Бананови мъфини с 5 съставки

Случвало ли ви се е поне 187371 пъти в живота да си купите банани с чистата и благородна мисъл да ги изконсумирате, но когато вече сте занесли екзотичната си покупка у дома, погледът ви изобщо да не се спира върху чепката банани, а да обикаля шкафове и чекмеджета в търсене на нещо сладко, шоколадово и калорично и докато погледът ви дни наред е на тази кулинарна екскурзия, горките банани да се скапват в купата и да покафеняват от самота и чувство за пренебрегнатост?!

На мен ми се е случвало поне 187371 пъти.
Но аз съм телец. Телците са скъперници и хедонисти и това на по-простоват език, който е в унисон с днешната рецепта, звучи така – аз храна не хвърлям и намирам начин да си направя нещо вкусно почти по всяко време на денонощието, седмицата, годината и карантината.

И така.
Когато стана ясно от преекспониращи новини, гологлави генерали, униформени лекари, фейсбук гадатели и китайски жреци, че храната и тоалетната хартия са на изчезване, аз се презапасих. Запасих се с банани, ябълки и мандарини и след около седмица осъзнах, че качеството на живота ми изобщо не зависи от разнообразнието на храна в живота ми, ами от емоциите, които успявам или пък не да отключа в себе си. Емоциите ми съвсем се вкиснаха, когато трябваше да хвърля (shame on me..) 5 мандарини и за да не се вкисна и самата аз, реших да оползотворя кафявата локва, която до преди седмица беше чепка от стройни, жълти и ароматни банани. Нали, телецът в мен..

Повечето хора в ситуация като настоящата (днес сме 6.4.2020, ден 24 от Извънредното положение) имат нужда да се хранят. Не че са гладни, но се хранят. От скука, от инстинкт за трупане на запаси под кожата, благодарение на които биха оцелели в една по-истинска хранителна криза. И аз го правя понякога. Всички го правим. Хора сме.
И тук идва въпросът – как да си утолим този пандемичен глад (нали..той не истински. Както и пандемия май няма, ама това да не го почвам сега) с нещо, което няма съвсем да наруши баланса между налични дрехи в гардероба и тяло, което може да ползва тези дрехи. Демек – здравословна и вкусна храна, от която да поддържаме някаква прилична и естетична за окото форма. И която да я хапваме с удоволствие, а не да се самонаказваме с безвкусни храни, които са толкова полезни, че в един момент се чудиш колко е гадно да си здрав.

Лично аз за тези 24 дни, направих поне 10 различни сладкиша, месих хляб, баници, кифли, козунак. Научих се да пека агнешко и да отварям вино с поглед.
Но всички тези сладкиши и т.н. са такива, които НЕ носят празни калории и успяват да ме заситят и да дадат хранителни вещества на тялото ми. Основен принцип за всички десерти, които правя вкъщи или в сладкарницата. Почти всеки ден имам движение – двучасови тренировки вкъщи, колело, разходки ( МОЖЕ ) или чистене на блестящо чистия ми дом за N-ти път.

…
Липсата на движение, консумацията на храни с празни калории и висок гликемичен индекс, твърде честият прием на информация, страхът и изолацията са най-прекият път до депресивни състояния, които няма да изченат заедно с вируса или някоя нова наредба, а могат да ви тормозят месеци наред. Замислете се и горе главата. Горе главата и хайде в кухнята да изпечем онези изостанали банани, които на пръв поглед приличат на кафява локва, но от близо забелязвате, че локвата е с органичен произход…

Рецептата ми, кълна се в Марк Ц. и в целия Спотифай (жив да е!) , е най-лесната, бърза и полезна рецепта за бананови кексчета.
Имат само 5 съставки, нямат захар, имат високо протеиново съдържание, нисък гликемичен индекс, нямат добавена екстрахирана мазнина, без глутен и млечни са. Направо палео!

Правят се за около 5 минути, пекат се 15 и когато се решите и вие да превърнете бананите в кексчета, непременно се сетете за мен и ми благодарете ♥
Чувството на благодарност и усещането за щастие са в право пропорционална зависимост.

Начин на приготвяне:

Можете да дадете на децата да правят тази рецепта.
Не се шегувам, елементарна е и място за грешка просто няма.

В голяма купа намачквате бананите с вилица. Добавяте яйцето и фъстъченото масло (което може да се замени с тахан от сусам, бадеми, лешници..), пак обърквате.
После добавяте и кокоса, бакпулвера, бъркате добре.
Фурната – както си знаем – предварително загрята до 180 градуса.
Сместа я разсипваме в силиконови форми за мъфини / в хартиени чашки за мъфини/ в тава за мъфини с омазнени гнезда – кой с каквото разполага. Аз ползвах едни силиконови сърца, белким вкарам някаква романтика в живота си.
Печем 15 минути.
И това е.

Моите извинения на всички, които очакват нещо сложно и впечатляващо тук… рецептата е толкова гениална, проста и лесна, че чак ще се чудите дали правите всичко както трябва.
Ако все пак много ви дразни тази елементарност и низост на изискваните усилия, направете я със затворени очи.
Успех 😉

С много любов, апетит и желание да се кача на Витоша, Рила и Пирин – Ваня ♥
PS: снимките са потресаващо грозни. Но това е за да тества волята ви да изчетете и разгледате всичко до край.