Свежата, прекрасна сватба на Нина и Йоханес!

Още преди да отворим сладкарницата, с мен се свърза момиче, на име Нина.
Тя живее в Германия, но през април й предстоеше вълшебно събитие- сватба в нейния роден град- Пловдив.
Нина ме покани да участвам на сватбата. Но не като гост.
Покани ме да присъствам като вкусове, аромати, усещания и нови разбирания за десерт и сватбена торта! Защото не ползваме фондан, захарно тесто и имаме по-различниа визия за торта и украса 😉

Както се досещате, на Ванилницата бяха поверени всички сладкиши за една от най-прекрасните, свежи и вдъхновяващи ме сватби- тази на Нина и Йоханес. Вероятно, най-очакваното нещо е да кача албум със снимки на сладкишите, които приготвихме, но тази сватба беше всичко друго, но не и просто поръчка! Точно затова с такова закъснение сядам да пиша не за сладкишите, не… сядам, за да ви разкажа колко е вълнуващо да виждаш радостта в очите на хората, да усещаш благодарността им! Вълнението от тази сватба ме държи и до ден днешен. Спомените от самия ден, интересните „случайности“, фактът, че младото семейство се снимаха с мен в салона, украсата, стила, ръкостискането с всички роднини…

За мен тази сватба не беше просто поръчка за торта и сладкиши. Това беше едно изпитание на волята, предизвикателство и най-вече- огромно желание да оправдая безкрайното доверие, което ми беше гласувано само чрез комунакация по мейл!

Нина, Йоханес! Искам да ви благодаря тук, сега пред всички читатели, че ме накрахте да повярвам, че сватбеният ден може да бъде толкова различен, свеж, забавен, усмихнат и некомерсиален!
И все пак ще покажа малко детайли от най-сладкия ( буквално) момент от вашата сватба и съм сигурна, че ще се върнете отново в онази прекрасна вечер 😉

Сватбата беше в цветова гама зелено, жълто и бяло.
С Нина избрахме част от сладкишите, но друга част тя повери на моя вкус и преценка. Държах ароматите да са в тази гама- да напомнят за нещо свежо, зелено, лятно…
Едно от предизвикателствата беше традиционен немски десерт- Rote grütze, който трябваше да присъства задължително и да е максимално близо до този, който се приготвя в Германия.
Друг интересен момент беше подготовката на общо 200 мъфина, които бяха като тортата 🙂 По-този начин сладкото меню щеше да е по-богато и разнообразно.  А пък и десертите не се поднасяха от сервитьорите, а бяха наредени на две блок маси и така всеки можеше да си вземе каквото си хареса.

Ето какво беше сладкото меню:

Сватбена торта ♥ Ванилово-кокосови блатове с орехи, кокосов крем с лайм. Украса- естествена, ядлива и без изкуствени оцветители или захарно тесто.
200 кокосови мъфини с крем кокос и лайм. Така няма да има обидени, че си нямат парче торта. Все пак мъфините бяха същите като тортата.
100 шоколадови трюфела. Избрах два любими мои варианта- трюфели с матча и трюфели с индийски подправки.
100 бели трюфела. Спрях се на комбинацията лайм и лавандула. Освежаваща, запомняща се.
50 крема Rote grütze, това е немски десерт, който се прави с компот от горски плодове, нишесте, евентуално вино или лимонов сок. Поднася се с ванилов млечен сос. Е… ние променихме традицията и отзивите са били отлични- „По-вкусен от нашия“ са казали немските гости 🙂
50 шоколадови муса със сладко от горски плодове. Наша разработена рецепта за наситен шоколадов вкус, допълнен с аромата и киселата нотка на боровинките.
100 браунита с шоколад, фъстъчено масло и кайсиеви ядки. Класика в сладкарницата.

♥♥♥

 Сватбената торта беше 30 парчета, уркасата е само от бял шоколад, дехидрирана ябълка и лайм и 4 перлички за хранителна употреба. Ей така- за разкош. Блатовете- кокосови с орехи, напоени с малко ром и меласа. Кремът- 100% кокосов със сок и корички от лайм.

Розичките от ябълки са запазена марка за повечето ни сватбени торти. Можете да видите боровинковата сватбена торта на Моника и Владо тук 🙂  Панделката е за да придадем по-тържествен вид на тортата, лесно се маха преди или след разрязването, защото е залепена с бял шоколад.

200 мъфина. Как се правят, опаковат, как се запазват свежи и влажни… ами не е лесно, но иска ли човек- прави го! Само за сведение- 200 мъфина тежат около 22-23 килограма, хихих 🙂
За тях си бяхме подготвили около 12 килограма крем, който грижливо бяхме сложили в голяма кутия. Кремът е 100% кокосов крем с кори и сок от лайм. Напълно веган, страшно вкусен, нежен и пухкав! Понеже кремът го шприцовах непосредствено преди нареждането на мъфините върху предназначената стойка, той се запази свеж, не хвана коричка и повярвайте- цялата хотелска кухня зауха на кокос и лайм! Главният готвач бе почерпен и като разбра, че няма яйца, масло и мляко…хм- абе не ми повярва.

Така изглеждат около 170 кексчета с крем. Нямаше място за повече. Останалите бяха наредени в красиви чинии и сложени на блок масата. Ако и вие искате кексчета за ваш празник, то пишете ми, стойката я взимам под наем и определено е най-сладката атракция на празника 😉

Трюфелите…. може би най-изисканият десерт на Ванилницата. Нещо блажено, разтапящо се, божествено, нежно.
Имаше 4 плата с микс трюфели. На масата имаше табелки на два езика, така че гостите да могат да избират. Е, 3 различни трюфела е най-добрият избор, но пък има опасност някой след теб да се окаже безтрюфелен…
Лайм и лавандула, най-качественият зелен чай матча и индийски подправки. Добра комбинация.
А ако искаш още много, много идеи, разгледай тук, но внимавай да не огладнееш 😉

Прословутият Rote grütze. Както вече знаете, той се прави с компот от горски плодове, захар, нишесте, вино или лимонов сок. Има много варианти, но този горе-долу е класиката. Сервира се с ванилов сос.
Е… вече има нова рецепта! Понеже не успяхме да намерим хубав компот, но пък имаме уникално хубаво сладко от горски плодове (70% плод), разредихме сладкото с вода, сложихме лимонов сок, ванилия. Отгоре шприцовахме още кокосов крем. В чашките има и малко бял шоколад за повече сладост. Искате ли да правим такъв редовно :))
Браунитата бяха „тежкият шоколадов десерт“. 8 плата с индивидуално сервирани браунита. Нина остави на нас избора за вида брауни. Ние се спряхме на едно от най-търсените и любими, това с фъстъчен тахан, кайсиеви ядки и запечен сусам. Браунито се разрязва и подрежда в чашки непосредствено преди сервиране, за да е влажно и съвсем свежо. Ако искаш идея за брауни, ето тук  има повече 😉

Ето и една снимка от работния процес 🙂 Хотелската кухня ни се стори малка, но все пак се справихме.

И предполагам искате да знаете кой помага на Ванилката за сватбата 🙂 Ами…нейният прекрасен и възлюбен Тодор!

 Тодор е бъдещ майстор сладкар, но още не го подозира. Има страхотен талант и му се отдава много добре. Всички чинии бяха абсолютно еднакво и симетрично подредени 🙂

Воала! Готови сме! Подредихме всичко и колкото и да не ми се иска, трябва да тръгваме. Много път ни чака, а сърцето ми е на сватбата по време на пътя, след като стигнахме в Трън, че и на другата сутрин! Нямам търпение да се чуя с Нина, да чуя отзивите! Да разбера дали са харесали нещата!

Отново повярвах в сватбата, останах очарована от цялата тази емоция, празнично настроение, от добрия вкус. За миг се представих с бяла рокля. И знаете ли- ще е много интересно булката сама да си прави тортата. Аз мисля така да направя!

О…. най-важната снимка! 
Излизайки от кухнята и бързайки към колата, минах да кажа чао на Нина и Йоханес. Немският съвсем го забравих от вълнение, но те ме взеха и хайде пред обектива! И така! Е, кажете ми- как да не съм щастлива, как да не съм горда- коя сладкарка се снима с булката и младоженеца на сватбения ден!!!

♥♥♥

И ето и професионалните снимки от сватбата, насладете се! Аз започвам да мечтая да правя сватби.
Не знам дали е хубаво да си в бяла рокля.
Знам, само че е прекрасно да правиш сладкиши!

 

 

 

 

 

На добър час!

 

 

♥Ваня