Обсебените от „Здравословната“ мания…

Нямате си идея от колко много време искам да напиша една такава статия. Ама дори и сега знам, че няма да успея да се изразя по най-точния начин, защото само хората, които добре ме познават и знаят как живея и какви са ценностите ми, ще успеят да разберат какво точно искам да кажа. Да- пиша много, мога да ви изброя 1948629 думи в една публикация, ама не е това целта…

Както всички знаем, човекът е социално животно. Живее в общество, следва тенденции, има нужда от критика и похвала- все нормални и естествени неща. Хубаво. Но…
И както всички вероятно сме забелязали, в последно време ( т.е. от както вредите от рафинираната, непълноценната и опакованата храна станаха очевидни и затлъстяването се превърна в световен проблем), много производители, рекламни агенции, сайтове и хора ви натрапват само едно: ЯЖ ЗДРАВОСЛОВНО! 
Не знам дали обаче само аз го забелязвам или повечето от вас го подозират, ала „здравословната“ храна, правилата за здравословен живот и всичките съвети, напътствия, мотивиращи сентенции, лозунги, снимки на кльощави мадами с ябълка в ръка….всичко това е едно толкова дълбоко море, че аз лично започвам да се давя и макар че умея да плувам добре из такива „мътни“ води, наистина ми идва до гуша и прелива това море. Също така се задушавам и от хора, които натякват колко здравословно се хранят, колко са праведни пред Здравословния си Бог и дават акъл на всички останали.
А това съм аз- дето си има моя си теория, която е валидна за мен и само за мен,  не следвам нечии съвети и не чета правила за здравословен живот, защото съм в хармония с навиците си, тялото си и потребностите ми от „забранени“ храни, които с чиста съвест ям. Ами хората, които си търсят техен път, ами всички, които тепърва започват, ами подрастващите?

Всъщност аз съм фен на здравословното хранене. Но не съм маниак. Фен, не маниак- има разлика.
Фен е да се радваш, маниак е да си обсебен.
Да си фен означава да избереш ябълка пред вафла, а когато много ти се дояде вафла да си вземеш пустата му там вафла, колкото и химична и вредна да е тя. Просто знаеш, че вафли ядеш веднъж годишно, но ако хапнеш вафла два пъти годишно, няма да се обвиняваш месеци наред…
Да си маниак означава да си болен и обсебен- да ти се яде вафла и вече да плачеш, но в името на „Здравословното“ да вземеш втръсналата ти ябълка. Не, не съветвам никой да предпочете вафла пред ябълка, но ако желанието ти е толкова огромно, то още не си стигнал до момента, в който нямаш нужда от въпросната вафла и изборът ти на ябълка не е ограничение или компромис, а щастие и рутина. Това са именно хората, които не изпитват никаква нужда от вафла, защото без да се замислят или колебаят, те съзнават, че тази вафла не е вкусна за тялото им и за небцето. Това е друго – за тези хора няма да пиша, защото те отдавна са прескочили „трапа с вафлите“ и нямат  нужда да четат нито един от тези редове.

Да си кажа: вафли не ям, ябълки обичам. Не защото не са ми вкусни вафлите; просто нищо не ме кара да се зачудя какво да си купя, нищичко….точно това е хармония с ума и изборът ми е рутина и щастие.

Разсъждавам си аз… познавам много хора, които се хранят само със здравословни неща, изтъкват този факт, смятат, че правят нещо велико, че са велики, че спазвайки диета те демонстрират сила или превъзходство. Познавам такива, които нямат социален живот, защото се хранят здравословно и избагват да ходят по „разни места“. Не могат да седнат в парка, за да чоплят семки, защото били печени и солени. Не можело на това заведение, там има пържени картофи. Не може да ядеш солети веднъж в месеца, вредни са. Да, така е. Ама не сме единаци, не живеем в гората.

Хора!!! Къде ви е удоволствието от живота, бре? 
Ако вашият начин на хранене е постоянно ограничение, възпиране, отричане на вкусни за небцето ви, ала грешни за съзнанието храни, то къде е вашето здравословно? Нима е полезно да си в ограничения и мисълта ти да е ангажирана със сваляне на килограми и мисли за храна?
Нима е нормално да подбираш приятели, места и теми на разговор само на тази тема?
Нима е нормално цял живот да си на диета, защото по природа си по -пухкав? Има слаби хора, има и по-пухкави. Има ниски, има и високи. Има хора с бърз метаболизтъм, има и с бавен…ала има и едни списания и реклами, дето натявкват, че човешкото тяло трябва да изглежда по определен начин и т’ва е- и аз трябва да съм слаба, и аз трябва да карам на вода цял месец. О не, мерси.

Мисля, че наравно със затлъстяването, орторексията и хипохондрията са много модерни заболявания. Орторексия е болезнената мания да се храниш правилно и само с определени храни, без никакви изкючения, никога и за нищо. Не бива да се бърка с начина на живот на човек, който вярва в принципите си и не яде вафли, не защото се ограничава, а защото никоя клетка от мозъка му не му нашепва „О, колко е вкусна тая вафла“. Обикновено тея хора не съзнават, че имат проблем и то този проблем може да стане такъв за околните, защото е досадно да чуваш от колежката си, че е на диета, от както се помниш и да слушаш хвалбите на приятел, който яде само здравословно и се впуска да ти обяснява какво трябва да правиш и ти.
Как да познаете дали сте в онази фаза на орторексията, която мен самата ( а аз СЕ храня здравословно, без да ми се ядат валфи и без да ме е страх да си взема шепа чипс в парка) ме плаши и дори ми е леко отблъскваща… замислете се за какво най-често мислите. За какво говорите, кое ви отнема много време. Повярвайте, има много други удоволствия в живота освен четенето на етикети, броенето на калории и разглеждането на мотивиращи снимки....Едно такова удоволствие е да успокоите мозъка си и да се храните здравословно, но не и ограничаващо!
Да, има такива хора…има. И аз съм имала срещи с тях. И те са ме разпитвали час след час какво мисля за еди коя си храна, за еди коя си комбинация, дали одобрявам закуската им и т.н. и т.н. Дори не ме изчакват да им отговоря и айде пак въпрос… Ама аз не съм специалист. А и да съм, единственият съдник може да е сам човекът за себе си. И на тея хора не им е лесно…може да са в началото и всяка нова храна, комбинация, чули недочули за някой режим да им е невероятно интересен, ама не може само за това да се живее. И говори! И мисли!
Минала съм го тоя период и аз преди мноооооого години. Всъщност от тогава са ми 99% от знанията за храните, съставките, реакциите в човешкото тяло и т.н.  Четях етикети, сравнявах по 3-4 пакета наведнъж, поставях си ограничения, на събирания с приятели не смеех да се пресегна за фъстък, абе смешна история. Но я виждам като такава, чак след като осъзнах, че съм прекалявала. От орторексия лесно се минава и в анорексия. Анорексията е подла и долна болест. Прекали ли с една череша- и айде диета една седмица; появи ли се най-малкият порив на глад- айде спорт, вода и сокове… и така до 50, до 40, до 30 кила… И се радва, и се хвали- не спира да се снима и да показва на всички колко е отслабнал/а….упс- някой да се погрижи за тоя човек! И до това съм била близо, но слава богу се усетих навреме и осъзнах каква огромна глупост правя и как измервам щастието си с по-малки дрехи, та започнах да живея нормално и станах социална. Отдавна беше това…. И се радвам, дива съм от шастие, че сега имам коремче, паласки, но умът ми е чист! ( е стига де…минавам за слаба, пък и яко колело карам!)

А за хипохондрията– това е болестно състояние ( на духа), при което хората все си мислят, че са болни, че В12 не им достига, че не им функционира еди коя си част на тънкото черво, постоянно се подлагат на пречистване, на някой режим и основното им занимание е да тъсят лекове за всичко, да пият всякакви полезни отвари, смеси, хапове, добавки, храни  за всеки случай. Може и да им няма нищо, ама за всеки случай, нали е полезно. То по принцип това си има психологическо обяснение- човек, който е жаден за внимание и любов, несъзнателно търси за какво да се оплаче, за какво да му помогнат хората и как да получи повече грижи. Дори вярвам, че острата нужда от внимание, почивка и любов може да предизвика заболяване, което изисква грижата на останалите…но това е друга тема.

Изобщо, цялата тази модерна идея за Здравословно е много изкривена. По-важно е да се насладиш на невредна храна, а не да залиташ  по разни извлеци, водорасли,режими, и всякакви модерни и полезни неща, дето баба ни не е чувала.
Да живееш здравословно първо означава да си щастлив, жизнен и с бистър ум. Това в никакъв случай не означава, че трябва да дъвчеш нарочени за полезни треволяци, билки и прахчета… Не ти харесва спанак- не яж, какво като е полезен? Не обичаш ябълки- не яж! Обичаш вафли- яж умерено докато не проумееш, че тази вафла не е храна и че вредиш на най-ценното си- твоето тяло.

Някой разбра ли нещо? Ехо…изобщо някой стигна ли до тук? Ако да, то следва най-хубавото: ще се опитам да се изкажа сбито и смислено- нещо, дето не ми се отдава…

Тъй.
Да се храниш здравословно означава да НЕ разправяш на всички как и защо предпочиташ ябълка пред вафла, а да го правиш за себе си, с ясна мисъл и напълно без колебание или желание за вафла.
Още не си стигнал до тук? Не се отказвай..нека има преход. Разберете ме- аз не искам никой на тоя свят да яде вафли, изобщо не искам да се произвеждат вафли, но е напълно безсмислено да живеете в ограничения, които са ви налагани от сайт, приятел, съветник, а не от самото ви съзнание. Когато ябълката стане единствен избор, а не компромис, тогава сте в хармония със себе си.

Да се храниш здравословно означава да приемеш това за нормален начин на живот, а не вечна тема на разговор, причина за хвалби и основен ангажимент на мозъка ти!
Това не бива да е спънка за социалните ти контакти и изживявания, това да не е основна тема на разговор и моля- няма нужда да снимате всяка една ваша обедна салата, изстискана трева от не знам си какво…правете го за себе си. Ще усетите колко е приятно и хармонично да се грижиш за тялото си без да има нужда да го известяваш на всичките си познати. 

Здравословният начин на живот означава да се чувстваш бодър, свеж, здрав, с бистър ум, с желание за нови предизвикателства.
Означава когато някой те почерпи с кофти торта за рождения си ден, да хапнеш от уважение една-две хапки; когато си на палатка и има само бял хляб (бррр, лош хляб!),  да си вземеш 1-2-3…7 филии, няма да умреш, я. Означава да се наслаждаваш на живота. Означава да не се виниш и наказваш с гладуване, когато си хапнал 3 бонбона или си изял повече тахан.

Щастието и самочувствието не се измерват в брой свалени с диета килограми. Познаваме и аз, и ти, толкова много слънчеви, енергични, добри, свежи и прекрасни хора, които имат тук таме малко в повече. Това не ги прави нещастни, нито по-малко ценни, нито по-малко красиви за мен. Това ги прави такива, каквито са. А ентусиазмът, който човек има, когато видимо и бързо отслабва/прави мускули е съвсем нормален за психиката ни, но и съвсем недостоен за истинско щастие.

~~~

Имах една приятелка, която беше пухкава. Не дебела, ама където и да я пипнеш, имаше мекичко. Но спортуваше, хранеше се все с хубави неща, беше толкова жизнена и готина.. после взе че отслабна и вече не беше същия човек.
Двете ми най-добри приятелки имат малко килца в излишък, но не помня някога да са се оплаквали или страдали, или пък били пасивни и мързеливи. Едната кара колело като луда и ходи по планини, другата танцува народни и е ходела по състезания по аеробика- барабар с излишните кила. Е… за мен те са идеален пример, че живецът на човека хич не се крие в килата! И в манията за здравословно хранене.
И обратното е ставало; човекът, който ме научи на много неща е бившата ми съквартиантка Теди, която е едно непоносимо добро същество, заразяващо те с усмивка, спокойствие и чувство, че всичко ще се оправи, няма значение какво е „всичко“. Преди да срещна Теди, аз не смеех да изям парченце шоколад или да си купя мляко с по-висока масленост от 0,5%. Но Теди ме научи какво е да се зарадваш, какво е да излезеш за парче торта в 11 вечерта, какво е да живееш без да мислиш за талия, ханш, огледало. Тя ме спаси отчасти, защото осъзнах най-важното: красотата на човека иде от сърцето и очите му, не от талията и ханша… Тя ме спаси, защото престанах да ограничавам себе си до болка и вече не извършвах „престъпление“, когато ядях шоколад, меденка или пък торта с нея на някоя сладкарница…. 🙂 Теди, много си я обичам Теди!

Много примери имам. Пример съм и аз. Макар че ви ги пиша тези умнотии, доста често си гледам дънките от преди 4-5 години и ми се иска да съм същата мацка! ☺ Ма що го искам- и аз не знам. Имам си приятел, който ме обожава точно такава- заради акъла, заради самата мен, заради неспирната ми лудост. Тогава нямах такъв човек, въпреки плочките и манекенското тяло.. Имам си най-хубавта работа на света- работя за себе си и хобито ми е моя работа, а тогава дори не съм смеела да си помисля за торта!
И много пъти ми става гузно, че хапвам повече сладко, но и често се спирам за миг, питам се- имаш ли нужда от това, Ваня, осъзнавам, че нуждата ми е да пийна вода, да поспя или просто нямам нужда от нищо, и измивам купата без да я облизвам :Р Защото като правиш по 5 торти на ден, не може всяка купа да облизваш, наистина е доста!

Та…

Та. Изводът си е ваш. Нужно е само да затворите очи и да помислите за идеалите си, за ограниченията и за най-важното.
Не приемайте писаниците ми като осъдителни, защото всъщност, аз съм критична само към себе си и хората, които искат да научат нещо от мен.

Осъзнайте разликата между здравословен живот и мания за здравословен живот. Едното е хармония с мислите и действията, второто е надпревара и борба с тялото си, възможностите си, метаболизма и наложените идеали.

PS:  не одобрявам по никакъв начин храните, които се продават масово и не ги консумирам изобщо. Заведения за хранене от типа на ФатДоналдс, KFC, всички дюнери, пици, опаковани храни…всичко в супермаркета почти за мен не са храна, а стока, която цели да вземе парите на потребителите, без да им даде друго в замяна, освен задоволство на небцето и развиване на зависимост от вредни „храни“.
Призовавам всички да се хранят с възможно най-най-най-натурални и нерафинирани храни, като крайностите са също вредни. Има простичко правило- ако ни го дава природата и няма химически добавки, значи е добре! Ако ли е рафинирано, консервирано, с добавки за вкус, аромат, цвят, текстура, издръжливост- то това вече не е храна.
Да, чипсът не е храна, никога не бих си купила; но ако ме почерпят в парка, докато пия бира, то ще си взема една шепа, ако ми се похапва, без да се „мразя“….толкова е просто и лесно 🙂

Успех!