация между варените, твърди зеленчуци и витаминозните домати, чушки и броколи, които ако се сварят, ще изгубят част от ценните си свойства.
Възможно е супата да се направи и през земита, като сурови зеленчуци тогава ще са сезонните- моркови, цвекло, ряпа.
Как се прави:
Зеленчуците за супата се нарязват на не много едро, заливат се със студена вода и се сваряват. Без сол, моля.
След това намирате всички остатъци от чушки, домати, парченца лук, дръжки на магданоз, целина….каквото ви се намира, теглите му един пасатор и го оставяте настрани. Ще ви трябва непосредствено преди сервиране. Ето какво си намерих аз след едно тършуване из кухнята:
После пием по една бира с „Двама мъже и половина“. Това съвсем е по желание…така се случи, че тв-то беше пуснато.
И като сервираме в чинийките, поръсваме с каквото сме предвидили- кълнове, семена, лют пипер, зехтин.
Именно това е правилният начин да не съсипваме качеството на зехтина и семенцата- супата да е около 40-50°.
Сипваме от пюрето по един черпак във всяка чиния и смело и се залавяме за ядене.