Истински ръжен хляб и рецепта за ръжен квас

Ех, ама ръжено заглавие, а?

Оригинален ръжен хляб, защото много често, ако си купувате хляб от магазина, попадате на етикет ръжен, а всъщност е пшеничен с разни пепели и оцветители, малко ръжено брашно и не искам да си помислям какво още.
Как да познаем ръжения хляб….твърд е! Няма как да е бухнал. Самата му структура седи леко влажна, има специфичен аромат и е доста тежък. Както всеки истиснки хляб, де…. И още нещо- 2 филийки са напълно достатъчни за да ви заситят…няма нищо общо с така наречените „диетични“ хлебчета…
Темата за хляба ми е любима! Наистина! Обожавам да експериментирам! Дори и в момента пека нов, интересен и ароматен хляб, който ще споделя по-късно с вас ( ама ме подканвайте, че не знам колко още неща имам да ви споделям, а се бавя!) …Самият процес на замесване е вълшебен, допирът на тестото, магията на печенето…Осъзнавате ли, че от брашно и вода вие можете да сътворите парче храна, което векове наред е било символ на приятелство, било е основно препитание за поколения. Всяка страна си има национален и специфичен за региона хляб. За България това е киселият, приготвян от пшенично или ръжено брашно. Вода, брашно, квас и малко сол…това е.

За да направя истински ръжен хляб, реших да направя и ръжен квас 🙂 Както вече съм обяснявала, никак не е трудно, само търпение да имате. Ето и насоки:

Ръжен квас:

Забърквате 4-5 лъжици ръжено брашно, 1-2 лъжици цели ръжени зърна с толкова вода, че да стане с гъстота на тесто за кекс. Оставяте на топло ( близо до парното например) и не захлупвате плътно съда с капаче. Добре е да се бърка с неметален прибор. Всеки ден подхранвайе кваса с 2-3 лъжици брашно и още малко вода, така че да запазите началната консистенция. Лека- полека квасът ще замирише на кисело, после на кисела боза и в една прекрасна сутрин, ще надигнете капачето и ще видите много малки балончета, а квасът ще е увеличил обема си ☺ Вече е готов за ползване. Винаги, когато взимате от него, слагайте отново брашно и вода. Така може да го подхранвате, а значи и да ползвате години наред. Веднъж ферментирал, няма да го изгубите, освен ако не сте ужасно разсеяни 🙂

Не бива да ви притесняват зрънцата ръж в кваса. След 2-3 дена съвсем омекват, така че може да ги слагате и в тестото. 

Замесване:

За да е по-хубав хляба, баба ме е учила винаги да пресявам брашното. Аз си купих сито едва преди 2 седмици, че да си правя хартия върху него, та не следвам съвета й. За сметка на това, обогатявам брашното с въздух, като добре го разбърквам с голяма лъжица, докато стане „рохко“. Квасът се разтваря в паничка с топла вода и със захарта (тя е по желание). И вече е ред на вашите две прекрасни ръце да омесят тесто, не прекалено твърдо, че да не чупите ножове и секири после 🙂

Когато приключите с месенето, покрийте тестото с кърпа и оставете поне 7-8 часа, за да втаса ( Тук да вмъкна- в момента пека хляб, който замесих снощи и едва сега- на обяд, сложих да се пече…вече ще правя така винаги!). 
Когато дойде ред на печенето,  пренесете тестото върху набрашнена повърхност и просто оформете в желаната форма.
Чела съм, че може отново да се премеси и да се остави да втаса. Аз не правя така. Не е нужно.
Ето го и суровото хлебче, напукано от процеса на втасване и съвсем леко оформено

Сложете в предварително нагорещена фурна. Печете 10-15 минути на 200° и после около 30- на 150° . Когато го извадите от фурната, завийте хлебчето в кърпа и го оставете да изстива върху решетка.
Ванилов съвет: ако ще го консумирате топъл, не го режете със студен нож.

Какво ще кажете за аромата?