Цитрусови бисквити с моркови без глутен и захар!

Да, можех и по-кратко заглавие да измисля за тази рецепта, но типично в мой стил, ми се иска заглавието да изпреварва съдържанието и без дори да сте прочели за какво иде реч, вече да си подготвятве лист и химикал, че да си запишете списък с продуктите, да го връчите на вашия обичен продукто-доставчик /това може да е мъжО ви, сина, дъщерята, кучето, ако е по-голямо или пък вие да се самоназначите на тази тежка длъжност/.

И така, да предположим, че вече сте си преписали липсващите продукти от списъка ето тук –––––->
И вече имате всичко необходимо в кухнята, за да започнем!

И сега пък да си представим, че сте запретнали ръкави и четейки тези редове, вече ръфате едно морковче, нетърпеливи да започнете поредната вкусотия!

А ако сте харесали най-най-правената рецепта от Ваниловия сайт – „Най-вкусните овесени бисквити“, то трябва да направите и тези! Мисля, че станаха много интересни и не бива да бъдат подценявани ☺

Какво им е по-хубавото на тези бисквити?
Както виждате, единствените сладки съставки са стафидите и портокала. Не е нужно да добавяте никаква захар, мед или каквото и да е друго сладко, уверявам ви, че и така ще ви е доста вкусно.

Масло от портокал– продава се етерично масло, което се използва за аромотерапия, аз имам такова. Съвсем подходящо е и за кулинарна употреба. На същата цена онзи ден видях, че има и био масло от портокал и когато това ми свърши /а то няма да е скоро, понеже се ползва съвсем по малко/, ще си взема от другото за да сравня.  Може да не ползвате никак, ще има леко по-слаб аромат, което пък е по-добре, ако давате бисквитките на малки дечица.

Оризово брашно– има го в почти всички супермаркети, може да замените с елдено, соево, нахутено, от просо /всички са без глутен/, но оризовото е с неутрален вкус и свят. Цената му не е висока, а е прекрасен продукт.

Царевичен грис, а не брашно. Трябва да е едро, за да имате по-хрупкава текстура.

Шарлан, а не олио или зехтин. Може да замените с фъстъчено, царевично или оризово олио. Но шарланът ухае чудно!

Количествата са измерени с кухенска везна.

И май е това, да почваме! 

Портокалът и лимонът се нарязват на малки парченца, като отделеният сок се изсипва заедно с тях в дълбока купа.
Морковите се настъргват на не твърде едро ренде и се слагат в купата.

Изсипете половината оризово брашно и царевичния грис и добре объркайте. Не бива да има „необвити“ от брашно парченца!
Добавете сега и семената, стафидите, содата, смлените подправки.
И мокрите съставки- шарлан, вино /може да замените с вода или плодов сок/, портокаловото масло, оцета.

Останалото оризово брашно се добавя, като индикатор за готовност е твърдостта на тестото– ако можете да оформяте топчета с нея, значи е добре. Все пак- по-добре да е по-твърда и плътна, т.к. цитрусовите плодове пускат сок и по време на печене и е възможно бисквитите да станат по-меки.

Възможно е да използвате повече брашно, в зависимост от големината на плодовете.

Оформяйте топки, големи колкото орех. Сплескайте с длани и поставете в намазнена тава.

Печете около 25 минути на силна фурна и около 15 на слаба.

Когато са готови извадете от тавата и наредете на салфетка. Ще пуснат малко мазнина, но какво от това?

Така. Готово. Ароматните сладки се нареждат в купичка, не ги затваряйте плътно, но все пак ги пазете от разни домашни вредители, лакомници и изтребители, защото бисквитите са в голяма опасност, ако ги оставите без надзор.

ЕТО!!!! АЗ ВИ КАЗАХ! КАЗАХ ВИ!
Лакомата котка най-невъзмутимо изяде половин бисквита и то, представете си- докато ги снимах! Това е то- като ги разглезиш веднъж мустакатите, няма оправия…

Вкусотия!!!! ☺

Доказателство е следващата снимка, заснета случайно…