Моята Любима Сурова Торта

Преди повече от 20 години се започна. Някъде там открих Магията на печенето на торти!
За дете на 4 години процесът на избиване на белтъци е граничещ с магия, а замесването на брашно с вода до пухкаво тесто си е цяла алхимия.

Като малка все се въртях покрай баба ми, която и до ден днешен за мен е най-добрият кулинар, който все още иска да учи, записва хиляди рецепти, препича сусам за салата и панира цвят от тиквичка 🙂

Моята мила и прекрасна баба! От нея съм наследила много, твърде много, че да мога да съм различна и затова със скрита надежда един ден внуците ми да наследят кулинарни умения от мен, се опитвам да съм като баба, че дори по-добра от нея.
И ако за традиционните сладкиши нямам никакъв шанс някога да я достигна, то за други знам, че вече е мой ред да я уча.

Знаете ли защо отворих сладкарницата? 
За да правя нещо различно и за да успея да пресъздам разбиранията ми за хубава храна.
Вече не казвам дори „здравословна“, това понятие е различно за всички и повярвайте, колкото фурмите и бананите се обявяват за свръх полезни, така същите те се обявяват и за ужасно вредни. Зависи от гледната точка.
Та, за сладкарницата… Едно нещо ме ужасява – да ми се наложи да правя нещо, което всеки друг прави.
Ето например аз много обичам крем карамел, но в никакъв случай не бих направила. Защото е скучен. Защото за него има рецепта в почти всеки кулинарен блог, книга, списание и вестник, че целият процес на „сътворяване“ някак ми се губи.
Аз бих направила „крем карамел“, но с кокосова сметана вместо прясно мляко, с листенца индрише и с препечени накълцани бадеми, които ще посипя върху обърнат в чинийка крем. И ето, ето така се ражда нещо ново и различно, в което е вложена толко много творческа енергия, че няма как да не е вкусно и разкошно!
Също така много ми харесва баницата с тиква, орехи и канела, която традиционно се прави по Бъдни Вечер и която всеки от нас е ял.
Е, моята рецепта за баница с тиква звучи по-инак: плънка за баница се прави със сварена тиква, объркана с фъстъчено масло и осолени фъстъци. А изстиналата баница пък се полива с меден сос…. ох, ето ви направо цялата рецепта ТУК. Много, много вкусна, различна и интересна, точно както трябва.

И сурови десерти обичам. Но са ми ужасно, безкрайно скучни… Липсва ми разнообразие и магия, всичко е някак еднотипно- накисваш, слагаш в блендера и готово. Не е това за мен. Не и всеки ден. Вкусно, но винаги се следва една и съща последователност и в общи линии няма опасност от грешки. Радвам се на смутита, на сурови торти и бонбони, но я няма магията на печенето, на забъркването на крем, на играта с пропорциите, която е толкова важна за печенето на хляб и сладкиши…

Всъщност, за да се впечатля от суров сладкиш, той определено трябва да е по-различен от това, което сме свикнали да четем и да чуваме- блат от смлени ядки с фурми, крем с кашу, кокосово масло и някакви плодове.
Говорейки за впечатлително вкусни бонбони, например мога да кажа, че Семпли и Коприна са моите любимци! Семплият е може би най-любимият ми суров десерт, а Коприната- най-балансиран вкусово суров десерт.
Също много харесвам плодове, объркани с тахан и сурови десертчета, които не са на основа на фурми.

Точно така, бягайки за пореден път от познатите до болка рецепти и съставки, се роди и Любимата ми сурова торта. Обожавам я, луда съм по нея, не мога да ви кажа просто колко много ми харесва точно тази торта с точно толкова сладост и с точно и само тези 5 съставки- сливи, кокосови стърготини, кокосово масло, какао и мед. Точка.

Нищо повече не й трябва. Величествена, различна, хармонична и завършена като вкус. Дори не се сещам за аромат, който да й подхожда, толкова вкусна е.

Няма как да не я споделя с вас. Надявам се да стане и Вашата Любима Сурова Торта!

Начин на приготвяне:

Блат:
1 вариант- с накисване.
Сливите се накисват във вода за през нощта. Много добре се отцеждат и се блендират до пюре. След това се объркват с кокосовите стърготини и с тахана. Таханът е по желание. Неговата роля в рецептата не е да придаде вкус, а за да помогне за по-доброто слепване и уплътняване на блата без ползване на повече стърготини или кокосово масло.

2 вариант- „бърз“ вариант.
Сливите заедно с 3-4 с.л. вода се блендират до пюре. След това се процедира по същия начин.

Сурова шоколадова глазура:
В малка касерола се стопява кокосовото масло, добавят се меда и какакото и се объркват добре. Ако харесвате по-сладки десерти, добавете повече мед.
Съвет от мен- медът не бива да е с натрапчив аромат, като например мед от магареки бодил.

Сглобяване:
Най-удобно е да се ползва силиконова форма, но и форма с падащи стени ще е удобна.
Тестото за блата се разстила с пръсти и се оформя на слой с еднаква дебелина.
Отгоре се изсипва суровият шоколад и се разпределя равномерно по блата.
По желание се поръсва с чиа, конопени семена, още кокос.

Тортата трябва да стегне в хладилника, след което можете да се убедите, че… нищо не й липсва. Ех, пак ще си я направя!
Прекрасен и вкусен ден!

ПС: тази торта я предлагаме и в сладкарницата, така че ще можете да я поръчате за ваш празник.