Сурови ягодови пастички

Март, 2020.

Светът е полудял на тема КоронаВирус, а аз едва се излекувах от „обикновения“ грип тип В, след като не бях боледувала близо 6 години от нищичко. Само от лакомия, но за това лечение няма…
Прекарах на легло 7 дни, поне по 20 часа на денонощие, през цялото време с температура около или над 38 градуса. Спрях да ям, не можех да мисля, изгубих гласа си, едва дишах от тежест, свалих 4кг и все още се „пазя“ от хора, защото се чувствам ужасно слаба. Елиа (3,4г) направи пореден отит…поредна доза антибиотик, поредно стоене у дома и чудене какво да правим сами, защото за мен изолацията е важна социална отговорност.
Тежък период. Слава богу мина.

От него мога да си извадя няколко кратки поуки – не подценявай храненето! Пий много вода, яж цитруси, не се ядоооооосвааай за глупости 🙂 Последното е нещото, което вярвам, че ме срази. Все проекти, нови идеи, все нещо да оправя и подобря, всеки клиентски отзив взимам присърце, всяко не-както-трябва-да-е-нещо ме побърква и се чудя има ли световен заговор срещу мен. Хроничната умора, необръщане на внимание и липса на природа в ежедневието ме доведоха до тук – близо 10 дни невъзможност да работя, да се виждам с хора, да бъда себе си.
Мина. Да се надяваме.

Ето, взех се в ръце и отново започнах да приготвям десерти у дома. Старая се да са по-хранителни, заради състоянието ми. И да са без захар – заради Елиа, която е на АБ и захарта е последното, от което стомахчето й има нужда.
Сърбят ме ръцете да творя …не знам какво друго мога да правя в дъждовни и мрачни дни, но с тази изолация скромното ми домакинство не може да смогне с цялото количество десерти, които искам да направя, а и си обещах да намаля сладкото за месец 🙂

…

Напоследък изпитвам интерес към суровите десерти отново.
Много пъти съм казвала, че са ми скучни и еднотипни – няма я магията на месенето и печенето, винаги технологията е една и съща, а резултатът би могъл да е трагично-здравословно-блудкав… Също така недолюбвам факта, че за ВСИЧКИ кремове се ползва кашу, а подслаждането в 99% от случаите е с фурми. Скука и тотална неприродосъобразност. Ще попитате защо? Кашуто се събира по много тежък начин, от който кожата по ръцете просто изгаря.
И все пак – мисля си за десерти без кашу и фурми.
Днешният е именно такъв.
Лек, пролетен, ароматен, различен.
Скоро тези пастички ще можете да закупите в салона или ателието, защото рецептата толкова ми хареса, че я вкарвам в производство. Е…с няколко подобрения от чисто технологична гледна точка 🙂

Начин на приготвяне:

Easy Peasy , както всичко сурово.
Трябва ви само здрав блендер и кухненски робот. И подходяща форма, в която да сложите пастичките, моята беше 20х20 и беше идеална. Кръгла форма също ще е окей, а и силиконови формички за мъфини ще свършат работа.

Та, рецептата е разделена на две части – основа и крем.
Основата и със затворени очи можете да я направите – слагате в кухненския робот сливите и лешниците, смилате и прехвърляте в купа. Омесвате с кокосовите стърготини, докато ви хареса на вкус и консистенция – не бива да лепне на ръцете, но и не бива да е много сухо. Следвайте пропорциите за най-лесно, но имате предвид, че кокосовите стърготини поемат по-малко или повече вода, в зависимост от това дали са едри или дребни и това може да се отрази на самата рецепта.

„Тестото“ на основата го разстилате добре в тавичка с падащи стени или силиконова. Заглаждате добре с лъжица, оформяте и ръбче по желание.
Готово.

Кремът иска 10 минути подготовка.
За него кокосовата паста и какаовото масло трябва да се разтопят добре на водна баня, което отнема горе долу толкова.
В блендер слагате ягодите и меда – бръмвате ги до гладко пюре. Добавяте чия – и нея я бръмвате, за да се строшат зрънцата и да не хрупкат. Добавяте кокосовата смес, мента и лимонов сок и го бледнирате добре поне минута. Изливате върху основата.

И най-трудната част – оставяте десерта в хладилник за поне 24 часа. Не е лесно, признавам… ако през това време ви се дояде сладко, знаете къде са двете сладкарници 🙂 Нали знаете?

Да кажем, че сте устискали 24 часа. Вадите тортата от хладилника и би трябвало тя да е стегнала, да се реже лесно и да ухае прекрасно!
Нарязвате на квадрати ( около 12 броя с размер като за не много голяма лакомия), нареждате в чиния и се заемате с разкрасяването на труда си.

Декорация – волна програма както сърце ви учи. Аз се придържам към семплите декорации – шам фъстък, ягодки на парченца, листа мента. Но да ви кажа – и без декорация пастичките си стават за ядене. Ако решите да ги инстаграмнете, моля да споменете нашата скромна инстаграм страница, за да могат повече хора да се докоснат до това съвременно кулинарно изкуство.

Воала!
Ако сте изчели всичко до тук и сте направили пастичките, време е да изядете 2-3, да си кажете, че животът е много як и да се махнете от телефон/компютър.
Обичайте се.
Ваня
♥