Размисли в 1 след полунощ и опит за суфле с розов сироп

Човешкият мозък е създаден не точно за да мисли. Не, не ми се сърдете, ние не мислим. Ние достатъчно бързо, ефективно и правилно ( а понякога не) комбинираме модели и запаметени реакции, които сме складирали из мозъка си в миналото. Затова се казва, че е добре човек да чете, да опитва да приеме нова гледна точка, да общува с различни хора- именно за да възприеме още повече и различни „картинки“, от които после мозъкът ни да си вади изводите и във важни моменти да разкодира запомнените фрази, гледки, логика, последователност. За това се казва, че и първите седем години са най-важни за нас: вероятно тогава запомняме най-много и най-добре анализираме запомненото. И като се е почнало още от бебешка възраст, та чак до дълбока старост, човек си знае да си повтаря наученото наизуст, да си говори това, дето веднъж е запомнил и да използва стари модели на мислене. Не, не че са морално стари, но биха били такива, ако ги прилага в нови ситуации.

Така например, в „нова“ ситуация характерът и самата душевност на човек най-добре изпъкват. Аз не смея да твърдя, че познавам себе си добре, защото не знам какво би станало, ако ме подгони вълк, ако настъпи бедствие и всичките ми материални придобивки изчезнат. Не знам как бих реагирала в прекалено щастливи, тъжни, опасни или емоционални моменти. Точно заради това „прикриване“ на характера, много двойки се разделят, защото ги сполетява някоя беда и тогава си показват слабостите, които се оказват непоносими за половинката. И пак заради това, много хора се подлагат на всячески адреналинови изпитания- за да поставят себе си в нова ситуация и разберат нещо повече за характера си.

Напоследък често си задавам въпроси за „правилността“ и подлагам всичко на съмнение. За бога, та нали всичко, което знам всъщност е заучено от някъде, някога, някак си?
Чудя се- дали приемам лошите миризми за лоши, защото като малка си ми казвали „Ух, как мирише“; дали наистина срамът се появява в човека на 4-5 годишна възраст или детето само осъзнава, че не са му облечени някои части на тялото; дали „вкусните“ неща са ми вкусни, защото така съм чела, приела, видяла и запомнила; дали ми харесват плочките на корема, защото наистина са хубави или защото съм гледала прекалено много такива снимки с текст към тях, който да ги е окачествявал като положителни. Замислете се- има толкова много насадени модели, матрици и калъпи за мислите ни, че къде сме ние и как да разберем какво точно мислим, искаме, обичаме, приемаме?

Занимаващите се с йога ще кажат, че най-добрият начин за да разберем себе си е медитацията. Съвсем съгласна съм. Но тук има малка условност- как ще разбера, че съм в медитация, ако постояно се питам дали съм в нея. Как ще разбера, че съм в нея, при положение, че медитацията е „нова ситуация“, за която нямам модел или запаметен спомен.
Не, никак не се съмнявам или омаловажавам медитацията, дори мисля, че е напълно възможна за всеки, просто докато човек заживее с нагласата и накрая постигне медитация, ехееее- може цял век да мине.
Друг начин за мен е човек да се поставя в нова ситуация. Не знам дали е възможно такова нещо в рутината, която сами си създаваме. Не е изключено обаче- може да те блъсне кола, да спечелиш от тотото, да останеш без работа за пръв път от например 30 години…все нови ситуации, в които човек може да разбере малко повече за себе си.

Сега пиша тея редове и се чудя- дали ги пиша, защото съм прочела това-онова, или започвам да раздухвам по малко паяжинките из мозъка си? Питате се- защо ги пиша като увод на Шоколадово Суфле ( по-скоро опит). Е, ето защо:

Казват, направо си твърдят и ни убеждават, че шоколадът е храната на боговете. Че е невероятно вкусен, че оправя настроението ни. Дори има статии, че предпазвал от кариес, действал като афродизиак, че правел човек по-умен и все такива народи поговорки за него се носят. Най-много се говори, че жените са „зависими“ от шоколада и че ние, мили дами, сме потърпевши и за парче шоколад, можем да продадем даже и мъжа си.
Я да помислим- дали не обичам шоколад, защото като малка Той ми беше подаряван ( нали подарък= нещо хубаво, за повод, за празник, не за всеки ден?), шоколад хапвах по едно парченце на ден, за да имам за по-дълго. Живеех с идеята, че шоколадът е най-хубавото нещо за ядене и винаги имаше покрай Коледа или когато бях болна и злояда.
Съвсем вярно си е, че захарта е наркотик и е много вкусна, но все пак най-естествената храна за хората- плодовете, са достатъчно сладки; няма как да не обичаме привичната за рода си храна.
Но вкусът на какао? Нали то е горчиво, мирише, мазно е, за да е вкусно трябва да ферментира, а после да се изпече…. а пък и иде от другия край на света. Добре- и там живеят хора като мен, но реално погледнато природата е определила, че мястото на какаовите дървета е в близост до Екватора и не е измисляла самолети и кораби, които да снабдяват бледоликите лакомници. Не мисля, че ако аз сега, на 27 цели години, опитам шоколадово зърно, без да съм чела и ред за какаото и шоколада, без да имам детски спомени за шоколад за Коледа, без нито един такъв модел, бих харесала вкуса му и бих избрала да го консумирам всеки ден, както и правя.
Така е и за кафето, за млечните продукти, месото, вафлите, кроасаните. Някой някъде ни споменава или прочитаме, че са вкусни ( или полезни) и влизаме в матрицата. Смешно ми някой да ми каже „Аз не мога без кафе“. Не, ти не можеш без въздух, вода и глюкоза, но явно не искаш да можеш без матрицата си. Да, обичам кафе, но защо трябва да съм зависима и да си пея мантрата „Не мога без кафе“ и то всеки ден, по няколко пъти, че накравя тази комбинация от думи стане и модел на мисли. Не, не осъждам никой почитател на кафето, аз самата съм си втълпила, че не мога без сладко например.

Да се върнем на шоколада. Смятам, че шоколадът е хубаво нещо. Има някаква загадачност, мистериозност. С шоколад се работи бавно, внимателно, трябват много познания, търпение. Има нещо странно, защото какаовото масло е толкова интересно и своенравно, че да правиш шоколад е изкуство, да работиш с шоколад е изкуство, а да ядеш шоколад е блаженство.
Смятам, че с шоколад не бива да се прекалява. Едно- той не е присъщ за климата ни. Мисля, че колкото и да е ползен и вкусен, има защо какаото да не е предвидено за нашите ширини. Второ- защото се привиква към какаото и захарта. И трето- защото ако привикнете всеки ден да си угаждате с шоколад, няма да разберете за удоволствието веднъж…ей така- за кеф, да си опечете шоколадово суфле у дома. Съвсем сериозно- т.к. правя всеки ден торти, в момента нищо сладко не може да ме съблазни, за сметка на хляб, салати и разни други солени храни. Но пък виждам как за хората парче торта ги изстрелва веднага до най-близкия хладилник на лов за сладко. Точно това е тайната- не прекалявайте с шоколада, за да го цените 🙂

Опитът за шоколадово суфле всъщност свърши като мек, нежен, идеално опечен шоколадов мъфин с възможно най-дунапренената средичка и хрупкава коричка, идеален! Не че това е лошо, просто исках нещо различно. Суфлето трябва да има вътрешен течен център и да се разтапя в устата. Моята грешка ще я споделя и ще чакам отзиви за всички, решили се за си опекат суфле, ала без моята грешка. И ще чакам резултати.

Замислете се над моделите си на мислене. Не е възможно да осъзнаем всички, но по-плитките и прясно заучените вероятно ще успеем да разшрифроваме. Интересно е.

Начин на приготвяне:

Лененото семе се смела на ситно, обърква се с водата и се оставя настрана за поне 5-6 минути.
За това време то се желира. Добавят се сиропът и оцетът и сместа се разбива с миксер, докато побелее и образува малки балончета, някъде около 5-6 минути.
Използвайте количествата, дадени в първата част на „ПРОДУКТИ“.

В отделна купа се объркват сухите съставки с тел за яйца, така че да вкараме максимално много въздух в сместа.
Шоколадът се разтопява, не е необходимо да е на водна баня, просто трябва да е на слаб котлон.

Към ленената смес се добавя разтопеният шоколад и останалите вода и сироп. Отново се миксира.
След това постепенно се добавя брашняната смес към ленената и се бърка внимателно с бъркалка. Т.к. реакцията (неутрализация) между содата и оцета започва веднага, трябва да бъркате наистина внимателно, за да не изкарате всички въздушни мехурчета, които са се образували в сместа.

Формата за печене може да е произволна- керамични купички, алуминиеви чашки, тава за мъфини. Аз ползвах последното.
Гнездата намазах с малко мазнина и после поръсих с какао. Това е с цел да мога да изкарам по-лесно суфлето.
След това с голяма лъжица се пълнят гнездата, но се оставя около сантиметър под ръбчето, защото суфлето трябва да се подуе доста.

И тук изненадата: след като сте запълнили всички формички, тавата ( или каквото ползвате) се слага в камерата за около един час или докато горната повърхност на суфлето стане твърда.

Фурната се загрява до 200 градуса. Замръзналото суфле се слага да се пече и през цялото време вратата на фурната (или на близка тераса) не се отварят, защото не бива да има никакви колебания в температурата!

И тук ще споделя моята грешка: този тип сладкиш трябва да се пече не повече от 10-12 минути, след което да се извади веднага и да се постави леко (да няма удряне по невнимание) на дървена повърхност, за да се охлажда, но не прекалено бързо. Т.е. не трябва да оставяте тавата на мраморен плот, на плочки или на метал, защото ще се овлажни долната повърхност на суфлето, няма да може да излезе лесно и може и да не е най-якото на света пък.

Аз се улисах и взех, че пекох суфлето за около 18 минути, което не беше фатално, но не получих това дето искам- а именно течен и разтапящ се център. По-скоро постигнах дунапренено мек, лек и ароматен шоколадов кекс, който пак обра овациите, но аз си знам, че трябваше да изглежда по друг начин.

Тъй че моля всички, които се заемат с рецептата да пекат суфленцата си за 10-12 минути и след това да споделят какво се е получило. Кой знае…може пък това да се окаже най-великото печиво на света или пък ужасно голям шоколадов провал…

Чакам 🙂

ПС: Въпросните шоколадови кексчета, които получих аз, стават невероятно вкусни, ако се полеят с горещ розов сироп и се поднесат с виличка като реване. Тъй че- може да направите и това 🙂

ПС2: розов сироп взимам от Биомаг, другаде не знам къде има. Но вероятно може да стане със сок от компот, сироп по желание или просто подсладена вода :)))

ПС3: това суфле е с МЕГА малко мазнини и то полезни!!! Захарта също е малко. Тъй че- яжте наволя 🙂 Калориите в това суфле са с поне 35-40% по-малко, от колкото в традиционното 😉