Този хляб не е солен, но не е и сладък. Не ухае на стафиди, ухае на нещо странно, ново, неописуемо!
Нахутеният квас! Ето кой е главният виновник за тази нова и различна комбинация от вкусове и аромати. Когато разказвах за кваса на баба и я убеждавах да спре да използва купешката мая, която както много пъти съм казвала, хич не е полезна, тя реши да се защити и измъкна една стара, стара готварска книга… В съдържанието намери раздела „Квасен хляб“ и отгърна! Помня редовете, които прочете: „…хлябът с нахутен квас има специфичен и много приятен аромат…“ Е, добре де, не знам дали каза точно това, но аз го запомних така и чак наскоро се сетих, че имам всичко за да си направя
Нахутен квас:
- 100г нахутено брашно
- 200г вода
- топлина
- стъклен/дървен/керамичен/пластмасов съд
Брашното и водата се забъркват. Гъстотата да е нещо средно между тесто за кекс и тесто за палачинки. Купичката с кваса се оставя на топло (близо до радиатор), всеки ден се подхранва с брашно и вода. Когато замирише на кисело ( и да отворим една голяма и важна скоба- хич не мирише приятно, нормално е☺), квасът може да се използва. Ще познаете, че е готов и когато сместа стане като дунапрен- бухнала и с балончета. Когато месите с него, разтворете необходимото количество в чаша с топла вода и с него замесете хляба. Изглежда така:
Сега запретнете ръкави и се захванете и със същинската част на хляба- измесването!
Начин на приготвяне:
От всички продукти се омесва меко тесто. На цвят е много, много жълто и неопечено не ухае на прекраснен хляб. Оформете на топка и поставете в купа на топло, завито с кърпа, за да не изсъхва:
Втасва поне 5-6 часа. За разлика от пшеничния и ръжения квас (последният иска доста време за втасване), тук времето е по-малко или поне при мен беше достатъчно. Все пак това зависи от температурата на стаята, количеството и качеството на втаса, брашната, дали има или няма захар в тестото и т.н.
Размесва се върху набрашнена повърхност. Лесно може да му придадете форма по ваше желание! Това му качество много ми харесва, понеже мога да постигна така желаната правилна правоъгълна форма ☺
Хлябът се поставя в затоплена фурна, пече се около 30-40 минути по обичайната технология. Ако прецените, че отвътре може да не се е доопекъл, оставете го да се „суши“ на слаба фурна за още 20-30 минути.
Извадете хлебчето от тавата още топло, завийте го в чиста кърпа и поставете върху решетка.
И какви са отзивите: на мен първоначално не ми хареса, беше ми много кисел, леко блудкав….прецених, че е защото бях забравила да сложа сол в тестото. На Тодор обаче пък много му хареса, а по принцип той е доста капризен.
Обаче, обаче…☺ На следващия ден, когато хлябът беше изстинал, останах очарована! Вкусът наистина е съвсем леко кисел, но и има един много особен дъх. Стафидите, които се усещат, само ако се сдъвчат, придават сладост, която отлично пасва на аромата. Текстурата е плътна и леко мокра, една филийка те засища.
И изводът какъв е…ами че в момента във Ваниловата кухня се пече още едно нахутено хлебче, но то ще е по-специално! С ябълки и карамфил! За него- много, много скоро!