За удоволствието от храната ♥
Често чета статии за „здравословно хранене“, така де- чета свободни съчиниения на темата.
Чета за диети, за броене на калории, за мерене на салата от 150г маруля, 30г зехтин, 20г сирене, 47г домати, 81,4г краставици.
Говоря си с жени, които вечно са на диета, все не трябва да ядат, все трябва да свалят…
СТИГА!
Мили мой читателю, искам да те помоля за едно- наслждавай се на храната, обичай и се грижи за тялото си, не изпадай в крайности.
И понеже повечето читатели на блога са дами, ще си позволя да ви адресирам този пост до нас, дамите.
Приказката започва така:
Имало едно време едни 5 килограма, дето „само ако ги сваля и ще съм щастлива/красива/обичана/секси/ще си хвана приятел/ще си хвана любовник/ще си хвана отбор“ и т.н. Тези 5 килограма били трън в очите на толкова много жени, че един ден полицията започнала да ги издирва.
Разнесъл се слух, че се крие по бедрата и коремчетата на дамите в града и затова полицаите започнали да спират всяка дама на улицата и учтиво я помолвали да даде информация за 5-те килограма в районното.
Тя, като видна съвестна гражданка, на секундата се качвала в патрулката и дори се самозакарвала в РПУ-то, само и само да даде показания срещу Петте.
Влизала уверено в кабинета, с балетна стъпка слагала единия крак пред другия и заявявала:
-„Ето, виждате ли, виждате ли, че на това бедро, на другото и малко по кръста Петте килограма така са ме сграбчили, че ми се плаче само като ги погледна в огледалото! От мъка не ям, не си позволявам нищо да хапна !“.
-„Ама…аз виждам само вашия крак и една хубава талия, уважаема госпожо“- измърморвал стажантът.
След него и лейтенантът се вторачвал с лупа, но и той не виждал нищо. Че и детектив се намесил, но открил само бримка на чорпогащника и забравено талонче за градския в джоба.
Нищо! Нямало ни следа от Петте кила и дамата била пускана да си хода, макар че крещяла „Мафия, вие нищо не разбирате,оставка, оставка!“
И така следващата. И следващата дама.
… година след година. Списание след списание…. Снимка след снимка. Все по-слаби и анорексични модели и идеали, все по-слаби или ненужно мусколести жени се явявали в обществтото и гордо заявявали, че с много тренировки и диети, няма да позволят на Петте кила да ги нападнат. И вярвали, че с това ще са щастливи.
След много години неуспешно търсене, Полицията се отказала да търси тези Пет килограма, които така пречели на дамите да живеят щастливо. Самите дами вдигали протести, излизали на митинги срещу петте килограма…. а всъщност, много дълбоко в съзнанието си, те осъзнавали, че протесират срещу кльощавите манекенки, манията за идеално тяло на цената на всичко, хранителните добавки за отслабване и насаденото от обществото мнение, че трябва да са вейки.
Така си живеело градчето. Все се намирали дами, които били преследвани от мистичните 5 килограма. Имало и такива, които си свиркали и си чоплели семки, хапвали си бисквитки и изглежда не били застигнати от онзи кръвожаден звяр! Имало и слабички дами, които пък спазвали диети, защото прословутата женска библия „Космо Поли“ пуснала научно изследване, че с неядене и мерене на всеки грам храна, в условията на близко до аскетизма живеене и липса на удоволствие от храната, дадена от природата, нежните половинки ще успеят да се защитят от Петте килограма и да бъдат щастливи.
(доказателство били всички манекенки с обиколка на талията, колкото е моят изящен баджак и които често, често били хващани я с дрога, я с анорексия, я пък нямали късмет в любовта, тюх!)
Най-лошото било, че тези 5 кила явно са заразни. Все повече жени мрънкали. Все повече тарикати се намирали и предписвали чудодейни методи за защита от чудовището. Имало дори и чуждестранни специалисти, които съветвали пълно спиране на храна, трениране до изнемога, разболяващи диети и т.н. Опасна била и доверчивостта: „Щом помогна на Марийка, ще помогне и на Сийка“.
И всичко това продължавало много, много време. От кога- не знаем, но повечето дами с любов си спомняли онези дни, в които нямало нищо ненормално да имаш не 5, а 6 кила.. „отгоре“. Отгоре на кое?
„Кое“-то се смята за идеално тегло. Но нима има идеални хора? Изобщо, има ли хора, за които едно нещо може да е идеално за всички?
Дали за мен, за Сийка и за Марийка, яденето на 7 яйца на ден е ОК? Дали Марийка иска да дъвче марули и да пие по 2,37л вода на ден продължение на година? Дали Сийка е навита да тича 10км сутрин в 6ч? Не, извинете ме- не.
Името на града, както става ясно, е Земя. Все по-често срещам хора, за които храната е основна мисъл. Храненето е по задължение, под часовник, с кантарче, с таблиза за М, В, Б. Храненето не е удоволствие. Марулята не е хрупкава, приятно зелена и ухаеща на пролет. Тя е просто ХРАНА с отрицателна калорийна стойност, никакви мазнини и много фибри.
Купичката мюсли не е вкусна кашичка от любими овес, стафиди, шоколад, мед, сусам, тахан. Тя е закуска с бавни въглехидрати, с известен брой калории и в никакъв случай не трябва да има шоколад, стафиди или мед.
Ядките са свръхкалорична храна. Ядат се само 40г на ден и то сурови. Но за мен са вкусни запечени с малко сол, с приятели, с чаша вино ( около 120kcal), да са поне 100г и ми е все тая колко калории имат…
МОЛЯ ВИ! ХРАНЕТЕ СЕ С УДОВОЛСТВИЕ И СЕ НАСЛАЖДАВАЙТЕ НА ХРАНАТА!
Не захарта, брашното, маслото или зехтина, месото или картофките, сладкото, соленото или мазното са вредни.
Вредни са начинът, по който възприемаме тялото си, храната си.
Вредни са навиците ни да се храним бързо, без да оценим свежия аромат на краставичката, хрупкавата бисквитка с парченце шоколад и аромат на канела, студената чаша вино и порция сирене, грижливо направено от някой фермер…
Вредни са храните, които ни се пробутват, които правят живота ни по-удобен, по-мързелив… вредни са несвойствените за човека вещества… Е-та, маргарин, рафинирани продукти.
Преди време спортувах много, изглеждах като манекенка. Всички мускули на корема и краката ми можеха да се видят като в учебник по анатомия. Дали бях щастлива ли?
Ами… не. Така де- не смятах, че щастието ми се дължи на перфектния корем. Но пък не смеех да хапна сладко, хляб, масло, пържени картофки.
Сега. Сега имам не 5, а 10 кила. Че ако се вманиача може да открия и 12.
Ходя по планини, изминавам десетки километри на ден, радвам се на коричката на бял хляб, на шоколад, на мазни храни с много калории, на домашни пържени картофи 🙂 Излизам с приятели и не се притеснявам, че като ме поканят с чипс, ще се „изкуша и ще приема“.
Мили момичета!! Не се вманиачавайте с диети и с броене на калории. Бройте усмивките си, бройте бенките, които са като звезди по кожата ви, бройте закачливите си погледи, които- повярвайте- са много, много по-секси от което и да е „минус 5 кила“ бедро!
Наслаждавайте се на истинската храна и не се страхувайте да хапнете сладко, хляб, нещо мазно.
Щастието не се крие в храната- не. Но в никакъв случай не се крие и в избягването й.
♥
ПС: подкрепям с две ръце спорта и физическите упражнения, здравословното, но не и маниакално хранене, както и контрола над емоционалното хранене. Обичайте себе си, бъдете в хармония с тялото си!
