Оле, че дълго име…то направо си е цяла рецепта, нали ☺
Не знам дали ви е направило впечатление, но аз по-често ви пиша за хляб, сладкиши и бонбони и съвсем рядко споделям какви салати, предястия и основни правя, макар че в ежедневието именно тях приготвям повече. Всъщност разнообразието при солените ястия е много по-голямо, защото в солените ястия могат ( и трябва) да се включват продукти, които сме свикнали да ползваме в десерти, консистенцията може да варира, формата, сосът, подправките…А и зеленчуците и варивата са много повече отколкото типичните „сладки“ продукти. В същото време именно този факт ме кара да искам и да съм по-изобретателна в областта на сладкарството! Дали защото съм много любопитна и настоятелна, дали защото искам да си докажа, че мога да направя всеки десерт във веган/здравословен вариант…дали защото обожавам да декорирам и украсявам сладкиши и да ги снимам- нямам идея защо, но наистина повече залитам да измислям Сладости Неземни . А със солените ястия- ами тях ги измислям на момента, досега само една киноа и един печен нахут не са ми харесали как съм направила. Но някак не смятам, че заслужават внимание, понеже всеки път са достатъчно добри и не мога да избера едно от многото ястия, които правя и измислям, и да го публикувам тук! Според Тодор трябва да публикуам всяка салата, сос или аламинут, но нито време имам, нито мога да публикувам по 2 рецепти на ден ☺
Дали обичам повече сладко от солено.…ами трудно ми е да кажа. Сещам се за любимте ми сандвичи, които правя със сос от авокадо… мога да изям 5 такива и не искам и да се сещам за сладко. Обожавам картофи с тахан и мащерка, салати. Не обичам да ям много готвени неща, предпочитам салата с хляб и някакво мазило за него.
Но не си представям да започна деня с нещо различно от купа плодове, чаша кафе + вода и след час, два да си забъркам суров крем с тахан, меласа, ядки, какао, канела, малко вода/кокосово масло и т.н….Нуждая се от сладостта, особено в първата част на деня. Има си и обяснение за това, писала съм го в Статията за Шоколада.
Но защо реших да споделя днешната рецепта със заглавие- скороговорка? Защото си заслужава! Съвсем честно!
От идеята „Дай да си сготвим един нахут, Ванче„, през „Ама Тодоре, мен ми се ядат картофи„, след това „Е…айде нахут де“ се стигна до прозрението, че мога да направя мусака с нахут ( т.е. нарязани наситно картофи, тиквички, нахут и т.н.). Но…както всеки божи път, когато правя нещо, измених идеята и реших да заменя „бърканата“ мусака с „редена“ такава:
Понеже има повече обяснения, снимките са повече от обикновено, но това е единствено плюс за всеки, който реши да приготви ястието! А ако имате колебания какво да приготвите, ако имате гости и искате да се представите добре, хич да нямате повече! Ястието е достатъчно представително, вкусно и апетитно!
Може да поднесете студено или топло, аз ви съветвам да е студено. Пригответе от предния ден и го нарежете на парчета непосредствено преди сервиране.
Да започваме!
Картофите се нарязват на едри парчета и се сваряват. Отцеждат се добре, смесват се с мазнината и се намачкват добре до еднородна смес. Добавя се брашното, солта и червеният пипер и сместа се обърква добре. Трябва да получите нещо като тесто, което да можете да оформяте с ръце. Колкото повече брашно сложите, толкова повече ще трябва да печете ястието. Но ако е прекалено малко, основата няма да бъде еднородна и ще се разчупва при поднасяне.
Мазнината в сместа спомага за „пухкавата“ текстура на вече опеченото ястие, не я пестете ☺
Правоъгълна тава с размери приблизително 40х25 се намазва с мазнина и картофеното легло се оформя с пръсти и длани. Задигнете го добре по стените на тавата.
Нахутът се сварява предварително. Отцежда се.
В тенджера се нагорещява мазнина. Чесънът се смачква на паста, лукът и морковите се нарязват наситно. В мазнината се запържват първо чесънът, след това подправките за масала. Внимава се да не загори чесънът.
Лукът и морковите се добавят, сипва се 1/2 чаша гореща вода и се оставя да се задуши.
Всъщност това не е оригиналната рецепта за масала, но точно тази комбинация на мен ми е любима. По желание можете да сложите мента, мащерка, джоджен или чубрица. Това зависи от предпочитанията на семейството ви!
Когато лукът стане прозрачен, в тенджерата се сипва отцеденият нахут, разбърква се и се посолява с брашното. Бъркайте за около 3-4 минути и махнете от огъня.
В тавата с картофи (леглото за нахута), сипваме нахут така, че да остане поне един пръст под горното ръбче на картофената стена. Това е защото ще наредим тиквички, а и за да запечем картофите (любимото ми!)
Тиквичката се нарязва на колелца с дебелина 6-8mm. На снимката се виждат и домати, но не ги използвах. Първо, защото не бях преценила добре количеството и те хартисаха, второ защото щяха да разводнят нахутената смес. Но пък си ги хапнах успоредно с правенето на ястието.
Колелцата се нареждат със застъпване.
В предварително загрята фурна ястито се пече за около 30 минути, а през това време ще си направим веган сос бешамел.
За него е необходимо да имаме соево мляко, но аз съм убедена, че ще стане и с вода! В България никога не съм купувала каквито и да е растителни млека, но тук има богат избор от качествени продукти и на разумни цени.
Ще кажа как се прави с мляко, с вода е аналогично.
В дълбока и малка тенджерка се загрява мазнината ( до 120°С) и в нея се добавя брашното. Бърка се постоянно с дървена лъжица и се внимава да не загори и да няма бучици. Когато сместа придобие златист цвят, се маха от огъня и се сипва млякото, като постоянно се бърка. Връща се на котлона и пак се бърка. След минута махнете от огъня.
При сместа на тънка струйка се налива вода. Не се добавя цялата изведнъж и след всяко добавяне се бърка, докато се поеме напълно. Така контролираме желаната гъстота.
За мусака трябва да е по-рядка, а за гарнитура- по-гъста. На снимката се вижда горе долу към каква консистенция се стремим.
Накрая се добавя оцета, черния пипер и солта.
Ястието се залива с получения сос и се запича за още десетина минути. Изважда се, оставя се да поизстине и се разрязва на квадрати, които се поднасят с шпатула или плоска лъжица.
Съветвам ви да разрежете, когато е напълно изстинало, за да няма опасност да се разкашкат пластовете.
Гарнирайте със свежи домати и свеж лимонов сок! Мога да се хвана на бас, че няма да има човек, който да не го хареса!
PS: възможно е да остане малко от картофената смес. Оформете на топчета, оваляйте в подправки и запечете във фурна за около 10 минути. Ще получите картофени крокети.
PS2: възможно е да ви остане от нахутената смес. Имате лъжица, имате уста…какво чакате :Р
PS3: невъзможно е да остане дори малко от ястието…свършва за един ден! Няма идеални неща!
Продуктът беше добавен в количката ви!